Седях тази сутрин и пиех кафе на прозореца си, както правя всяка сутрин през последните 2 години. Зад гърба ми е купчина от над 5000 страници с британски закони и дела, чакащи да бъдат пресъздадени в курсова работа по право на недвижимото имущество.
Гледам в далечината покрайнините на Кардиф, океана и Бентлито на съседната улица. Свежо е и любимите ми английски облаци някак изолират и потискат всичко, което оставих на летището в София през септември 2010 г. През двете ми години като студент по право тук изградих имунитет към България.
Липсват ми най-близките ми роднини и нищо повече. Всеки път, когато се сетя за майка си или за бабината къща на село, краката ми омекват. Спомням си с умиление дните когато помагах да копаем картофи, да берем царевица, да мачкаме грозде за вино. Едва ли другаде ще усетя опияняващия аромат на ожънати ниви, който помня от детството си. И едва ли ще видя очите на майка си без бръчки от нерви и неплатени заплати. Заплати, които ме хранят и ми купуват кафето, което държа, и които плащат наема за стаята, от чийто прозорец гледам океана.
Но тази сутрин нещо в мен се разбълбука. Не е от кафето, изпито рано сутрин. Мисълта за България две години беше оковавана в съзнанието ми от бляскавите вериги на британската красота. От осезаемата перспектива, която дори като един не просто чужденец, а по-лошо - българин тук, аз успях да почувствам. От мраморните подове на сграда, разположена на брега на Темза, в която имах привилегията да бъда обстойно изпитван от богати и успешни адвокати. От това, че кризата тук е нещо, с което не хората, а държавата се бори (успешно).
И не океана, облаците или Бентлито ми донесоха мисълта за България. Един български депутат, когото имам честта да познавам отблизо, ми беше казал нещо преди да замина, което не знам защо чак сега си припомних. "Как", попита ме той, "ще се оправи България, като всички кадърни българи или заминават като теб, или се давят в блатото на българското беззаконие". Помня, че тогава нямах отговор. Сега имам предположение.
За последно прелиствах български вестник преди точно една година. И видях статии за роми, за кучета, за подкупен министър. И изпитах краткотрайна ярост към това, че в издания като Гардиан, The Times, Independent се говори за настроенията в Европа; в детайли се обяснява с какво точно се занимава правителството и как това ще помогне на страната (и то наистина помага); за нови бизнес начинания в Азия; за следкризисния възход на Кралството и т.н.
И чак днес, с чаша кафе в ръка, натиснах бутона "=" на калкулатора. В България пресата, частниците, дъжавните органи и държавата като институция, са твърдо срещу собствения си народ. Почти като в Америка - страната, в която образованието, финансите и част от управлението са строго манипулирани от шепа богозибрани, и която постави света на колене, като празна врата Фернандо Торес (милия).
Учат и те, както ние учим, за "3-те морета", колко велика е страната им, как парите са еквивалент на магически прах и как капакът на ценностите на човек - морални и духовни - не трябва да надвишава ипотека, кола, малко дрехи и храна. И точка. Но те поне се водят за световна сила, американците. А ние?
Защо учим за "3-те морета", за какво ни е книжката на Петър Берон, за какво ни е студентството (аааа, не така - трябва да се пие)? За какво, при положение, че ние сме си още рая? С какво се е подобрил животът на средната класа българин (средната класа май даже постепенно съвсем се стопи) от времето, когато Левски се спъваше с цървули?
И тогава сме имали горе долу толкова добър живот и привилегии, колкото и днес. Могли сме да се учим, да ходим на църква. Имали сме пари за ядене, дрехи и може би къща. И сега е така. Но най-страшното е , че сме запазили оттогава манталитета на овца - стрижат, дърпат, доят и хранят по малко. А ние чакаме Левски и Ботев. И днес ние чакаме герой (единствено число). Не колектив.
И преди 500 години сме обвинявали султана, пашата, бея и ефендито. И сега - "Бойко е простак", "Дянков е некадърник", "Цветанов е глупак". И само дотам. Страхлива е раята. Страх от това да плюеш на заплатата и на шефа, които се гаври с теб. Страх, че утре ще си с двата крака на улицата, а днес си само с единия.
Къде са митингите, къде са новите стълбовете на българщината, къде са будителите? В чужбина, приятели. Плетем мартенички, месим козунаци, търсим родопски одеала, миришещи на нафталин, и играем ръченица и хоро. Но защо трябва да избягаме от България, че да почнем да сме българи в сърцата си? Трябваха ли ми наистина две години живот в нормална страна, нормално образование и нормална среда, че да се сетя за България?
