За българите отдавна не е новост, че страната им е с най-малък процент на младежи до 14 години в ЕС и че всеки осми български младеж се готви в обозримо бъдеще да загърби родината. Това е съвсем обяснимо, след като в края на миналата година почти 40 на сто от българите декларираха пред НЦИОМ, че насърчават децата си да напуснат завинаги България, а 70 на сто обявиха, че искат децата им да учат някъде в чужбина.
Голямата илюзия
Още в началото на 90-те, подгонени от постоянната криза и немотия, българите потеглиха масово на гурбет. Голяма част от гурбетчиите оставиха децата си в родината - на отглеждане от баби и дядовци. Други ги взеха със себе си, като по този начин скъсаха връзките им с близки, език и приятели. Трети изпратиха децата си да се учат в чужбина - със заръката да не се връщат в родината, която вече над две десетилетия не може да се отърси от мизерията, корупцията и престъпността.
Резултатът: днес почти два милиона способни, квалифицирани българи общуват с България главно по Скайп. Най-вече защото чрез безплатната компютърна връзка могат да поддържат илюзията, че разстоянията всъщност не са толкова големи, а контактите с близки и роднини далеч не са прекъснати. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крие тежка човешка драма.
Ще си дойдете ли през лятото?
Тази драма изживяват най-тежко децата на емигрантите. Да, по Скайп те виждат мама и татко в чужбина, чуват всекидневните им напътствия, но да ги прегърнат, да усетят тяхната ласка и топлина - това е невъзможно. В същото време родителите не спират да им повтарят, че усилията и лишенията са заради тях - за да са добре нахранени и облечени, за да имат и те онова, с което разполагат по-заможните им връстници. И така до няколкото летни седмици в родината, през които гурбетчиите ще трябва да компенсират цялата детска мъка, трупана през останалите 11 месеца от годината - въпреки безплатния Скайп. Така, според детски психолози, тези малки създания се разкъсват вътрешно между страната, където родителите им живеят в лишения и тежък труд, но откъдето идват подаръците и парите, и незврачната реалност в семейния дом, който се изпълва с радостни емоции само по време на лятната почивка на мама и татко.
Страшната самота
Не по-малка е драмата на всички онези възрастни българи, чиито деца и внуци живеят по всички краища на света. Животът им преминава основно в дежурства пред компютъра в очакване на поредния Скайп-сеанс - за да зърнат отново любимите лица, за да чуят отново любимите гласове. И когато разговорът завърши, да отронят поредната сълза и да пропъдят натрапливите мисли за страшния самотен край.
Демографските изследвания сочат, че с всяка изминала година България все повече заприличва на старчески дом, който съществува главно благодарение на парите, които изпращат емигрантите. Още миналата година икономистът Петър Ганев поясни в интервю за швейцарското радио ДРС, че българите зад граница са изключително важен икономически фактор заради двата милиарда лева, които превеждат годишно в страната. Без тези пари много семейства не биха могли да преживяват - защото обитават държавата, наречена България.
Изходът е един - цялото семейство да се събере...там, където работят мама и тате. Щот' тук муката ще е пулна!
Без съмнение, дечицата на баш комунистите са си при тях. Това е печалният резултат от вече 75–годишното комунистическо–ченгесаро–мафиотско управление.
Вече във всяко семейство има емигранти, моето не е изключение. Финансово са много добре, обаче емоционално са постоянно на ръба. Не искат да се върнат, защото се плашат от мизерията, но и не им харесва там където са. Живеят постоянно в противоречие със себе си, но се успокояват, че го правят за децата си (защото те са родени в чужбина и домът им е вече там).
