Тъмни костюми, черни вратовръзки и еднакви "шлемове" от черни като гарвани коси. Събран под заветния знак със сърп и чук, елитът и ръководството на Комунистическата партия в Китай откри годишната парламентарна сесия миналата седмица. Цветът на червен Китай бе облечен практически с една и съща неофициална униформа.
Докато стояха прави, отдавайки почест на националния химн, политиците бяха наредени в перфектни редове, разположени на няколко метра един от друг. Пред всеки от тях имаше бяла чаша за чай и копие от предстоящата реч на премиера.
Отстрани бе почти невъзможно да се различи кой кой е. Вероятно това е признак, че в най-висшите редици на партията ключовите лица се стараят изключително много да се сливат един с друг.
През миналия ноември, когато много пенсионирани лидери посетиха конгреса на ККП, който се провежда веднъж на пет години, ситуацията беше малко по-различна.
След като изгледаха сбирката по телевизията, потребителите на китайската версия на Twitter - Weibo, веднага се впуснаха в дискусии за шокиращото нарушение на протокола от страна на бившия премиер Жу Ронджи, позволил си да се покаже на събитието с ... побеляла коса.
Един пост обръща внимание, че "всички на партийния конгрес си боядисват косата и се преструват на по-млади, каквито всъщност не са".
"Косата на Жу е толкова естествена. Ако си стар, трябва да изглеждаш така," одобряваха други.
"Държавниците от определен ранг имат стандартна черна коса. Ако се загледате внимателно, няма как да не се запитате как така всички изглеждат толкова млади?" питаха се трети.
"Политически проблем"
Обсесията по черната коса от страна на китайските лидери не е споделена от останалата част от населението. "Не искам да виждам лидера си с побеляла коса. Това го кара да изглежда стар... сякаш скоро ще умре!" споделя стилистът Хон Хайтин от пекинския фризьорски салон Sassy.
В популярния оазис на красотата в центъра на Пекин дългогодишният специалист споделя, че жените са тези, които движат продажбите на боите за коса. Той обяснява, че повечето китайски мъже се притесняват по-скоро от това да не оплешивеят, отколкото да поддържат косата си черна.
"В края на 90-те мъжете наистина се притесняваха от това да не побелеят," разкрива стилистът. "Тогава беше нещо нормално мъж да си боядисва косата. Сега само жените на средна възраст, над 40 години, си боядисват косата всеки месец".
Хон очаква, че тази тенденция няма да засегне китайските политици, които винаги ще се стремят да поддържат външния си вид. "Как може човек, който изглежда стар и уязвим, да води нашата държава? Това не е проблем, свързан с начина на живот, а политически проблем!" убеден е Хон.
Минимални разлики
Партийните лидери са наясно с опитите си да изглеждат по сходен начин. "Комунистическата партия е една от най-дисциплинираните институции, създавани някога от човечеството. На това ниво твърде малко неща се случват без повод," обяснява Стив Цан, професор в школата по съвременни изследвания за Китай към университета Нотингам.
Ако всеки партиен лидер използва едно и също облекло и цвят на косата, става лесно да се "слее" с останалите, а с това да разсее вината за провала от някоя конкретна политика, обяснява професор Цан. И още: "Тази специфична "униформа", почти еднаквият външен вид и висшата проява на партийна дисциплина осигурява стабилна защита".
Топ лидерите на Китай имат и друг мотив. Те се опитват да смекчат различията помежду си, за да подчертаят стабилността на Комунистическата партия, обяснява Джеръми Голдкорн, основател на Danwei.org - пекинска компания за медийни проучвания.
"Те се опитват да демонстрират, че партията не зависи от отделната личност, а е институция. Опитват се да обезценят индивида за сметка на партията".
Поддържането на абсолютно черна коса е политически ангажимент, който изисква време и пари. Коафьорът Хон Хайтин изчислява, че китайските политици трябва да освежават новопоникналите си корени на всеки 10 дни.
Новопостъпилият президент Си Дзинпин обещава да ограничи правителствените разходи. Защо в скоро време той не да вдъхнови промяна в униформата на комунистическите лидери? Сигурно това не е малко перо в бюджета.
А, не не, като Китай не искам да ставаме!