Като обеднее джобът и духът линее - и вместо под каузи известните хора се подписват под хонорари.
Спомням си много комична ситуация в едно от последните издания на „Биг Брадър". Манекенката Ивайла Бакалова обясняваше в живото предаване как те „всичко за децата правели, за децата на тая страна", а пък в същото време точно в този ден каузата, за която лековерните зрители пускаха SMS-и беше... „разделно събиране на отпадъци".
Tова се случва само минути, след като двете с Аня Пенчева са се хванали публично за косите да уточняват коя е по-красива и по-успяла, плакали са, тряскали са врати и са крещели.
Светва камерата, пускат ги директно в национален ефир и който разбрал - разбрал: „Ние всичко за децата правим!"
После стана ясно, че всеки от звездния състав на „Брадъра", дошъл уж „да помага на децата", е взел добри парички, но никой не дари хонорара си от предаването на каузата, която защитава. Което ме остави с подозрението, че други мотиви са ги накарали да се подложат на доброволен телевизионен ексхибиционизъм и те нямат нищо общо с филантропията.
Kак се случват нещата по света
През май 1993 г. в малко американско градче са намерени телата на три убити момченца. Общността иска бързо възмездие. Сгащват трима тийнейджъра, единият с граничен интелект (политически коректната дума за бавно развиващ се) и той, уплашен от случващото се, натопява единия от другите двама за главен извършител, а себе си и третото момче - за помагачи. Така набеденият тартор, въпреки че е непълнолетен, получава смъртна присъда, а другите двама - доживотен затвор.
Няма никакви материални улики, които да свързват тримата осъдени с местопрестъплението и жертвите - косми, семенна течност, кръв, оръжие, дори капка пот или молекула слюнка.
17 години по-късно нароченият за изверг детеубиец 35-годишен Деймиън Екълс още не е умъртвен, но чака всеки миг вратата на килията му да се отвори и да му сервират последното ядене.
С неговата защита са се заели звезди като Джони Деп и Еди Ведър от „Пърл Джем". Ходят по телевизиите, дават интервюта, призовават от сцената да се намерят истинските убийци (нещо като неколцина родни звезди да поискат обществото да бъде категорично убедено, че Лазар Колев е истинският убиец на сестрите Белнейски...)
Нали никой не подозира, че обявеният наскоро за най-скъпо платен холивудски артист Деп, плюл на цялата суета, е тръгнал да си вдига рейтинга, като защитава осъден престъпник? Или пък Еди Ведър, част от една некомерсиална алтернативна сцена, първо е прибрал парите, пък после е тръгнал да проповядва по концертите си за справедливост?
Списъкът на холивудски звезди, които безкористно застават зад каузи, е безкраен и няма да унижавам родните ни известни хора, като продължавам. Бълха го ухапала милионера Шон Пен - ще кажете, колко са 56 000 долара за него (през 2002 г. актьорът купи за 56 000 долара цяла страница от „Уошингтън Поуст", за да напише открито писмо на тогавашния президент Джордж Буш да не воюва с Ирак )? Колкото са и 5 хиляди лева за например Лили Иванова.
За толкова тя може да си купи цяла страница в български национален вестник и да защити която кауза си поиска. Тя взима за една вечер повече пари.
Същото е и с интелектуалците - през последните месеци случаят с осъдената на умъртвяване с камъни по дело за прелюбодейство и съучастие в убийството на съпруга си иранка Сакине Мохамади Аштани предизвика възмущение по целия свят и интелектуалците на редица западни държави се обединиха около кампании и протестни шествия с настояването тя да не бъде екзекутирана (за момента изпълнението на присъдата й е отложено).
Да се разходим из каузите на нашите звезди
В навечерието на влизането на България в НАТО нашите музиканти пяха на площада в София в подкрепа на милитаристичен блок. Участниците, разбира се, получиха пари, от лобистите на Северноатлантическия пакт. Все си мислех, че рок-музиката е за мир, за спасение от бедността, за справедливост, че е дело на бунтари, а не в подкрепа на военно-промишлен комплекс, който си напада с лекота където му скимне.
Но явно сър Боб Гелдоф и Боно силно са се объркали, че ходят да защитават бедните в Африка и мира по света.
Другата родна кауза „От любов към живота" е уж кампания против рака на гърдата, в която обаче известни жени не правят нищо друго, освен реклама на козметична компания. Това, повярвайте ми, не може да е безплатно. Аз не бих го направила безплатно. Свързваш си името с корпорация, това струва пари.
