Държавата ни е като националния отбор по футбол. Тези, които живеят добре, достойно и ги бива за нещо, гледат играта от стълбите. И после си ходят в техния си, по-приятен свят. Хората, които преди да се вземат насериозно (ако въобще го направят), са се дали насериозно.
Проблемът не е точно, че сме в калпава държава. А че тук човешките животи толкова си приличат, че могат да се разкажат с тона, с който четеш телефонен указател. И това ужасно ни обединява.
Играта на националите ни беше колкото повод за тъга, че въобще всички ние отдавна сме изтървали времето да бъдем отбор с висока кауза, толкова и за радост - че никой на тоя свят не ти пречи да постигнеш повече, в което и да е дребнаво място да си се родил (най-интригуващата част от мача не беше ли бързото интервю с Бербатов...)
Но докато някои имат възможността и късмета да си шлифоват потенциала за добруване навън, още по-затрогващи са тези, успели да го направят тук. Поне веднъж си виждал такъв тип - имигрант в собствената си страна. Може би и ти си такъв. През последната година ние срещнахме много. Ако телевизията е дъното, значи сме ги намирали на върха. Иначе се крият много дълбоко.
Докато държавата си почива, отвъд монополи и блудкави авторитети този чешит с кеф разработва собствен анти попкултурен сайт; или бар, в който не е нужно да се напиваш, за да ти е приятно; измисля нови приказки с децата; и истински детски лагери с живи игри; обитава храм за ценителска музика; подготвя сетлиста си за фест в Холандия; прави саундтрака към филм, който отива в Кан; снима втория си дългометражен филм, спечелил достатъчно с първия; преподава бийтбокс; как се приготвя хубаво кафе; рециклира в симпатично изкуство; излиза на бутафорната брандирана мода с истински секси винтидж; учи се как да е по-вдъхновяващ учител.
Продава се за колкото струва - без да настоява да бъде разбран. Насърчава го идеята, че трябва да се живее с вкус. Той е извън горчивото тюхкане: "Ама защо Николета Лозанова е звезда?". През това време се е запалил по някоя мистична гватемалска група.
Този човек е пропътувал някаква част от света на стоп. Или на колело. Другата може да я пропътува както си иска. Докато е тук, на тоя човек му е чисто и светло наоколо. Като класически емигрант, избягал от мизерията, той си е разкрасил битието, освободен от клишето "няма да се помръдна, докато държавата не го направи..."
Отнася се с толкова прочувственост към работата и близките си, че него няма как да го хванеш да зяпа в календара с почивните дни или пък отчаяно да добавя нови приятели във Facebook. Използва социалните мрежи само делово. Не цитира Шекспир, Оскар Уайлд, Екзюпери или Маркес - само някого, от когото се поучил пряко.
Не се оплаква, не хвърля вината за несполуките си на други и не прави компромис с емоционалния си комфорт за слава. Той знае, че има свободата да е щастлив по най-алтернативния начин. Тези хора обаче не принадлежат на тази страна - а на собственото си кътче, което погледнато отстрани е по-скоро фикция.
Но докато повечето утре следобед ще следят с досада кога ще стане пет-шест, те ще искат да спрат времето на поредния си красив момент, пропускайки безкрайната сива зона на ежедневието. Ако бяхме изпитали най-важното колективно чувство - срам от соца - щеше да е пълно с такива моменти. Но все още мрънкаме за система, която да даде на всички по-равно и маскираме мързела си за лично щастие зад претенцията, че това да се чувстваме по-добре, зависи от някакви по-добри държавнически доктрини...
Забелязвали ли сте, че е неучтиво да се обявиш за доволен от живота, за да не засегнеш по-малко удовлетворените (изчерпва се с отговора "Долу-горе" на въпроса "Как си?"). И че ако някой ти излезе с фразата "чувствам се окрилен", ще си помислиш, че е напушен, а не че току-що е направил супер оригинално лого за важен (и щедър) клиент - или, че се е влюбил до живот.
По-лесно е да сме съпричастни с лошото положение на другия, понеже хубавото ни притиска, че и ние трябва да се размърдаме. Вместо просто да ни вдъхнови.
Въобще не е драма, че нямаме обща кауза или пък, че ни липсват "водачи" и "личности". Съвременният герой рядко вече ще го дават по телевизора или ще му пишат името във вестника. Затова се огледай да не би да е вкъщи.
Що ли тая статийка (щото в нея всичко е мъничко и симпатичничко) никога няма да види бял свят в Англия примерно? Щото е в едно измерение на Алиса в страната на чудесата. А не в цивилизования свят. В България се живее зле. И от финансова гледна точка и от креативна гледна точка. Това е страната, в която стрийт арта тепърва започва да предизвиква дискусии, а на запад далеч по-креативен стрийт арт съществува от десетилетия. На човек с малко повече акъл няма как да му е добре в тая страна. Даже и ако прави лога за "щедри" клиенти, които на практика плащат 10 ПЪТИ по-малко отколкото на запад. Хората, за които говори тази статия са или позьори или сноби или не са излизали никога от границите на БГ. Ще ме прощавате но на половината от тези, на които им се възхищавате, им се вика "еснафи". Останалите не биха прочели тази статийка, защото много добре знаят, че в БГ се живее кофти, институциите няма и изгледи да заработят, дребен и среден бизнес не може да се прави, защото няма условия и не на последно място е мърляво, бездарно и просташко. Да не сте от ГЕРБ? Те така агресивно го дават с ПР-а.
И още нещо. Подобен род писане - с кратки подобни на лозунги изречения е такова клише, че ми се драйфа направо.
И WTF е "да се даваш на сериозно", че чак под снимката (на някакво море?!?) сте го сложили?!? И какво означава многоточието накрая. А вие от тия, за които пишете ли сте? Ужас просто.