Е, както е казал дядо Вазов преди повече от век, "НЕ Е ГОЛЯМ ПОДВИГ НА СЕДНЕШ НА ЧУЖДА ТРАПЕЗА. ПОДВИГ Е САМ ДА Я НАРЕДИШ И ДА ПОКАНИШ И ДРУГИ ДА СЕДНАТ НА НЕЯ!" Тъй че виждаме само как родителите си НАСЪРЧАВАТ децата си да СЕДНАТ НА ЧУЖДА ТРАПЕЗА, а сами не са наредили никаква... Страната им е такава, каквато сами са я създали... Комичното е, че същите тези деца емигранти, следвайки логиката на родителите си, смятат да се върнат в родината си едва тогава, когато тук стане по-добре... Значи... отново смятат да СЕДНАТ НА ЧУЖДА ТРАПЕЗА, наредена им от някой друг... Печалното пък е, че родителите се ГОРДЕЯТ с това, че децата им са СЕДНАЛИ НА ЧУЖДА ТРАПЕЗА... Замислете се, подобно на дядо Вазов, над всичко това и ще ви стане... кофти, нали?
Коментар /5/ е един от най-смислените, които съм чел тук напоследък! Едно е да се бориш с лакти, когато условията са горе-долу равни и ясни, друго е да се бориш с лакти тук, където всеки бранш е доминиран от мутри и бивши партийни величия. Изключително дразнещо ми е да слушам как в чужбина се скъсвали от работа милите....ми нали с труд всичко се постига, елате и се скъсайте от работа тук!
Ковачев Дори да приемем, че имаш имоти на нзнам си кои острови, то заслугата не е толкова твоя, колкото на "уредената трапеза", на която са ти позволили да седнеш. Нали не се заблуждаваш че е дело на твоята незаменима личност и твоя незаменим труд? Със абсолютно същото количество труд тук щеше да изкараш, колкото за имот в Бусманци. Така че бъди благодарен, че те търпят на "уредената трапеза", а не си приписвай заслуги, които са чужди.
Краси - успокой са малко и виж кво е писАл Федара у 25-ти пост. Не виждам нещо грешно тама. За трапезата примера къде го дава в другия си пост не съм съгласен с него що по таа логика, ако имам 2 магазина и у единия продават леба за 1 лев па у другия за 10 лева, яз требва съм хахав да дам 10 лева за същия продукт. Същото е със работата. Готова трапеза нема и не го разбирам въобще тоа пример. Имаш пазар на който се търсат дадени услуги и ти гледаш да продадеш твойте на най-добра цена. Ония не са та поканили у чужбина що имаш сини очи. Те са та поканили да праат пари от тебе. Тиа трапези въобще ги забравете. Сичко останало е така мисла. Яз за себе си мога да кажа, че работа по-малко сега отколко у БГ за в пъти повече лев. Безкрайно щастие нема. Въпроса е кво да избереш от това де ти предлага живота па кошничката ти за съжаление не мое събере сички бонбонки де си си аресал.
Момчета, момичета и други същества, стига сте се дърлили за глупости. "Готова трапеза нема и не го разбирам въобще тоа пример." - Че отиваш да живееш и работиш в държави, които наистина са такива, не само на хартия, т.е. вече са изградени. Т.е. в уредено общество, в което нивото на корупция, тромава бюрокрация и ... /тук по избор всеки си слага негатив, какъвто си избере/ не са такива, каквито са в България. Че в държавите, в които сте емигранти, върховенството на закона значи нещо. Т.е. това е позитив или поне предпоставка за по-добро развитие и вероятно /или имагинерно, все тая/ по-щастлив живот. Никой никого не обвинява за личния и свободен избор. За мен "миете чинии, но се правите на отворени" /за емигрантите/ е равнозначно тъпо на "мрънкате и не си мърдате задниците, по тази причина сте на този хал" /спрямо останалите в България/. За какво е тази злост в изказванията?
От болка е тази злост, защото където и да си животът е едновременно прекрасен и гаден. Обаче никой не се пита защо е прекрасен и защо му е хубаво, а всеки се е вторачил в болката си и се опитва да я компенсира по някакъв начин.
Ковачев Не е лична нападка това, но като гледам колко си прост, съвсем нормално е из Великата Британия да има кампания срещу българите. И аз бих се възмутил толкова прости пришълци да прииждат. Не са прави от Атака да се възмущават, че там така мислят за нас - ето ни тука жив пример защо нямат повод да ни обичат там...
