Искам да съм по-добър от вчера

Човек остарява за революции - престава да бъде безразсъден и започва да хваща задкулисните механизми, казва Стефан Вълдобрев, който отдавна вече не е момчето с белите маратонки и изтъркани джинси.

Нежната революция, която направи с албумите си „Към" и „Пропаганда, хромозоми, силикон" е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на българската музика през последните 20 години.

Зад гърба си има два албума с музика за театър, а сега композира предимно за филми.

Десетките роли в театъра и киното не са напомпали допълнително самочувствието му, а като че ли са го направили по-уверен. Откакто се върна от Прага, където специализира кинорежисура, сам избира в какво да играе: „Така ставаш по-отговорен, по-удовлетворен, изобщо е по-хигиенично..."

През пролетта представи документалния си филм „Манчестър Юнайтед от Свищов", а в края на годината предстои премиерата на „Миграцията на паламуда", в който си партнира с Христо Мутафчиев.

Пием кафе и си говорим за всички тези неща, след като цяла нощ е превеждал текст, който му се е сторил любопитен за сценарий. Този път вроденото му любопитство е провокирано от класическото късметче на Лаваца: „Искам да знам кой пише тези късметчета и да му кажа „Здравей, ти ли си този? Искам да знам как минава един твой ден..."

Преди няколко вечери гледах „Приятнострашно". Много ме впечатли , но за пореден път ме накара да се замисля как в изкуството почти винаги се говори за любов, а в живота тя като че ли преминава стийхино... Какво ще кажеш?

Моята любов е още от детската градина и в гимназията бяхме заедно и сме женени все още. Имам спомен как сме в трети клас и сме на екскурзия, родителите ни водят и слизаме на една и съща спирка в Стара Загора и нашите тръгват в една посока, техните в друга, и ни държат за ръце. И много ясно помня как аз се обръщам и виждам, че и тя се е обърнала и ме гледа.

После се засякохме на уроци по китара в гимназията... Така че, не знам дали точно аз мога да ти отговоря на този въпрос, но в пиесата е написано по доста красив начин. За разминаванията в живота. Знаеш ли какво за първи път усетих с тази пиеса... По принцип съм аналитичен и нещата, които съм играл или пиша, знам как да ги обясня. В „Приятнострашно" за първи път усетих, че мога, а и не бива да си обяснявам нещо, а да го почуствам. Просто се оставям на интуицията си, силата на представлението е в това да го изиграем на сцената.

В кожата на кой герой в театъра си се чувствал най-некомфортно?

Приключих с този период. Това беше до 2006. Тогава напуснах Театъра на армията и заминах за Прага, за да специализирам кинорежисура. Откакто се върнах, сам избирам представленията, в които да участвам. До тогава имаше представления, които играех с нежелание. Но сега, когато сам правиш своя избор, ставаш по-отговорен, по-удовлетворен, изобщо е по-хигиенично.

Преди няколко дни излезе премиерата на „Син портокал" в 199? Не успях да го гледам, но зная, че играеш негър. Как реши проблема с цвета на кожата.?

Боядисах се в крайна сметка. Режисьорът Съни Сънински реши ,че това ще е най-добре. С него се работи много приятно, има много етюди в представленията му, а винаги ми е харесвало. Реши,че трябва да излизам боядисан,а неговото решение е закон. И мисля,че е прав. Абе, много е забавно.

Расист ли си? Да те питам направо - какво мислиш всичко, което се случи и продължава да се случва около Катуница?

О, това не е на расова основа, а на социална, просто в този момент се канализира натам. Слушам изказванията на хората в протестите, те говорят адски интелигентно, това не са някакви лумпени там, както ги нарекоха. Казват разумни неща. Това не са етнически размирици.

Самият ти колко лични революции си правил?

Аз съм участвал в истинските революции 89-а, 90-а и 96-а зимата. Бил съм в центъра на всяко едно от големите събития, които се случваха тук по площадите. Не съм ги организирал, но съм ги виждал отблизо. И в двете национални студентски стачки съм участвал.

Остарява ли човек за революции?

Да.

Защо?

Защото престава да бъде безразсъден и започва да хваща задкулисните механизми. Когато си бил млад , не ти е пукало за тях, просто си искал де крещиш и да трошиш, активно да изразиш позицията си. Сега вече веднага ти е ясно кой отзад по какъв начин дърпа конците и това някак те възпира. Революцията е за младите и това не е новина.

Прави ли ти се революция. Не в политиката, например в киното или в музиката?

Не, в момента цялото ми съзнание и енергия са насочени към работата. Искам като си лягам, да си мисля - днес съм по-добър от вчера. Днес видях повече неща, направих повече неща. Звучи плакатно, но в момента това ме вълнува.

Снощи до 4 превеждах един текст на английски, защото ми се стори, че има потенциал за сценарий. Към 11 точно се канех да си лягам и изведнъж реших да почна превода. Исках да го пратя на мой приятел в чужбина, който е добър анализатор. Приключих към 4 и нещо. И ми беше много приятно. Усетих го като някаква стъпка.

Напоследък се занимаваш с композиране на музика за чужди филми. Това е работа, която можеш да вършиш от всяка точка на света. Защо го правиш оттук?

България е прекрасно място. Просто по някакъв начин човек трябва така да си изгради нещата, че да е в работна мрежа с хора от целия свят.

Харесва ли ти това, което се случва с българското кино напоследък?

Мисля, че това което се случва е изключително хубаво. И знаеш ли кое е най-хубавото - че има страхотно жанрово разнообразие. Всеки филм, който излиза, е коренно противоположен жанр на предния.

Няма да изброявам всички филми, за да не изпусна някой, но те са наистина голям капитал, който го има в много малко държави. Каниха ме в Прага да им помагам като куратор, правиха дни на българската култура, и самите чехи казаха, че това жанрово разнообразие при нас е страхотно. При тях от 25 филма годишно, 23 са едни и същи. В Кан тази година дори се говореше за българска вълна.

Как приеха там филма ти „Манчестър Юнайтед от Свищов"?

Много добре приеха филма, а след Кан отидох и в Сараево. Там бяха големи емоции. Нали след прожекцията има въпроси и отговори и едно момиче става и казва „Искам да ви поканя на сватбата си". И разказва, че сутринта, като станала и писала на приятеля си, който е в Щатите, на кой филма отива. А той бил голям фена на Манчестър Юнайтед. И след час и върнал мейл, в който й предлага да се оженят. И затова тя ме кани. Казах й „Само ако съм кум". Много хубава история.

Имаш ли идеи за нов филм?

Аз идеи имам, но си давам сметка колко е трудно и колко време отнема и това е адски обезкуражително. От идеята до премиерата минават 5-6 години.

Тази история с филма ми помогна да си подредя много точно приоритетите и да разбера кой съм аз - гледам на себе си основно като на актьор - имам страхотно желание и потенциал като актьор в момента и съм много благодарен, че има къде да снимам.

В крайна сметка Клинт Ийстуд е много окуражаващ пример, започна на 63 като режисьор и много добре се справя. Така че имам време.

Стефан Вълдобрев играе в Син портокал в Театър 199 на 24 октомври, 19.30 ч.

и в Приятнострашно на 26 октомври, 19.30 ч.