И накрая стигаме до мига, в който изпитах едно от най-силните неудобства в живота си. Обадих се преди малко повече от година на Веселин Маринов и Михаил Белчев да ги поканя в едно предаване, за което работех, като защитници на БСП - с каквото впечатление бях останала пред последните 20 години. И те съвсем културно ми обясниха, че от тази година вече пеят за ГЕРБ, партията, която всеки миг щеше да дойде на власт. Какво се казва в такива мигове? Мисля, че на мен ми беше по-неудобно, отколкото на тях.
Искрено и лично
През всичките години демокрация родните звездни се дерат искрено и лично само за едно - за отчисления за възпроизвеждане на продуктите им. Имаше и комични ситуации, в които настояваха да се събират стотинки и за слушане на музика в заведение. Няма да се учудя ако скоро трябва да плащаме и за всеки път, когато погледнем някоя скулптура или картина - защото и Георги Чапкънов стана част от онази смешна кампания на културното министерство „Пиратството ограбва". (Не че Чапкънов ни обясни него точно как го ограбва.)
А тази година настъпи кулминацията на тази единствена кауза, в която вярват нашите звезди, творци и интелектуалци - рокаджии си поискаха специални държавни пенсии.
Нали си представяте как Джон Ленън се ражда в България и като позастарява отива при Вежди Рашидов и му казва: „Виж какво, аз съм голям музикант, възпитал съм поколения хора. Пях против всички войни, съмнявах се в демокрацията и държавата, част от която си ти. Ще се наложи да отпуснеш една пенсийка, че на Йоко тоалетите са много скъпи, пък и две деца гледам..."
Щастие на момента ли искаш или искаш смисъл?
По принцип пред всеки човек стои един голям екзистенциален избор - да имаш или да бъдеш. Обикновените хора са с по-кекав дух и избират да имат, искат мигновено доволство. На големия, творчески, звезден дух това не му стига. Той сто пъти би се отказал от доволно и нахранено битие, за да получи смисъл, да остави нещо след себе си.
Затова публиката му се отблагодарява, като плаща големи суми за концертите и филмите му, купува си книгите и картините му и го прави богат. Но дори да не му се случи, той пак ще си оре на нивата на смисъла и ще преживява както дойде. Не се лепи подмазвачески на предизборните кампании срещу суми. Не пише химни за МВР и разузнавачите. Не сменя една партия с друга от материални подбуди. Скача срещу държавата всеки път, когато не е доволен от нея и тя нарушава правата на гражданите. (Това е по дефиниция ролята на държавата - да упражнява репресия, за да има ред.) Пее против, а не в подкрепа на военни блокове. Бори се за пари за най-бедните, а не за специална държавна пенсия за себе си.
Бедността е порок - бедността на джоба и бедността на духа...
Прав е онзи деец на Великата френска революция, чието име все не успявам да запомня, но идеално помня какво е казал: „Трябва да имаш поне 100 екю в джоба, за да можеш да мислиш нормално."
Днес е много е лесно да купиш българска звезда, не само защото е бедна на джоб. Тя като следствие на това е бедна и на дух. Каква кауза ще подкрепи зависи само от размера на хонорара. Така хоризонтът се схлупва, няма голяма картина, няма смисъл. Има желание да се нахраним и напием и утре. Особено да се напием.
Искам да предложа на една произволно избрана българска звезда да си направи експеримент. Да се опълчи срещу членството в НАТО, ама не защото БСП е платила. Да постави под съмнение пращането на български войници в Ирак и Афганистан, ама пак не защото опозицията има интерес да прецака управляващите, които май са обещали още един взвод на бойното поле в скоро време.
Ако е гей, да направи безплатен концерт в Пазарджик, чиито управници получиха висша църковна награда за борба с хомосексуализма. И да целуне еднополовия си приятел на площада на този град.
Да организира митинг пред Народното събрание и да не спира, дори да го арестуват, докато от пленарна зала не се изчистят всички фашизоидни елементи.
Да поиска от МВР да обясни показните арести. Да въстане против подслушването в интернет. Да осинови сираче с увреждане. Даже две.
А не да ходи са се кълчи по телевизионни шоупрограми в прайм тайма уж защото „прави всичко за децата".
Аз му обещавам, че творбите му ще се купуват толкова много, че ще може да подпомогне старините на Вежди Рашидов, а не обратното.