С чашата кафе се запътих към компютъра да търся мнението на приятели за това дали аз, като човек с вече различен, "чужд" мироглед, трябва да се върна и да търся пенкилер за страната си. Първите отзиви бяха: „Може и да успееш, но ще те застрелят", "Не си заслужава, няма да стане", "Цялата държава е корумпирана." Някак ти секва желанието да правиш каквото и да е в тази насока, нали? Всеки абдикира от това да бъде българин, а не рая, защото е адски по-лесно. Адски лесно е да живеем в омагьосания кръг на следващото бездарно правителство, ниската заплата, която стига за първобитни нужди, чалгата и безобразното образование.
Защото образованието наистина е безобразно. Аз уча всеки ден. Поне по 6 часа. Пия алкохол веднъж в месеца, пуша още по-рядко, излизам с момичета. С две думи нормален студент съм. Но знам, че когато отида на лекции, пред мен ще стои един професор, който трябва само да вдигне ръка, за да млъкнат 600-те души в залата.
Знам, че на изпит е теоретично и практически непосилно да препиша. Знам, че когато кандидатствам за работа в кантора, ще се боря в най-добрия случай с минимум още 199 симпатяги като мен. За мен това да пропусна лекция, семинар или дискусия е недопустимо. Средата ме направи такъв. Завърших Първа анлийска в София с успех 5.92. 50% от оценките ми се дължат на преписване.
Защо тук, за недългия период от 2 години, започнах да уча всеки ден, започнах да търся професионална реализация в първи курс и... се научих на нормалност. Научих се да не плюя на улицата, да не си мятам фасовете навсякъде и да не крещя псувни в лицата на учителите ми. Научих се сутрин докато пия кафе да чета политическите и икономическите новини от Европа, Азия и Америка. Не съм дете-гений уверявам ви. Средата ме подтикна.
Средата движи и България. Средата няма да я създадат корумпирани управници и учители, които са безсилни срещу чадата на БИАД и платения ректор. Средата трябва да бъде създавана от народа. Народ, който чете, интересува се и не се примирява с 200 лв. месечна заплата, може да промени България.
Достатъчно е всеки да направи малка стъпка не само към собственото си облагородяване, но и към това на съседа. Ако всеки се научи да не гледа Бентлито с ненавист, а се опита сам да си проправи път към него, всичко ще изглежда много по-различно. Ако всеки търси нови хоризонти в ценностната си система и се бори за интелектуалния си прогрес, жълтите павета отново ще затреперят, както трепереха, когато гледах тълпата от раменете на баща ми през 1996-а.
И да, шепа американци събуха гащите на целия свят с подкрепата на народ, който от деситилетия насам е воден по образец, сходен на българския. Шепа българи пък събуха гащите на народа (и ги скриха) пред света, като сложиха самоубийственото оръжие с хлабав спусък в ръцете на самите жертви. Оставиха ги в лесната компания на примирението и слепотата. Компания, към която народът разви хероинична зависимост и единствената опция за доставка на още една дозичка виси на това кротко да наведеш глава и да кажеш "Криза е".
А аз, от този прозорец и с чаша кафе в ръка, се чудя накъде да тръгна - към мраморните офиси в Лондон, където никак няма да ми е лесно, или към старите си познати, които прекарват студентството си в БИАД? Да продължавам ли да се боря с оправданата предубеденост в чужбина към думата „българин" или да се върна и кротко да сведа глава?
А аз искам да се върна, за да помогна на близките си, на себе си, на страната си. Но кой ще ми позволи изобщо да стигна до позиция, от която да мога да променя нещо? Най-вероятно ще гледат на мен като на скъпо образован задъстеняк, който е достатъчно малоумен, че да се върне. Не мога да се надявам на друго, след като "3-те морета" се стопиха в глътки, Рибният буквар се изроди в банкноти, а така ценните някога килийни училища - в пародия на ВУЗ-ове.
Отивам за още кафе и подхващам петте хиляди страници. Наздраве на всички!
То ако в истинското ДС бяха толкова наивни, ехаааа .... ама надали! Вие сериозно ли мислите, че въпросното нещо: http://www.sportal.bg/girls_single.php?girl=71 Може да пише с такъв стил и толкова грамотно? Яко сте се объркали значи, да знаете!
Ивелинче, ако пък се опиташ да ме опровергаеш, то веднага се връщаме на първия ми въпрос към теб - как чрез явния ти меркантилизъм и опити за прогрес чрез проституция, ти се опитваш да правиш революция?
Хахаха, е нема такъв смех, одавна не съм се забавлявал така тук За мацката още малко и някой порно клип ще изскочи отнякъде, ама тя ни кара нас да се засрамваме.... Интересно как все такива Убавици се намират да ни учат на патриотизъм и позитивно мислене
Ауу, изядохте момето и тя си скри снимката.
