Законът, отменящ невлязлата още в сила тотална забрана на пушенето на обществени места, е вече факт. Освен че беше направен доста припряно, той изглежда и съшит от разноцветни парчета плат или по-точно казано - парцали. Според него хем пушенето на обществени места е забранено, хем по изключение то се разрешава на един куп места, т.е. всъщност е до голяма степен разрешено.
На законодателите обаче им става неудобно и изведнъж се сещат, че димът е много вреден за непълнолетните (а защо само за тях, впрочем) и решават да им забранят да посещават всички места, на които може да се пуши. Много от тези заведения пък са едни от най-желаните и често посещавани от тийнейджърите места.
В този закон се усеща влиянието на много противоречиви сили, които са движили законодателите - страх да не направят нещо, което ще разгневи ЕС и СЗО, популистко желание да се харесат на пушачите, които са близо половината от населението на България, желание да зарадват с нещо антикризисно ресторантьорския и развлекателния бизнес, за който някой ги е излъгал, че ще пострада от една тотална забрана, лобистка зависимост от тютюневия бизнес (който всъщност единствен ще пострада съвсем реално от въвеждането на подобна забрана).
Ето кои са основните слабости на новия закон, приет и в името на правото на избор на пушачите.
(първите пет вижте в първата част на текста)
6. Непълнолетните също ще имат ограничен избор на места, на които могат да ходят сами и губят напълно правото да ходят на дискотека!
Нека не се лъжем, тийнейджърите са едни от най-активните посетители на заведенията. И изведнъж законът лишава всички заведения, в които може да се пуши, от оборотите, които тази любима клиентела прави. Лишава и самите тийнейджъри от онова, което най-много обичат - да отидат на дискотека и да се налудуват сред коктейла от тютюнев дим, обща задушна атмосфера, алкохолни пари и оглушаващ звук. И да бяха само дискотеките - горките деца вече и в ресторант трудно ще могат да влязат. Накрая ще им останат като избор само разни варианти като сладкарници, Макдоналдс и подобни на тях символи на здравословното хранене.
Вероятността тийнейджърите да се откажат от любимото си занимание с един замах на закона е доста ниска. Вероятността и самите заведения да се съгласят да ги загубят като клиенти, също клони към нула. Тогава излиза, че тази точка от закона крие може би най-големият риск да дискредитира целия закон, както и да създава неприятности и на трите страни - клиенти, заведения и държавата в лицето на контролните органи.
А нали една от причините за отмяната на тоталната забрана беше именно тази - да нямаме закони, които няма да се спазват!? Една забрана би работила много по-добре, ако се отнася за всички, а не само за непълнолетните! Нещо повече, когато се отнася само за тях, те ще я възприемат като поредното мечтано и прекрасно нещо от живота на възрастните, което им е забранено само за да им бъде гадно - а не като нещо, забранено за всички, защото е вредно и неприемливо като норма на обществено поведение.
7. Непушачите ще продължат да имат ограничен избор на места, на които могат да се чувстват добре.
След като пушенето в заведения е по принцип разрешено, макар и при определени условия, не можем да очакваме, че заведенията доброволно ще го забранят. Такива заведения ще са по-скоро изключение. За такива изключения дори не е нужен закон - някои вече го направиха заради своя икономически интерес и безплатната реклама, която подобно решение им гарантира, а не защото някой ги е накарал.
Но масата от заведения ще продължи да се подчинява на зависимостта на пушачите и да прави всичко възможно, за да ги убеди, че при тях те са като у дома си и могат да правят каквото си искат, най-вече - да пушат на воля. А това с нищо не подобрява положението на непушачите, за които новият закон не подобрява почти нищо спрямо досегашното положение.
Окей, може би, ако ресторантите приемат закона насериозно и отделят по-големите и хубави части от заведенията си като места, на които не се пуши, това ще подобри донякъде ситуацията. Но фактът, че все някъде може да се пуши, със сигурност ще означава, че пушачите от компанията ще продължат да им извиват ръцете да сядат на местата, където се пуши, защото те "не могат да не пушат, докато ядат и пият". Нещо, което видяхме, че не е така във всички страни, приели тоталната забрана.
Малките заведения, в които пушенето ще е разрешено навсякъде, и които ще станат по-смрадливи и от досега, ще се превърнат в напълно забранена територия за непушачите. Още по-зле ще се чувстват те и в нощните заведения, в които положението ще бъде точно толкова ужасно, колкото и досега.
8. Вместо на вреден и смрадлив навик, пушенето придобива статут на нещо забранено, т.е. желано.
Това е едно от най-лошите неща, които прави този закон. Вместо да покаже на всички, че пушенето за пушачите е същото, което са други естествени човешки нужди за всички хора, и като такова трябва да бъде уважавано правото им да го практикуват, но е неприемливо то да бъде извършвано на обществени места пред други хора, законът на практика се опитва да оправдае правенето на секс да става направо на масата в ресторанта. И понеже това определено е неприлично, той измисля разни ограничения, като например там да няма деца. Да, ама след като дефинира места и категории хора, които имат право да го правят на масата, това само го прави по-желано и жадувано от онези, на които е забранено - в случая непълнолетните, които и без това само чакат нещо да им бъде забранено, за да почнат да го искат 10 пъти по-силно.
Накрая ще се окаже, че вместо да гарантира постепенното отказване на обществото от лошия навик на тютюнопушенето, законът ще гарантира израстването на следващо поколение страстни пушачи!
9. Либералният режим на пушене разваля допълнително имиджа на България в очите на развития свят.
Официалната реакция на Световната здравна организация не закъсня и България вече беше разкритикувана за това, че се отказа от забраната на пушенето на обществени места. Европейският съюз засега се държи по-дипломатично, защото той допуска подобни решения да се взимат от всяка от страните поотделно, но това не значи, че е възхитен. А и не бива да забравяме, че той има своите написани планове за общоевропейска забрана с ясни срокове, които тъй или иначе изтичат толкова скоро, че просто не си струваше да правим такова отлагане, което ще излезе скъпо и вредно за всички, освен за тютюневия бизнес и зависимите от неговите печалби лобисти.
Няма да се харесаме и на западните туристи, които искаме да привлечем в България, защото те вече са свикнали и харесали режима на забрана на пушене на обществени места. Именно това беше причината дори страна като Турция, в която пушенето играе не по-маловажна социална роля, отколкото у нас, да прегърне тоталната забрана - защото тя ще я доближи повече до Европа, отколкото нас ни е приближило подписването на пакта за присъединяване. И вместо да се стремим да станем дестинация, интересна за културни хора и семейства, ние ще продължаваме да се борим за славата на място, прочуто с евтиния алкохол, евтините проститутки, евтините рушвети и свободата на пушенето.
10. Единственият печеливш от либерализацията е тютюневият бизнес.
Все пак не може всички да са губещи. Все някой трябва и да печели от една подобна промяна. В случая единственият печеливш от либерализацията (като изключим отделни лица в контролните органи, които ще продават правото на нарушаване на закона) е тютюневият бизнес - производители, търговци, контрабандисти и лобисти. Практиката на всички страни, приели тоталната забрана, показва, че единствените печеливши при нея са онези, които снабдяват пушачите с консуматива на техния лош навик - цигарите. Те са единствените, които нашият нов закон облагодетелства. Всички останали - пушачи, непушачи, деца, собственици на заведения, здравно-осигурителна система - всички губят.
