Тя е пловдивчанка по рождение. И по любов. Иначе мащабът, с който се работи, е световен.
Филолог по образование, галерист по призвание, Веселина Сариева е и основният движещ механизъм на галерия "Сариев" за съвременно изкуство и директор на фондация "Отворени изкуства", която създава заедно с майка си Катрин Сариева.
Чрез галерията и фондацията си, както и благодарение на активния кръг от значими български и световни артисти, с които работи, Веселина непрекъснато променя културния пейзаж не само в града си, но и в България.
Догодина Пловдив става културна столица на Европа. Самата Веселина е една от емблематичните за културата личности на Пловдив и доказателство, че когато става дума за развиване на духа, провинциализмът не е географско понятие, а въпрос на манталитет, до който тя никога не е била близка.
Зад тази млада жена стоят десетки проекти, свързани с изкуство и образование, като един от най-емблематичните е "Нощта на музеите и галериите в Пловдив", който е чакано събитие за града и страната вече тринайсет години.
Веселина Сариева предпочита да нарича себе си културен активист. Напълно й отива.
Каква е артистичната и културна атмосфера в Пловдив и защо предпочитате да сте базирана там?
Пловдив е място, което те обезоръжава. Има го онзи хипи дух. Успех може да има само ако има "густо". За мен това е мястото, откъдето работя най-добре, но не и мястото, където правя парите си, така че е само база.
Има ли такова нещо като "провинциална култура" и ако има, какво влагате в това понятие?
Провинциална култура има навсякъде, дори и в най-големия мегаполис. Това е характеристика, асоциирана с консерватизма и нежеланието за адаптиране и преливане с други култури, непрекъснатото мрънкане.
Какво тогава е значението на Пловдив културна столица на Европа 2019 - лично за Вас като човек на изкуството и пловдивчанка?
За мен беше важно, че Пловдив спечели титлата и ежедневно виждам, че това е стимул за града. Пловдив е специфично и важно място за създаване и представяне на култура с невероятен потенциал. Знам от дългогодишния си опит, че тук творците се чувстват добре, хората в сферата работят отдадено и със сърце, по-лесно може да се стигне до добър контакт с аудиторията, особено ако тя бъде мотивирана да присъства или да дойде в града. Вярвам и в мотивацията и добронамерените усилия на моите колеги и на хората, които работят за общинската фондация и за града, въобще да направим тази година успешна за Пловдив.
Какви ще са "добавените стойности" за Пловдив?
Стимулът, титлата, признанието, новите аудитории, туристите, възможността за по-големи бюджети за култура, въобще възможността културата да стане тема и да влезе в новините. Като цяло най-важният аспект е образование на нови и съществуващи аудитории в сферата на културата и достъп до качествен културен продукт. Поставянето на Пловдив на картата на културните столици на Европа ще има дългосрочен ефект.
Имате поглед към световното изкуство, как българското успява да се впише в него?
Нашето съвременно изкуство се вписва доста добре и присъства добре спрямо мащаба на страната ни и езика ни. Имаме големи имена познати на света така, както са познати спортистите и музикантите ни, но може би не си даваме сметка за това. Трябва също така да имаме предвид икономиката на страната и това, че съвременното изкуство не е толкова популярно и обичано от колекционерите и институциите тук спрямо традиционното изкуство.
Но все пак вие давате ли си сметка колко работещи творци и галерии като цяло има в страната? Това е доста голям брой във всеки един град и не е малък дял като брой (за съжаление не стойност) от икономиката на страната.
Така че българинът обича и потребява изкуство. Но това, което го спъва да има същото отношение към съвременното изкуство е, че според него "не го разбира" и се чувства отдалечен, не иска да има нещо у дома си, което го респектира, както може да е авангардът или съвременното изкуство, а да има нещо, което чувства, че притежава и му е ама ей така типично красиво. Това е леко повърхностна психика на притежание и усвояване. Не знам дали е свързано, но по мое наблюдение повечето от по-смелите колекционери на съвременно изкуство живеещи днес в България са жени.
Ние в галерията имаме и мъже колекционери, но са стъпили на колекционирането на традиционно изкуство и определено са положили доста усилия да се развият в мисленето си, труд, който им помага да са адаптивни на много нива в бизнеса си дори.
Какво казвате на хората, които искат да разберат този тип изкуство?
Да, много често се срещам с хора, които казват "не го разбирам", "кажи как да го разбера" и винаги отговарям, че изкуството не се разбира - то е като любовта или инстинкта, трябва само да имаш сетива. И също казвам, че то не е за всеки, нито е универсална истина. В този момент хората се настървяват "ама как така?!" и става забавно и за тях, и за мен.
Ако имаме тези хора в България, които имат апетит за съвременното изкуство, следят го, интересно им е и го поддържат, ние все повече ще се вписваме като национално българско изкуство навън, защото тези хора ще станат колекционери, читатели на преса за култура, ще четат професионална литература, ще участват в един обмен на информация и мисли, които ще стимулират художниците, галеристите, издателите, кураторите, изкуствоведите и всички работещи в сферата на културата да дават повече и да чувстват, че има смисъл. Едно късче любопитство и симпатия може да промени света.
За радост, аз работя с прекрасни, световно известни художници и млади звезди в Галерия Sariev Contemporary и с малкото ни пространство и огромна дейност от сътрудничества и инициативи успяваме да представим достойно българското съвременно изкуство и хората, които го правят, подкрепят и работят за него, както в страната, така и навън, във важни форуми, изложби и събития.
В бързото време, в което живеем, как адекватно може да се консумира култура? Нали все пак тя изисква някакво спиране, съзерцание, взиране...
Това искаме всички - да можем да се загубим в нещо красиво (галерия, концертна зала, театър, книга) без да усетим как лети времето. Нека не се лишаваме от тази свобода и не бъдем роботи, обслужващи желанието си за хиперпроизводство и активност, а да се радваме.
Кои са темите, от които съвременното изкуство се интересува напоследък?
Трудно е да се изброят и обективизират, защото до голяма степен изкуството винаги се е интересувало от един тип теми, свързани с етическото. Също има едно завръщане и преосмисляне на автори и теми от миналото. Музифицирането на пърформънса направи цяла дисциплина, отвориха се нови департаменти в музеи и институции (вижте лекциите ни за съвременно изкуство от миналата година "100 години изкуство на действието"). Но тези теми, които са актуални и ме интересуват произтичат от идеята за пост-дигиталното, засягат мисленето на пространство и време в изкуството, изкуството като религия, езотеризма, присъствието и отсъствието на човека, бягството от антропоморфното в изкуството, идеята за съизмеримостта и пропорцията в дигиталната ера.
