Банките - здрави, кредиторите - сити, еврото - цяло

В късната съботна вечер правителството на Испания поиска финансова помощ, след два часа и нещо телефонни дебати финансовите министри от еврозоната я одобриха. Петата по размер икономика в Евросъюза се нареди до Португалия, Ирландия и Гърция сред пациентите на европейската финансова клиника. Групата PIGS вече е в пълен състав. За разлика от случая с Португалия и най-вече с Гърция, където главен проблем е фискът, ситуацията в Испания е по-сходна с ирландската: външната помощ трябва за стабилизиране на банковата система на страната.

Засега не е уточнена необходимата сума помощ за Испания, но се счита, че няма да надхвърли 100 млрд. евро. Точният размер ще се изясни след нов външен одит на закъсалите трезори. По-вероятно е кръглата сума да е сериозно завишена. След като отнесоха заслужена критика за некадърни сметки на гръцкия спасителен план (реалната сума се оказа над 2 пъти по-висока от първоначалната), сега политикономистите еврозоната явно са избрали обратната тактика. По-голяма от нужното финансова помощ първо ще успокои пазарите, сетне ще даде повод за радост, като излезе, че няма да похарчат 100 млрд. евро, а половината. И дори по-малко, защото Испания вече плати 15 млрд. евро за капитал на дребните регионални банки (т.нар. каси). Най-голяма сума е нужна да покрие загубите на четвъртата по активи Банкиа - 23.5 млрд. евро, от които 4.5 млрд. евро вече са дадени, а в банковия фонд остават 9 млрд. евро.

От година за "отмиване" на загубите работи и една скрита схема за подпомагане на испанските банки. Само в четвъртото тримесечие на 2011 г. испанските банки пуснаха рекордни 39 млрд. евро ипотечни и обезпечени облигации. През 2012 г. процесът продължава. Лесно ще се сетим къде се дяват облигациите и как изобщо се пласират. Цял свят знае, че балонът на недвижимостите причини дълбокия срив на испанската икономика, а загубите на банките са от бремето на 445 млрд. евро ипотечни заеми (2009 г.) Всъщност новите испански емисии се рефинансират от Европейската централна банка. Така ЕЦБ превръща в пари загубите на испанските трезори.

Но това изкуствено дишане направи испанските банки и държавата силно уязвими от кредитните рейтинги ЕЦБ така и не успя да измисли с какво да замени и как да изхвърли кредитните рейтинги като оценка за качеството на приеманите за обезпечение ценни книжа - за две години откак тройката рейтингари (Стандард енд Пуурс, Мудис и Фич) брули еврозоната. Та в петък, след като Фич брутално свали рейтинга на Испания с три степени от А до ВВВ, на практика бе отрязан достъпът на банките до рефинансиране. Доходът по държавните книжа на Мадрид скочи над 6%, сви достъпа на страната до финансовите пазари, качи цената на държавния дълг. И Испания потърси европейска помощ.

Но ще има ли различен модел, нова, испанска мода в спасяването, или донорите ще пъхнат Испания в гръцки калъп? Отдавна това е препъникамъкът на помощта за Испания. Мадрид настоява, че фискална помощ не ще (т.е. отказва да приеме "спасителни матрици" тип МВФ, отхвърля надзор от "тройка" и "оздравителна" садо-мазо терапия). Испания иска помощ за банките, давана от еврофондовете пряко на всеки трезор. Очаквано, на обратната позиция е Берлин. Понеже плаща лъвския пай от спасителните мерки (ангажиментите й вече надхвърлят 2.1 трл. евро), Германия иска парите от Европа да се дават срещу строги ограничения в държавата, дори ако не се ползват за бюджета, а за банките.

Засега май Испания надделява в спора. От малкото, казано по същество, как ще се дава помощта, се разбра, че испанска "тройка" няма да има. Ще се дават само пари на ЕС; Мадрид отказва заем от МВФ. Фондът щял "да наблюдава" и ще "пише доклади". Сигурно няма да се ползва междинният (ЕФФС), а новият механизъм за стабилизация (ЕСМ). Може би Испания ще успее да наложи своя модел и ще избегне униженията, лишенията и някои откровено тъпи мерки, от които пищят в Гърция.

Лошото е, че  моделът е невероятно опасен. Възможността Европа пряко да се намесва във финансовата система на страната, да подпомага пряко банки (на други да отказва помощ и да ги събаря), позволява да държи банките, дори ако държавата е оставена да фалира. Ако се замислят малко във Франкфурт и в Берлин, ще видят, че този модел е много по-изгоден за официалните кредитори и невероятно опасен за спасяваните нации. Той в пъти намалява нужните за стабилизация средства, защото крепи банките и с това - сигурността в еврозоната, - без ангажимент за поддържане на обществени системи и социални функции в държавата. Банките - здрави, кредиторите - сити, еврото - цяло, а пък кашата сърбат местните: и "клети сиромаси", и "чорбаджии".

Забележка: Оригиналното заглавие е "Здрави банки в болни страни".