Освен, че много се пие в тая държава (нещо, което обсъждах миналия път), явно и много се яде. Няма да навлизам в статистиките за наднормените тегла, един визуален тегел по плажната ивица на произволно избран курорт ще ви е достатъчна да видите веригата роднина-хипопотам-милиционер. Нямам и намерение да прокламирам здравословни хранения, да ядем слънчеви лъчи или да призовавам дружно да пасем росна трева в Южния парк, или да захванем лунната диета ей сега, веднага.
Ядящият българин е най-разпространеният вид рекламно животно. Извън масовите медии ядящият българин е основно от подвида бохча-влак. Този подвид не е загубил корените си със селото и земята, като връзката осъществява главно по линията Събота-Жигула-Багажник-Буркани. Това продоволствено изобилие се материализира най-вече при пътувания извън обхвата на обичайните маршрути, затова и се осъществява с влак. Там се демонстира колко питателна може да бъде жълта слоясала кокошка в компанията на два резена домати, комат хляб и криви корнишончета. Няма достатъчно емпирична информация, но по разпространението на вида, може да се предположи, че бохча-влак уверено заема върха на хранителната пирамида и няма известни врагове.
Сиренус
Това е един особен подвид на ядящия. Разделя се на орижинал и деликатес. Орижиналите, за да убедят колко наистина са орижинални и как друго освен мляко и магия вътре няма, пускат камери на живо да гледаме производството и после ни казват в 30 секунди „няма как да ви покажем целия процес". Изборът на потребителя е да зяпа работници и после да отговори на въпрос във фейсбук, за да спечели една от двайсетте тенекии подаръци. Тенекия сирене подарък ... не се шегувам, проверете. Други представители на орижиналите пък показват 100 дена как сиренцето седи непроменено. Явно по твърдост може да конкурира Мадарския конник и това според родителите му е най-важното му предимство - че е твърдичко.
В същото време деликатесите забравят пречки и задръжки и се друсат по дискотеките в търсене на булка-деликатес или така витиевато ти говорят за предимствата си, че се чудиш накрая сурогат от шкембе и лой ли ти продават, или демо-версия на рая.
Мляко-с-нещо
Явно глобализацията бая е повлияла на този подвид, защото ако в млякото няма и нещо друго, той не го близва като котка народен кренвирш. Мюсли, сладко, плодове, плодов сок, шоколадови вълшебства, бисквитки, сушени плодове, цяла поточна линия, две цистерни и стадо крави - все нещо трябва да има в мляко-с-нещо. Ако може също така, да не си говорим за остарели традиции като чисто-и-просто-кисело-мляко. Видовото разнообразие тук може да обърка и най-опитния орнитолог. Малките представители на вида имат неугледен вид и сигурно се казват Дую, Зую и Пую, което не им пречи да хвърчат из космосите и да газират големите с претенциите си.
Отрасналите индивиди пък обикновено имат постоянно подути кореми и изпитват дискомфорт. Затова и разстоянието между плажната фигура и дискомфорта е една кофичка всяка сутрин. Дотолкова бяха тръгнали в здавословната посока, че се наложи активната им френска баба да каже - айде, миличките ми, спираме да се правим на млеко-фармацевти вече. Актирегуларисът явно отмира като щам, може и жегите да оказват влияние.
Мезим с месо
Този вид се отличава с една прекрасна суперсила - владее до съвършенство маскировката. Гледаш го едно такова обикновено и невзрачно, с до 55% вода вътре, а то ти се изрепчва гордо и се провиква „Аз съм кренвирш от месо". Даже на рев го докарва, ако не му разбереш исканията. Агресивен подвид, защото е готов за мръвката да вдигне на главата си цяла къща, докато не миряса с пълна уста върху дървено пони. Като израсте на снага и години, грабва на дядо си пушката и ходи по чукарите да дебне ергените, дето са й откраднали наденичките. А подвидът, както е ясно, за наденицата утепва.
Изключително патриотичен и носталичен подвид, все назад към време оно го влече. Често обяснява на внуците, че пастърмата иска орехова сянка на вековно дърво и рецептата й се предава още от хан-аспарухово време. Може да бъде и видян да влиза в месарница като в машина на времето и да купува „като едно време" кило спомени. Най-често отговаря на името „Оооооо, Пепи". Почти е задължително да има роднини от Харманли и те винаги са хубави хора. Роднините обикновено са от подвид бохча-влак и фамилиите са многобройни, щото са трима братя (минимум), ама продължават за салами да се карат.
Крилце или кълка
Статистически най-употребяваното месо в България (че и не само) е пилешкото. Няма да навлизам в орнитологичен преглед на процеса на надуване за придаване на търговски вид, но си заслужава да спомена, че онова за само десните бутчета и антибиотиците като инжекции е мит. Знам го от технолог във ферма за бройлери - не им бият инжекции, просто ги хранят с антибиотици. Вероятно това е и причината при настинка да продължаваме да изписваме пилешка супа, така и така илачите са вътре, току-виж оздравеем пилеопатично.
Та като най-употребяван вид, сигурно си мислите, че рекламите ще са едни такива близки до душата, по народному обичайни и емоционални. Грешкаааа - пилетата са такива звездички, че са склонни да дадат половината от бюджета си за стайлинг. Малко на деликатесите приличат - отвътре кухо и вакуумно като черна дупка, ама фаца и грим дал господ. И както се пее в една песен - накрая пиленцата все при батко отиват.
