Когато последната ария е изпята, когато графитите са изтрити, когато колажите и меметата са изчерпани, извиненията са изстреляни, а вандалите и футболните феновете са отстранени и арестувани - тогава идва времето за обемни и обилни обобщения, за философски заключения и поглед към „голямата картинка".
В случая „голямата картинка" е сочна и смешна оперета за каръшки и кармични съвпадения, потопена в повтарящи се модели и мотиви на абсурда.
Международният „Локо София"-скандал с вече печално известното гостуване на Софийската опера в Япония затваря един порочен и комичен цикъл, започнат през онова почти далечно протестно лято на 2013-а година.
Тогава сградата на Софийската опера беше окупирана от зле възпитани футболни фенове, които за парче пица и някой лев играеха ролята на пародийни преторианци на майстора на барабаните и виден клекшоп експерт Волен Сидеров и неговата партия „Атака".
Преди пет години тези хора, видимо взети от агитките и кварталните фитнеси, буквално опикаха Операта и предизвикаха възмущението на гражданите и културните елити в страната. Преди няколко дни други футболни фенове, този път служители на Операта, надраскаха „Локо София" в Хирошима, Япония, и предизвикаха международен медиен скандал плюс пореден повод за срам на целокупното българско гражданство.
Сякаш едните дегенерати и ултраси маркираха и проклеха Софийската опера с урината си, и я обрекоха на трансконтиненталните графити издевателства на други дегенерати и ултраси години по-късно.
Елитната културна институция вече пълна петилетка не може да се отърве от бремето на футболните простотии. Фолклорният фенски мотив „По дяволите футбола, отиваме на опера", звучал в толкова много претъпкани с агиткаджии и алкохолни изпарения автобуси и трамваи, придобива съвсем друго значение в контекста на актуалния „Хирошимагейт" и позабравеното опикаване на Операта от 2013-а.
Ала събитията са свързани и никой не може да ни попречи да прекараме дебели черни линии между отделните точки и дати.
Преди пет години от Софийската опера публично се оплакваха от вандалските и варварски действия на футболни фенове, ангажирани от „Атака". А днес всички се оплакваме от вандалските и варварски действия на футболни фенове, ангажирани от Софийската опера.
Един бърз мост към миналото ни припомня позицията на Операта, когато офисът на „националистите" беше в интимно съжителство с помещенията на артистите. В разгара на протестното лято те пуснаха до обществеността, наситено с тревога, съобщение: „Призоваваме националните медии, които държат на изкуството, наречено опера, за отразяване на трудното положение, в което се намират всички певци и целият персонал на най-стария ни културен институт.
По този начин ние молим обществеността да ни помогне да работим спокойно и да създаваме изкуство. Работата и сградата на първия ни Оперен театър, от който тръгва славата на България по света с прочутите и търсени певци от всички оперни сцени като Димитър Узунов, Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Николов, Никола Гюзелев, Валери Попова, Анна Томова-Синтова и много други, е заплашена още от първия ден на протестите.
В цялостната сграда на Операта и БЗНС на улиците „Врабча", „Раковски" и „Дондуков" е настанена и политическата партия „Атака". Всеки ден политическите привърженици на „Атака" обсаждат сградата, уринират пред нея, вдигат изключителен шум и пречат на репетициите на певците. „Атака" пречи и на колите, които нашите певци и балетисти паркират на паркинга на „Врабча".
Артистите ни не могат да достигнат до работните си места, а също така и да се приберат по домовете си. Операта е обсадена и е трудно обикновен човек да влезе в нея."
Днес тези редове звучат по съвсем друг начин.
Наш дълг е да ги сравним с позицията на Софийска опера от преди няколко дена: „Поднасяме извиненията си на японския народ, който стана жертва на необмислените постъпки на български граждани, решили да изразят футболните си пристрастия по крайно обиден и неуместен начин. Те трябва да понесат с цялата тежест на закона последствията от действията си.
Софийска опера и балет категорично се разграничава от извършителите, като същите нямат място в трупата ни и затова прекратяваме напълно отношенията си с тях. Осъждаме този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г. Това е ужасно поругаване по хулигански подбуди на символа на една световна трагедия".
Директорът на Софийската опера Пламен Карталов се опита да омекоти удара в последните дни като каза, че всъщност графитите не били надраскани по мемориала на жертвите на атомната бомба над Хирошима, а по някаква близка ограда.
Аргументът му не успя да разубеди всички онези, които се гърчат от срам при всяка снимка на български трибуквени и/или футболни надписи по световни монументи и атракции. Само се надяваме, че от Операта не са наели на работа именно някои от онези уриниращи върху сградата й фенове.
Този конкретен случай на международна естетическа байганьовизация футболна фенщиа със сигурност заслужава особено внимание и плътен анализ.
Тук има твърде много пластове и мета нива. Няма меме или колаж, които да обхванат цялата кармична красота на събитията. Отноно ви предлагаме сгъстена версия: футболни фенове, които работят като осветители за Софийската опера вандалстват в страна, известна навсякъде с подредеността и чувството за дълг на своите граждани.
Всички помним как японците остават след мачовете на Световното по футбол (да, отново футбол), за да почистят трибуните.
Точно в такава държава българи драскат надписа „Локо София".
Отделно това е отбор, с който всички тук се гаврим, че има седем фена на кръст. Отделно това е същата Софийска опера, която преди пет години пусна публично оплакване, че вандали й опикават сградата.
Това никой не можеше да го измисли. Не „Кармен", а карма, не опера, а кабуки театър, не международен престиж, а репутационно сепуко. И не просветители, а осветители. Животът отново е най-добрият сценарист.
