Годината е 2019 - седем десетилетия след приемането на Женевската конвенция.
Според Международния комитет на Червения кръст обаче договорите, които съдържат най-важните закони, ограничаващи варварските последици от войните, не се спазват и не ограничават жестокостите в световен мащаб.
През осемте години, в които бруталната гражданска война в Сирия продължава, военният режим се ползва от подкрепата на руски военни сили. Освен това насочва съвсем съзнателно насилието си към райони, населени с цивилни под контрола на опозицията.
Ситуацията анализира Кенет Рот - изпълнителен директор на Human Rights Watch, който допълва, че подобна ситуация е в изключителен разрез с Женевската конвенция.
Той дава пример и с Йемен, където водената от саудитците коалиция системно бомбардира цивилни мишени, а обект на атентатите често са пазари, джамии, дори училищни автобуси и погребални процесии. А заплахата за мюсюлманското малцинство на рохингите от страна на армията в Мианмар, която упражнява произволни арести и екзекуции без съд и присъда, е по същество истинско етническо прочистване.
Тези събития са в сериозно нарушение на международното хуманитарно право, заложено в Женевската конвенция. А това са само изблиците на насилие, които се превръщат в заглавия в медиите.
Хелън Дърам е бивш адвокат по правата на човека и директор по хуманитарно право в Международния комитет на Червения кръст (МКЧК). Тя е съгласна, че организацията редовно вижда нарушения на конвенцията в най-опасните точки по света и откровено признава, че подобно погазване на законите е недопустимо.
Но само защото законът се нарушава, не значи, че той е излишен.
Женевската конвенция съдържа четири международни договора, които имат за цел да защитават хората без пряко участие във военни конфликти. В това число влизат цивилни, медици, военнопленници и ветерани, които са неспособни вече да воюват.
Окончателният вариант на тези споразумения е приет на 12 август 1949 г. след продължителни дискусии. Оригиналната Женевска конвенция обаче е ратифицирана далеч преди това. Тя обхваща "подобряване състоянието на ранените войници на бойното поле" и е приета през 1864 г. по предложение на Хенри Дюнан, основател на МКЧК.
В годините преди Втората световна война МКЧК изготвя допълнителни договори, които разширяват защитата и я прехвърлят и върху цивилни граждани, пленени в битки. Тогава правителствата отказват да се ангажират с конвенцията. Резултатът е, че цивилните не разполагат с конкретен международен договор, който да ги предпази от ужасите на войната, в която в крайна сметка загиват десетки милиони души.
Световните сили, в чиито умове ужасите на войната са все още твърде пресни, се съгласяват да преразгледат и актуализират споразуменията и да добавят клаузи за защита на цивилните и тяхната собственост по време на военни конфликти.
Друго значително преразглеждане идва през 1977 г., когато са добавени два протокола, засилващи закрилата над жертви на международни и вътрешни въоръжени конфликти, включително и граждански войни.
Към днешна дата Женевската конвенция е ратифицирана от 196 държави, включително всички държави членки на ООН.
Последната държава, ратифицирала конвенцията през 2014 г., е Палестина. Дърам казва, че през годините конвенцията е допълнена и разширена със специфични договори като такива, които забраняват противопехотните мини, химическото оръжие и касетъчните бомби.
Според нея новите предизвикателства като кибер-войните, автономните оръжия и изкуствения интелект, както и призивите за преоценка на екологичните щети от войните, ще играят все по-голяма роля в бъдещото развитие на конвенцията.
В наши дни случаи като Сирия и Мианмар може да създават впечатлението, че конвенцията не действа, но всъщност има много малко места по света, на които тя не се спазва. Тоест няма как да говорим за глобално незачитане на документа, напротив. Според президента на МКЧК Петър Мауер има стотици хиляди ситуации, в които споразуменията се спазват стриктно.
Женевската конвенция се следва, когато ранен човек е допуснат през контролно-пропускателен пункт, когато дете насред военен конфликт получава храна и вода, когато условията на военнопленници са подобрени или когато им е позволен контакт със семействата им знаем. Тогава разбираме, че международното хуманитарно право се спазва.
Всъщност никой не оспорва същността на Женевската конвенция, посочва Рот от Human Rights Watch, а Дърам допълва, че законът сам по себе си е изчерпателен и няма нужда да бъде обновяван. Тя признава, че в световен мащаб трябва да има повече натиск върху страните в конфликтите, за да се гарантира, че законът се прилага.
Проблемът не е в неяснотата на формулировките в конвенцията или липсата на конкретни правила.
Проблемът са правителствата, които игнорират законите, както и липсата на международен надзор и правоприлагане. Рот посочва като пример, че често правителствата не са склонни да подведат под отговорност собствените си военни престъпници. И трябва да се намери начини тези пропуски да не се допускат.
Вече се появяват международни трибунали като Международния наказателен съд, основан през 2002 г., който е един от отговорите на този проблем.
Сирия например се оказва истинско предизвикателство като се има предвид обхвата на зверствата и би било логично да бъде изпратена пред Международния наказателен съд. Процедурата възпрепятстват руското и донякъде китайското вето в Съвета за сигурност към ООН. Така че е необходимо да се измислят и други начини за отговорност.
Едно такова решение е на Общото събрание на ООН, което през 2016 г. гласува за създаването на безпристрастно международно звено, което да разследва нарушенията в Сирия.
В допълнение редица европейски държави използват принцип в международното право, известен като "универсално правосъдие", за да преследва военни престъпници в чужбина вместо местните власти.
Германия и Франция са едни от най-амбициозните в преследването на сирийски военни престъпници. А в момента, както признава и Рот, няма много други алтернативи на тяхната инициативност.