@ Borracho Българинът, носещ ник Борачо, написа: "Хората в БГ са кофти и това си личи доста и от писаниците тук. Долно племенце егати..." Това ми прилича на парадокса на Епименид, ако не ме лъже паметта. Може би това отговаря и на питанията защо една част от кофти племе общува с другата част от същото кофти племе.
@ lele male Нани, наистина е тъжно! Българите за разлика от всички други националности не създават никъде диаспори, защото няма народ, за който националната солидарност да има по-малка стойност... Тъжно! Макар че не съм изцяло съгласна за солидарността, ако приема, че си права, то в нашите ръце и глави е да създадем такава солидарност, стига само да поискаме. Да де, знам, че твърде много неща ни делят /местоживеене, цензове разни и прочие/, но пък имаме и общи неща. Най-общото - българи сме. Такива сме се родили, такива и ще умрем, независимо дали тук или зад граница. От българското си гражданство човек може да се откаже, но от кръвта си и рода си - просто няма измислен начин. Друго общо - искаме държавата ни да е по-добре - едните, защото живеем тук, а другите - защото декларират връщане, когато стане по-добре. Ето ни я отправната точка - дали там или тук, да правим нещата така, че да си създадем държава България, каквато я виждаме, както и общество. Може ли и зад граница да си полезен? Разбира се. Честно казано, като край, ще се окаже, че няма нищо за делене - държава ние нямаме, уредено общество - тоже, а пък за Родината ни вече се разбрахме, че е обща, наша и оттърване - няма.
Съгласих са с Федар и Нани. Федаре - за онаа авторка грешиш и яз и там казах, че не със сичко де е писАла съм съгласен. Много е крайна на моменти - а крайни обаче беха и мнозинството от форумците, което по мое скромно мнение не е убаво. Нещо ма боцка кат ми се каже (това си е защитна реакция и я го знам ма не мога се отърса съвсем от неги), че съм седнАл на "трапеза" на некой си. Навремето кат бех миничък бееме толко бедни, че ми даваха социални купони за храна у училишния стол. Яз не одех да ям и ги фъргах що ма беше срам и от наранена гордос. А ка миришеше вкусно деба....У къщи само цигански баници ма чакаха. Ако некой не знае - тава е филия с олио, сол, червен пипер и чубрица. После печеш и с един домат. Зимах по една фафла от лавката на 3 дена у добрия случай. Немаше стотинки за повече. Комплекси си носи секи - и яз така. Та Нани правилно рече дека е безсмислен спора. И за кво са джафкаме накрая не става ясно.
Fedar, "Ние" се опитваме да съградим нещо, обаче "Те" никога няма да ни позволят да живеем човешки. Поне не и докато зависи от "Тях".
Винаги съм била горда,че съм българка, но откакто съм в чужбина още повече (ако позволите). Тук има хора от всички континенти и всеки, който ме е питал от къде съм знае, чувал е, или е бил в България. Майка ми казваше -искам да пътуваш за да видиш, да се убедиш колко неповторима красива е България и че не сме по-лоши от "чужденците". Защото не знам за вас, но аз израстнах с убеждението, че навън наистина е по-различно в добрия смисъл. Е, не е, нито пък българите са измислили чуробаджанащината и корупцията. Има ги навсякаде. И докато спорим и се делим на емигранти и останали в България, се оформя диаспора, за съжаление съвсем различна от спомената досега, а именно на българи, които не искат да се връщат в България дори за ваканция и изобщо не ги интересува какво се случва в страната ни. Млади, умни и можещи хора. Чийто деца са родени в чужда страна и един ден ще наричат Германия, например, моята трапеза? И понеже наистина над темата за емигрантство е надвиснала сякаш някаква обреченост, която пък поражда агресия, предпочитам да мисля за себе си като за български гражданин на света- от България съм, живея където се чувствам добре, не е като да няма избор:р П.С. Не нападайте леле-мале, тя е супер готина и на никой не мисли лошото (знам, че и сама може да се защитава, но все пак да си кажа)