Тъкмо когато си мислехме, че риалити програмите се чувстват крайно комфортно единствено сред естетическите низини, един Малък Тошко направи голямата крачка към върха на абсолютното дъно.
Диктаторският внук спечели най-голямото риалити шоу сред риалити шоутата в национален ефир и официализира мазохизма на българската публика.
Вече няма смисъл да тълкуваме успешното пребиваване на Малкия Тошко в развлекателния праймтайм като някаква провокация към обществото.
Брадясалият безсмисленик с харизма на квартален дегенерат се утвърди като автентичен, направо органичен, медиен любимец за тревожно голяма част от българите.
Днес той е подпухналото доказателство за токсичните ефекти на екстремния антиинтелектуален, битов цинизъм.
Ефирното господство на правешкия кривак сякаш нашепва в ухото ни:
"Грозното е красиво, мръсното е чисто, да живее смъртта на смисъла!".
Риалити франчайза, който изстреля издънката на комунистическия клан в пантеона на локалните знаменитости (сам по себе си смехотворен), простовато анексира една от ключовите метафори в шедьовъра на Джордж Оруел "1984".
За 98,8% от редовните зрители на биг/вип/шит и каквото се сетите още/брадър антиутопията на големия разобличител на тоталитарния кошмар на сталинизма е нещо напълно непознато.
Те не просто не знаят - те не искат да знаят, те не се интересуват.
Те само желаят да видят как някой Малък Тошко повръща в ефир.
Публиката на антиспектакъла копнее за дребни битови ингриги. Eто една дефиниця за мазохизъм - желанието да си малък и жалък, гордостта да не знаеш нищо.
Има нещо извънредно неприятно в очарованието от това да дискутираш и осмисляш неполучила се пластична операция на застаряваща моделка/тв звезда/певица/актриса/нещо си...
Или да познаваш в детайли сложните като нервната система на медуза взаимоотношения между отчаяни за капка внимание медийни паразити.
Мазохизмът на една голяма част от българското общество прозира през историческия контекст на неисторическия победител.
Малкият Тошко е внук на диктатор, син на пияница-опортюнист и комунистическа принцеса-окултист.
Всички те са чествани като светила сред комунистическия мрак от милиони носталгици и обикновени заблуденяци.
От една страна е логично именно тяхната издънка да се превърне в медиен риалити феномен.
Но колко приятно доказателство за културен напредък щеше да е неговият провал, окончателното му забвение!
Съждението "Абе, Малък Тошко е, пич, бе. Лошо момче, не му пука, готин е, заслужава да спечели" се лее из социалните медии. И колко още малограмотни извинения и аргументи в защита на лумпенизираната бивша номенклатура може да намери битовия български мислител за легитимиране на нищото...
Пиянството, цинизма и самоосъзнатата простащина не са нещо отвратително сами по себе си. Но при малкия човек декадентството е битово, невдъхновено и бутафорно.
Тошко е поколенческа пародия, фарс на трета степен.
А клетниците, на които е пленил колективното въобръжение, заслужават искрено съжаление.
Малкият Тошко е пост-соц версия на може би най-обемния риалити идол - задникът на Ким Кардашян.
Той е мутант, но не като д-р Гонзо на Хънтър Томпсън, който е описан като "прекалено странен, за да живее, прекалено рядък, за да умре". Внукът/ синът/ пичът е функция на културна девиация - токсичното дете на колективно мислене ала "всичко е шибано и гнусно, така или иначе сме прецакани, нека прегърнем менталната мизерия, да се вкопчим в евтинията".
Малкият Тошко е победителят на хората, които - съзнателно и несъзнателно - обичат да е гадно и да им е гадно.
От сега чувам реплики като "какво преувеличение, нека не добавяме важност към някаква смешна ТВ звезда, която скоро ще бъде забравена". Но, дали ще бъде забравена?
Да очакваме ли след години четвъртата инкарнация на живково-славково-малъктошкоовата аберация да бъде нов национален герой?
Да, много хора не се интересуват от риалити телевизията и чалга личностите, които тя произвежда. Но мазохистичните съзнания, които да захранват Машината за Нищо са достатъчно.
Или поне достатъчно много на брой, за да прецакат всичко.
