- Ееех, жено - веднъж се живее. Друго си е Гърцията, а. Отпусни душичката. Сa ша цунеме по едно узо така, с грик салат. То кво и е грик не знам - баш си е шопска, само дето требва сам да си натрошиш сиренето.
- Тате, искам и аз узо.
- Кво узо бе, пичлеме. Това $пичлеме" е от гръцки, да знаете. Требва да се знаят езици, ей. Като отидеш у некоя чужда държава, така, малко да ги изчеткаш, некоя думичка, много им е кеф. Не като тия руснаци, на съседната маса, само на руски и "панимайш".
Ма как ше ти панимае гъркът бе, да си англичанин, да попанимайва, а ти -руснак. Това гърците са били винаги ош-беш с англичаните. А турците па - с немците. А ние, завалиите - с братушките. Генополитикаааа... сложна работа ! Не е за всяка кратуна.
- Ама тате, поне салата може ли? Ама само за мене!
- Само за тебе - ей онова рускинче, виж как те гледа ! Опулило ония ми ти сини очи... Бас хващам, че се казва Наташка. А за салатата - може. Айде, от мене да мине и едно малко узо, така, да не се изложим пред чужденците.
Бе, ти на колко години стана, направи май 16. Нали? Пийни едно узо, да види девочката, че си стабилен. Па после ша те науча к'во да й кажеш, та да й падне шапката.
- Еее, бе тате. Мноо си як !
- Ей, чш, камон бе, Гарсон. Грик салад фор тримата и едно стъкло узо.
- Окей.
- Я па тоя, кво носиш бе, една салата с три чинии. И зеленчуците са топли... еее, не се научихте това гърчолята, салатата требе да е студена. Сту-де-на. Колд. Колд. Панимайш ?
- ?!
- Още ту салад, ама колд, ей. Тоя па ше ни цака с топла салата.
- Ту мор колд салад, окей ?
- Кво тумору, бе, темерут. Нихт томору. Найн тумору. Тумору гоу гоу.
- Найн салад?!!
- Глей го кво се дзвери? Колко пръста са тука - уан, ту - панимайш?
- Ок, ту мор салад, ок ?
- Кво му е окея, нали ти казах, че тумору гоу. Нау колд салад, джаста нау бе, кво не разбра. Еее, не се научихте това гърчолята, малко поне некав език да панимаете, така... Кво ме гледаш, носи салатите, ама колд, панимайш?
- Тате, Наташка ми направи знак. Изплези ми се. Ей я, излезе отпред.. Виж как се оглежда. Сигурно мене чака. Да ида при нея, ама кво да й кажа?
- Глей са, отиваш към нея, ама бавно, да не се засилиш като не'къв обикновен! Бавно така, тежко, к'во като е рускиня, ти па си българин. Вървиш към нея и я гледаш в очите. И казваш "Я тебя очень хорошо." Панимайш? Я повтори.
- "Я тебя оченъ хорошо. Панимайш?"
- Без "панимайш" бе, ха-ха. На тебе се е метнал, жено. Серсем будала, бир бунак, баш коджа ахмак. Дет се вика - ако ми позволите малка хипербуна. Ха-ха-ха - панимайш?
