Сър Алекс от Банкя печели, ние губим

За Бойко Борисов никога не е било трудно да е премиер. Натиска копчето - хоп, проблемът е решен. Сменя министри както сър Алекс - футболисти.

Тенис, мачлета, десетина интервюта и лентички изпълват трудовия му ден.

Магистрали, спортни зали, благоденствие преливат от медиите, ежечасно в тях самодържецът български преобразува слънчевата светлина, доставяйки кислород на околните твари.

Вражески елементи като Станишев и Доган пречат на фотосинтезата, те са размахвани като плашило след всяко дразнещо размърдване на човешкия материал.

И световното положение е виновно, но нека няма объркване - Хилъри, Меркел, Путин и емирът на Катар са големи приятели на Бойко, те даже се допитват до него, когато не знаят какво да правят.

Много българи вярват в тази илюзия, преди месеци бяха още повече. Въпросът тяхната глупост ли я ражда, или са жертва на манипулация и безалтернативност е маловажен.

Човешката глупост не познава нито географски ширини, нито епохи, всяка власт се мъчи да държи на каишка масите.

Въпросът е накъде вървим - материално, духовно. Подобряват ли се икономиката, културата, въвеждаме ли непознати за нас добри ценностни практики, съграждаме ли. Никога нищо не е идеално, въпросът винаги е до баланс.

За две години и половина, ако видяхме някакъв приоритет в управлението на ГЕРБ, то това е рейтингът на премиера. Нищо по-първостепенно няма от него, нищо заради което да не си струва да хвърчат глави или цяла държава да е строена чинно.

Стана комично как дори откриването на клозет се ознаменува с лентичка "от г-н Борисов и благодарение на него". А на г-н Борисов очевидно му харесва.

През комунизма имаше лозунг: "Всичко в името на човека, всичко за благото на човека." Хората се подсмихваха, че дори знаят името му.

И сега е така. Но вече престана да е смешно. Вчера Борисов очаквано смени здравния министър Стефан Константинов и неочаквано икономическия Трайчо Трайков. Десислава Атанасова, родом от Дулово, завършила политология, право и европейска интеграция, бивш юрисконсулт на русенска болница (единственият й досег със здравната система, преди да стане депутат), ще оправя здравето. Тя е четвъртият ресорен министър за две години и половина.

Трябва ли въобще да се коментира тази смяна, нужни ли са анализи, оценки, да дебатираме как сър Алекс от Банкя вижда оправията в здравеопазването? То е обида. Всекидневна обида е дори за журналистите, които трябва да ретранслират:

"Фен съм на Константинов, ама се скара с всички", "Да се стегне до ден-два, иначе го сменям" и т.н.

Трайков пък си отивал заради изоставането на важни проекти и провалената сбирка с катарските бизнесмени. Ами нали 2012-а щеше да е годината на Трайков?

Заместникът му Делян Добрев щял да задвижи нещата. Кога? Сега или в предизборната 2013-а? Катарската история, ознаменувана с черешката за "плажуващия" Трайков като мотив за смяната, е унижение не за премиера. А за всеки, който го слуша.

Преди месец тръгна скандалът с бонусите. Започна със здравната каса, а точно тогава "изникна" и проблемът с поскъпващите от години лекарства. Махнат бе шефът на касата, зам.-министър, а от вчера и министър.

Вчерашният ден доведе до още една министерска рокада, зам.-шеф на ДАНС напусна, обявено бе, че на президента Плевнелиев ще бъде пратено искане за референдум за шистовия газ и АЕЦ "Белене". Не е важно ще има ли референдуми. Важно е, че в размътеното от скандалите море Борисов направи отдавна планирани кадрувания.

Всичко накуп, на един дъх, за да могат многото въпроси и изненада да потулят отговорите и причините. И естествено, над всичко това да грее премиерът - чист, неопетнен, готов винаги да даде зрелище.

В старите революционни времена народът бе щастлив, когато му подхвърлят глава на аристократ. В днешните демократични е щастлив, когато главата е на министър или депутат.

Това е изкуство, не се съмнявайте. Борисов е явление в това отношение. Здраве, икономика, газ, "Белене", ДАНС, бонуси, плаж, яйца, лобистки скандали - къде по-напред да се търси истината? При стрес хората се свиват, морето от информация удавя самата информация. Остава само жизнеутвърждаващото:

"Хей, момче, да не пътуваш много и да не се печеш на плаж" (Борисов към Делян Добрев).

Но да се върнем към важния въпрос - носи ли всичко това съзидание. Магистралите носят. Също и пречиствателни станции, метрото. Но фискалният резерв е опоскан, безработицата се увеличава, бизнесът фалира, престъпността е все така голяма, старите червени пеликани се премениха в граждани за европейско развитие, кич и простотия заливат все по-оредяващата ни територия.

Министри говорят за милиарди инвестиции, хората тънат в отчаяние, младите бягат или съжаляват, ако не избягат. Дойдат ли избори, печелят ги Гочоолу и Дочоолу.

Този процес е стар и никой не е в състояние да го промени за две години и половина. Но при Борисов продължава. Електоралната вяра е удавник за сламка.

Всичките истории за бонуси, прасета, кокошки, яйца, хванати министри от кръстовището и т.н. са цвят. Те ежеминутно будят смях, гняв, възхищение и всякакви други емоции, които ни помагат да заметем безнадеждния въпрос за бъдещето на България.

Segabg.com