Изядохте момичето, ей
Симеоне, Симеоне, момче младо Още не си с "чужд" /по твои думи/ мироглед. Но покрай наивността, която струи на места от изложението ти и която е така присъща на възрастта ти, се прокрадва един мироглед, който ще ти изиграе много лоша шега някога, в която и точка на света да си – един „уж” обективизъм – да търсиш колектив, докато използваш, спрямо собствения си народ, думи и словосъчетания като „рая”, „манталитета на овце” и т.н. Майка ти, Симеоне, с манталитет на овца ли е? Ти като рая ли се определяш? Мнение собствено /собствено мнение не означава „влязох в нет-а да питам приятелите и те бля-бля и аз подвих опашката, щото ми секвало желанието, пък и тука мама ми плаща кафето и наема”/ и идеи, за себе си, за твоя път, имаш ли, не за България? Когато излезеш от тази безпринципност /нерде Бентлито, нерде Рибния буквар, но нищо де/, когато престанеш да гледаш на себе си като на рая – това да ти е задача, преди онези 5000 страници, когато не те интересува кой как ще гледа на теб, ако евентуално се върнеш, тогава сам ще си дадеш отговорите – дали да си там или да се върнеш в България. Установи, най-първо за себе си, духовен роб ли ще бъдеш или ще се изграждаш като човек, с оправдано самочувствие и с някаква вяра в собствените сили. Иначе, Симеоне, ако като рая виждаш себе си, Лондон /Лондон не е Кардиф, не е Великобритания изобщо, това не си го мисли!/ ще те смачка и изплюе, така, както в България даже не си и помислял, че може да ти се случи. Освен ако не искаш да продаваш сандвичи при Пол или в някой Старбъгс /не е срамно/, тогава сигурно ще има място и за теб там. Да не кажеш, че много съм критична – разбирам те много добре, така, както си в момента. Усещането, че си част от нещо монументално, с изградени традиции, е опияняващо. Върховно е, когато някой вижда в теб потенциал, когато човешкият капитал е важен. Но знай, че зад тази ройъл повърхност, не всичко е такова, каквото сега ти изглежда – прочие, аз за Уелс нямам кой знае какви наблюдения, ама си се насочил към Лондон, пък там не всичко е рози, хич даже, колкото и да обичам този град. Това ти го казвам с най-добри чувства, сега си изживей моментите, те са прекрасни и няма да се върнат. А за мраморните офиси – внимавай какво си пожелаваш. И там има тако и вако, чичо и стринка, и там много от нещата няма да ти харесат, да не говорим пък в системата, в която си избрал да се реализираш ... Ама имаш да патиш, за добро или зло. П.п. Отскачай по-често до Лондон за някоя театрална постановка или ей така, да пийнеш бирица на Трафалгар /чак ти завидях сега/, иначе не е здравословно, а и сите прецеденти няма да ги обхванеш, вярвай ми. Движи се много сред хората, щото иначе ще те хване магистратската болест, още преди да си завършил. Попивай на империята културата и краденето /как можа от всичко, баш в Бентлито да се съсредоточиш, те това не мога да разбера, при наличието на музеи на всяка крачка/. И да не забравя – алкохолните ексцесии, на които съм присъствала в Лондон, в БИАД даже не ги и сънуват сигурно, така че и това ти е пресолено в изложението, ама нали теза имаш уж ...
"От осезаемата перспектива, която дори като един не просто чужденец, а по-лошо - българин тук, аз успях да почувствам." Не ми харесва липсата на самочувствие у повечето, излезли зад граница. Арее, бе, отишъл си на Острова да мачкаш на изпитите и да изпъкнеш със знания и интелигентност и съобразителност. А дали ще промениш нещо в България, ако се върнеш? По-скоро ще те лапне, като ценен кадър, някоя новоизлюпена партия, като настоящата в управлението, ще те усвои, та да усвоиш и ти некои пари, и така...
Кандидат младоженци на път за сватбата катастрофират и умират. Пред вратите на рая ги среща Свети Петър, а те го помолили да се венчаят, преди да влезат вътре, за да не се разделят.Съгласил се Св. Петър, казал им да чакат и си влязъл в рая. Дълго чакали младите, но на третия ден дошъл той с един поп. А младите - много влюбени, ама и практични, поискали преди да се врекат, да подпишат предбрачен договор. Е тука вече Св. Петър не издържал и викнал : "Аааа, три дена едвам намерих поп в рая, адвокат обаче, не се наемам да търся!..."
