Произнесена на български, абревиатурата на Законопроекта за спиране на онлайн пиратството (Stop Online Piracy Act) звучи като „сопа", хубава българска дума за подръчен инструмент за нанасяне на як пердах. Символиката е напълно подходяща за този законопроект и неговите цели.
А те са да се нанесе решителен удар на онлайн пиратството в страни, извън територията на САЩ. Идеята на вносителите на проекта SOPA в Камарата на представителите е да се разширят възможностите на правосъдната система на САЩ в налагането на ефективни законови мерки за борба с нелегалния трафик и свободния достъп до съдържание, защитено с авторски права (музика, филми, книги).
Тази борба на законодателно ниво се води вече 13 години с приемането на Закона за авторските права в дигиталното хилядолетие (Digital Millennium Copyright Act, DMCA), гласуван от американския Сенат и подписан от Бил Клинтън на 28.10.1998 г. През 2001 г. в Европейския съюз е приета Директива 29/2001 за хармонизиране на авторското право в информационното общество, която въвежда в европейското законодателство основните моменти от DMCA.
Тези актове освобождават от отговорност доставчиците на Интернет услуги (провайдъри) за съдържанието, предоставено от техни потребители, ако се придържат стриктно към предписаните мерки, които включват блокиране на сайтовете с незаконното съдържание след като бъдат уведомени за това незаконно съдържание.
Защо шумът срещу поредния опит за затягане на контрола в Интернет този път е толкова силен, че отекна подобаващо чак в канцеларията на президента Обама? Само за народно недоволство ли става въпрос, или залогът е доста по-висок?
Да подредим пъзела
Първо да разгледаме двата лагера поименно и да сравним списъците с имената на компании и организации, поддържащи и противостоящи на законопроекта. Пълните списъци са публикувани в Уикипедия тук.
Знаменосци на лагера на яростните противници на законопроекта SOPA са Wikipedia и Google. Сред имената на опозиционерите се открояват Amazon, Yahoo, YouTube, Mozilla, Facebook, Twitter, Flickr, LinkedIn... (виж вдясно).
С какво законопроекта засяга интересите на тези индустриални гиганти ? Отговорът е повече от ясен и без жокери. Тези компании капитализират печалби от онлайн услуги - игри, социална комуникация, продажби на стоки, разплащания, софтуерни услуги.
Блокирането на съдържанието на техните сайтове, дори на части от тях или на свързани с тях други сайтове би означавало за повечето от тези компании непредвидими загуби, в милиони и милиарди.
Лагерът на поддръжниците на SOPA включва знакови имена от холивудската индустрия във всичките й разклонения, техните сателитни банки, големите музикални и пъблишинг компании, телевизионни и радиокомпании, книгоиздатели, асоциации на филмови, издателски, продуцентски, режисьорски и други гилдии от развлекателния бизнес и извън него, като движението на загрижени за Америка жени.
Не може да се отрече факта, че представителите на традиционната развлекателна индустрия (телевизия, кино, музика) понасят сериозен финансов удар от нелегалното копиране на филми, сериали, музикални албуми, книги. Факт, който ги превръща автоматично в лобисти на новия законопроект.
Хронология на настъплението и отстъплението
Да проследим развитието на събитията, свързани с драматичната битка за приемане на SOPA.
26 Октомври 2011г. - внасяне на законопроект H.R.3261 в Камарата на представителите в САЩ от конгресмена Ламар Смит. Първоначалната редакция предвижда правомощия на Главния прокурор на САЩ или на засенатите от нарушението да получат съдебна заповед срещу уебсайтове, регистрирани извън територията на САЩ, разпространяващи или улесняващи разпространението на защитено с авторски права съдържание. Проектът предвижда сайтовете, които рекламират, посредничат в разплащанията или препращат към сайтове с пиратско съдържание да преустановят сътрудничество с тези сайтове, търсачките да спрат индексирането им, а Интернет провайдърите са длъжни да блокират достъпа до тях.
15-16 Декември 2011г. - в Конгреса се обсъжда внесения законопроект SOPA. Следващите разисквания са насрочени за 24.01.2012.
05 Януари 2012 - в Швеция се легитимира официално Мисионерската църква на копимистите, която обявава информацията за свещена, а клавишите Ctr+C и Ctr+V за свещени символи. Движението, което се смята за близко до Пиратската партия в Швеция се стреми да получи силна подкрепа като религозна организация и свободното копиране да не се преследва от закона. Новата църква има последователи с официални сайтове в Индия, Русия, Канада, Румъния, Дания, Франция, САЩ.
14.01.2012 - официално изявление от канцеларията на президента на САЩ в отговор на петиции срещу приемането на SOPA, в което се казва, че администрацията на президента Обама няма да подкрепи законопроект, който би довел до установяване на цензура в Интернет. Посочва се необходимостта от постигане на консенсус за приемането му.
18 Януари 2012 - Уикипедия спира изданието за 24 часа с тъмен екран (Wikipedia blackout action)
18 Януари 2012 - Гугъл затъмнява логото си в черно, алюзия с черния знак на цензурата и публикува призив за протест срещу приемането на SOPA
20 Януари 2012 - оповестено е отлагане на разглеждането на законопроектите SOPA и PIPA (Protect Intellectual Property Act) в Конгреса на САЩ до постигането на „по-широка подкрепа в намирането на решение". Междувременно са направени промени в някои от най-чувствителните текстове.
Прогнози
Наблюдателите на обществения дебат за засилване на мерките за закрила на интелектуалната собственост на гражданите на САЩ, смятат приемането на SOPA за неизбежно. Със сигурност обаче, препоръките към законопроекта от администрацията на президента Обама ще бъдат обсъдени и отразени в новите редакции.
Титаните от Силициевата долина няма да загубят тази битка, защото времето е на тяхна страна. Няма закон, който може да спре хода на времето. И ако Уикипедия говори с гласа на милиони обикновени потребители в мрежата, Гугъл говори от името на най-бързо развиващата се и влиятелна индустрия днес. Този глас ще се чуе надалеч и нависоко.
За Холивудските титани остава поуката, че това от което имат нужда е не нов закон, а нови бизнес модели, съобразени с нагласите и очакванията на тяхните потребители. Или, казано с думите на Дейл Карнеги: „Не ритай кошера, ако искаш да събираш мед."
