Колко ви е вярата?

Щеше ми се във въпросника отговора за липса на вяра да е малко по уважително изразен. Сега трябваше да отбелязвам неща като "какви са тези глупости?".

Драконе, това "вярвам си" е много смътно - може да значи много неща, чудех се дали да не избера него, но накрая избрах нещо с по-ясно тълкование. Така де склонен съм и на себе си да не вярвам - за всеки случай ;).

Наистина въпросите не са меродавни. Аз имам сериозен проблем с църквата, но все пак вярвам, че има висша сила, която не е задължително "доброто". Също така майка ми е ужасно религиозен човек, но мен не ме е възпитала такъв. Все пак попълних анкетата с най-близките до мен отговори. За "вярвам на себе си" - учудващо колко много хора са го отбелязали, защото в последно време срещам само много силни и вече реализирали се личности, които си вярват, нормалните хора и младите, които познавам са на диаметрално противоположния полюс - а имат поне същите възможности и енергия като първите. Това е един от парадоксите на нашето време.

Съгласен съм с от4ето, макар да съм атеист и неверник. Освен това няма никакъв познавателен смисъл от поставянето в един кюп на религиозната и психологическата вяра. С други думи, въпросите от анкетата - особено в първия раздел - са забъркани по принципа на турулю-гювеча и издават липса на емпирично-социологическа култура.

Съгласен съм, че отговорите са неуместни и нищо не показват, най-малко могат да дадат някаква картина за вярата ни в Бога, разкрит в Библията (Светото Писание), с Когото би трябвало да сме в завет.