Автора все още не се е научил да пътува изгодно със самолет, за да се прибере по празниците в БГ и да навести родата. Бих му препоръчал нискотарифните превозвачи. Естествено резервации се правят по от рано. Билета излиза колкото от София до Пловдив. Едва ли нещо от написаното от него има смисъл, след като е на по-малко време път до родният град/село, отколкото БДЖ превозва пътниците между София и Видин примерно.
@vanko1 поне пролича кой следи ШоОто на Слаби И.. наистина брутален начин да се игнорира напълно нечие мнение.
Повечето български студенти в Англия не са връх на интелекта, мотаят се из разни петоразредни университети, ама нали били в Англия. Той с това право човека не може и да се върне в България и да работи като адвокат.
Гледам,че повечето от коментарите са на интелигентни хора,какво си губете времето с това жалко писание,аз честно казано даже не успях да му разбера главната идея на автора,освен че в Англия/Уелс е яко,а в БИАД е гадно.Много млади хора,отчаяни от случващото се в България емигрират из разни университети,но лошото е,че никои не ги взима на работа и се връщат,където много странно гледат на разни чужди дипломи.Че в Обединеното Кралство властва дивия капилизъм е ясно,но истината е,че се самоунищожаваме.
Статията определено е добра! С риск да засегна "малцинството" в България ще добавя и един факт, който е изключително неприятен, но е самата истина. Преди време мой приятел замина за Холандия и след няколко месеца, си писахме в един чат... Попитах го - Кога ще се прибираш? Той ми отговори: Нямам намерение да се връщам в Турция!!! Това ми напомни, че в северна България, в градове като Шумен, Търговище, Омуртаг, Попово и други - Вече почти не се чува Българска реч! Започвам да се замислям, дали не трябва да си изкарам червен паспорт? В тия градове цари пълна дискриминация, но не е към малцинствата, а към Българите защото е факт, че вече те са малцинството! И не само в тия градове, но и цялата държава... Според неофициални данни, които не са публикувани до момента никъде, в България малцинствата вече са над 3 992 041 което говори, че скоро ще станем ние самите, малцинство в собствената ни държава. По лично мои наблюдения в тия градове, Турците приемат на работа само други такива или Българи, които знаят и говорят Турски език... Доказателство за това е холдинга "Шишеджам" в град Търговище където, почти всички работници са Турци от селата, а Българите от града или са безработни, или вече са напуснали града. По улиците почти не се чува Български език! В околните села, поне в повечето има задължително една джамия, но не и църква. Населението в тия села е предимно от Турци... Малкото Българи, които живеят в подобни райони са подложени на подигравки, унизения, глад (Поради безработицата и факта, че се наемат само Турци в техните фирми) някои дори са подложени на самота защото няма с кой да си кажат, една дума на Български език! Лично познавам такива хора! Един Българин на средна възраст е плакал пред мен и каза: Толкова ми е тежко, че няма с кой да поговоря за нещо на Български... Единствено компютъра ме успокоява защото поне там мога да разговарям с Българи! Мога да дам за пример още много, факти и неприятни случки, но просто е излишно. Колкото и налудничаво да Ви звучи, факт е, че Турците ни превземат отново, но този път с ловкост и политически... Може би за някои хора, това просто заблуда и опит за насаждане на етническа омраза, но не е - Това е факт!
Пич, ти това, което учиш там, няма как да го ползваш тук, така че няма как да се върнеш... Само не разбрах - какво предлагаш да направим тук, за да изчистим тази кочина? Това, което правя аз, моите приятели и колеги, някак не е достатъчно...
"Истината е, че всичко е както си го направиш. Много е смешно как маса хора се държат като пълни простаци и тарикати в България, а като емигрират в някоя друга държава, са по-ниски и от тревата. Но истината е, че никой не ти пречи да бъдеш културен и честен човек в България. " Браво за този коментар! Подкрепям с 2 ръце особено последното изречение!!! А е много жалко, направо унизително да се оправдава някой със "средата"! Никой, ама НИКОЙ, не те кара да преписваш, плюеш на улиците, тарикатстваш и прочие! Нито в България, нито НИКЪДЕ! Тези дето на едно место са едно, на друго- други, заради "средата" не бих нарекла личности, в никакъв случай! Е, има надежда за автора- той е още млад и вече е тръгнал в правилната посока на самоподобрение и труд! Браво, за което. Но можеше да го направи и в България, ако е достатъчно кадърен и силна личност. Е, ако не в България, а другаде пак е доста по-добре, отколкото да деградира. Така, че момче- дерзай! Работи, не плюй (между другото на вятъра!) и не обвинявай другите, а прави ТИ каквото трябва!!