Много приятна статия, браво на автора! Омръзна ми от пънове навсякъде, отегчени от живота, мързеливи да се раздвижат и да направят нещо за себе си, не за някой друг, за себе си. Всеки само се оплаква колко му е скучно и кофти, ми хвани се направи нещо бе! Другата маса са циничните, като тоя/тая под мен дето не могат да видят нищо позитивно в живота. Кофти за тия хора, че не могат да си живеят пълноценно живота и да му се радват. Научих, че не трябва да ги взимаш на сериозно, иначе рискуваш да станеш като тях.
Обиколила съм половината свят. Не съм циник, а реалист. В България върви да си сложиш розовите очила, но само като се връщам от някъде, защото много ми харесват цъфналите кестени на Витошка. А точно от това да се опитваш да си "позитивен" в тая боза се раждат подобни бозави произведения, с претенции като за пулицър.
Mavado, толкова далече съм от отегчението от живота, колкото ти нямаш капацитета да си представиш.
quince, живееш зле не, защото държавата е зле, а защото ти си зле. а и не е нужно човек да е "позитивен", за да оценява позитивното.
Mavado, ако ми кажеш точно кое те радва от живота в БГ съм готова да си променя мнението. Толкова бездарие на едно място едва ли има в цяла Европа. да не говорим за останалата част от света. Азиатски страни ни задминават с 300 когато говорим за естетика. Тука всичко е бездарие, надарено с претенции за величие. Нищо оригинално не можеш да видиш. Свестните хора са вече навън.
Suicidal, аз живея прекрасно, защото много пътувам и имам възможност да поема глъдка свеж въздух от време на време. А ти си погледни ника и после ми говори за позитивизъм.
Куинс, много си напреде, щом си обиколила половин свят и си видяла тооолкова много неща! Направо си като една цяла полу-богиня за мене. Искам и аз като порастна да стана като тебе! Искам да обикалям света, за да поучавам хората по форумите, каква клоака е България и колко зле е там! Поклон пред личността ти!!
"Живея прекрасно, защото много пътувам"?!?!?!?!?!
Интересно ми е колко от тези, които ни убеждават да не мрънкаме, да гледаме положително на света, да вземем живота си в ръце и т.н. са взели собствения си живот в ръце и са цъфнали и вързали? Съмнявам се да са много. Ако бяха много всичко в държавата щеше да е ОК, следователно не са! Винаги ме е изумявало как в БГ на хората им пречат не реалните проблеми, а повече онези които "мрънкат" от тях и ги посочват Истината е, че на много хора лайната в които живеем си им харесват....стига никой да не им ги посочва, щото тогава се дразнят Та с други думи статията е един оптимизъм в пожелателна форма, които е приятен за четене в празничния ден, но леко се разминава с реалността. А за съжаление ние живеем в нея Другите дето живеят в розовите си мечти и доволни в собствения свят са в съседната статия (за 40-те% психичноболни)
Чакай малко, авторе... Твърдиш, че всички трябва да се разкаем за соц-а, за да живеем добре? Ти луд ли си? Тия, които сме на по 20 и нещо имаме ли за какво да се разкайваме? А тия, които бяха мачкани от соц-а, също ли трябва да се разкайват? А тия, които въпреки него станаха хора, също ли? Или трябва да се разкаем за него, щото смами сме го предизвикали? Ти поне знаеш ли историята си, за да пишеш такива глупости? Има хора, които трябва да се разкайват за престъпленията си, но точно те няма да го направят поради хиляди причини. Ние ли трябва да се разкаем вместо тях? Еб... ти логиката. Да не говорим, че някои от тези хора, за които пишеш буквално паразатират от соц-а, изкривявайки го и плюейки на живота на родителите си... Какъвто и да е бил той по онова време. Осъзнаването и превъзмогването е ключът към справянето с който и да е исторически период, а не покаянието. Иначе статията ми хареса, малко превъзнася хората, за които пишеш. Те до някаква степен са си самодостатъчни и не са част от това общество, а някакъв мизерен процент, който е успял да постигне някакъв стандарт на живот, който пак е много, много спорен. Лично аз се кефя адски много точно на тези хора, но превъзнасянето им... някой по-долу спомена думата "еснафщина"... ми по-голямата част от тях са си баш такива. Да не говорим, че повечето са дървени философи и обичат помпозни реплики, казани "между другото"... като тая за соц-а. А маската "аз съм cool" пада много лесно, стига да знаеш къде да натиснеш. Реално "истинските" творци и въобще "свободни" хора не се вайкат за това как трябва всички да вземем едно решение за миналото си... Те търсят начини да строят, изразяват себе си и да правят нови и уникални неща, в които всеки ще намери свой смисъл, а в оптималния вариант ще намери това, което искат те. И никога не се обиждат или псуват (както правят повечето от нашите "свободни"), когато видиш ли, някой не им бил разбрал замисъла... Ми че тоз някой, май е по-свободен, а? ... или идеята е само "творецът" да е свободен, а тоя който бачка на 8 часов работен ден не може? Въобще не искам да навлизам в разсъждения за това как някакви пичове, които правят нещо ЯКО, биват превъзнасяни. Те правят нещо ЯКО, но нищо повече. Това не е изкуство, то е просто ЯКО. Самите те се фрапират от това, какво внимание им се отделя (това съм го виждал много пъти). А за дамата, която много обичала да пътува... ми пътувай, жено, кефи се... И аз мога да си позволя да пътувам много имам и защо да го правя, но винаги се връщам тук пълен с идеи и имам удоволствието и щастието да твърдя, че някои от тях съм успял да осъществя и то без помощта на някой друг. Иначе казано - колкото и да ревеш, кочината в която живееш няма да се почисти сама.