Когато се случи нещо около мен, си го пиша на Word-а, пазя си го за себе си. Дори блог нямам. Днес реших отново до пиша, но този път да го споделя с повече хора - млади при това.
Хора, на които им предстои да създадат семейство и да отгледат деца. Защото е важно. Защото осъзнавам, че едни грешки, трупащи се във времето, могат да предопределят цял един живот.
Реших също така да остана анонимна. Животът ми е достатъчно белязан, за да се обезобрази съвсем.
Мили млади хора, пред вас, а и пред мен предстои прекрасното време, в което ще създадете семейство. Свое собствено. Зная, че има хиляди материали в интернет, още толкова книги, които ще искат да ви научат как да отглеждате детето си, но искам да ви дам и аз няколко съвета. Защото съм жертва на психическо насилие, а то почти винаги е много по-тежко от двата шамара.
1. Най-скъпото на едно дете е домът. Затова никога не заплашвайте детето си с гонене от вкъщи. Каквото и да е направило.
2. Убедете детето си във важността на училището. С думи, не с наказания, не с ограничавания, не с бой.
3. В този смисъл - не насаждайте страх у детето си.
4. Показвайте на детето си колко го обичате - всеки ден и по всякакъв възможен начин.
5. Говорете с детето си за всичко. Не поставяйте бариери.
6. Изслушвайте го.
7. Не задавайте празни въпроси.
8. Нека отношенията помежду ви са на равни, а не в някаква зависимост.
9. Още повече финансова.
10. Показвайте с партньора обичта си един към друг.
11. Не давайте лош морален пример- във всяко едно отношение, за което можете да се сетите.
12. Търсете талантите на вашите деца- те със сигурност имат такива, просто трябва да ги откриете.
13. Заедно.
14. Играйте заедно, мечтайте заедно, рисувайте светове заедно.
15. Правете така, че вашите деца да заспиват със спомена от прекрасния ден, а не със страха от предстоящия ден.
16. Нека децата ви чакат с нетърпение да се върнете от работа, а не със страх.
17. Водете ги на кино, на театър, гледайте заедно филмчета, показвайте им колко е хубав света- те са деца.
18. Не позволявайте никога настроението ви да определя отношението ви към тях.
19. Говорете с уважение с родителите си, каквото и да са ви причинили- това е важен урок за децата ви.
20. Гордейте се с децата си, независимо колко грозно пишат, колко двойки имат, колко са дебели или колко са ви изложили пред някого. Те са деца преди всичко.
Може би не можете да осъзнаете какво означава всичко това. Може би ви се струва нещо естествено. Много ще се зарадвам, ако никой не припознае болката ми.
Умни съвети! (Само не разбрах връзката със заглавието).
Страхотна статия. Michelle, що се отнася до "равенството" между родители и деца, в книгата "Твоето компетентно дете" авторът говори за него като го нарича с термина "равно достойнтсво". Преполагам, че точно това има предвид авторът на статията.
Е добре, обръщаш се към тези като теб, които все още нямат деца, ама които имаме, ги знаем нещата.Въобще не е необходимо да караш някого, който е родител да обича детето си, щото просто обратното е невъзможно и ще ти цитирам нещо, което така ме впечатли, че чак ме разтопи с истинността си: "Преди да си създадено, аз те исках. Преди да си родено, те обикнах. Преди да си навършило един час, аз знаех, че ще умра за теб. Това е чудото на живота." Обратното е патология. Когато любовта към децата те води за ръка в отглеждането и възпитанието им, не можеш да сбъркаш.
@Michelle : Привет, не знам на колко си години, но мога да ти кажа едно - аз лично не познавам човек,, който като дете да не е гледан от баба и дядо, освен от родителите си, и никой от тези хора, подчертавам - абсолютно никой - не е развил "психотични" отклонения или проблеми. Даже за мен подобно твърдение е тотална глупост. А особено и с уточнението, че идва като съвет от "приятелка - Психоложка". От такива съвети трябва по-скоро да бягаш, защото освен дървено-философски и подчинени на безмислени правила и учения, друго не биха могли да бъдат!!! Да не говорим, че в днешно време едни средностатистически работещи родители е абсурд сами да гледат детето си до 4 или повече годишна възраст, без помощ от баби и дядовци или който ги няма - детска градина! Детето за бабите и дядовците е точно толкова ценно, колкото и за родителите си. И както един нормален родител би искал и направил само най-доброто за детето си, така би го сторил и за внучето си.
А! Че то било лесно гледането на деца бе! Само толкова правила ли има? Че то за гледането на домашно хамстерче сигурно повече правила и указания има....