Тоталитаризъм е термин, с който се описва формата на държавно устройство, при която властта е изцяло централизирана и държавата осъществява всеобхватен контрол и регулация над политическия, социалния и интелектуалния живот, както в страната, така и над личния живот на индивида.
Тоталитарната диктатура ежедневно се нуждае от двупосочна връзка между управляващите и управляваните. Без нея тя губи не само смисъла, но и логиката на съществуването си. Естествено, силната посока в тази връзка е от горе на долу, от диктатора към масата.
Основните класически елементи на тоталитаризма, около които се обединяват почти всички негови изследователи са: 1. Идеология, официално наложена на всеки индивид; 2. Единствена партия, изградена йерархично, ръководена от диктатор, подчинила държавата; 3. Партията упражнява системно физически и морален терор; 4. Пълен контрол над медиите; 5. Пълен контрол над оръжията; 6. Ръководство на икономиката.
Това са характеристиките, които дават облика на идеалния тип тоталитаризъм, а здравата логическа връзка между тях ги превръща в хомогенно и монолитно цяло.
Една от най-важните особености и задължителен елемент на всяка тоталитарна система е схващането, че вождът е най-гениалният и автентичен изразител на стремежите на масите. Ленин е първият изразител на подобно схващане.
За него пътят към класовата борба трябва да се води от добре обучени и преминали сериозна школовка водачи, действащи в абсолютен синхрон помежду си и подчертава, че "най-строго единство на волята може да се осигури с подчиняване волята на хилядите на волята на един".
Култът към диктатора е характерен за всяка тоталитарна система и именно негова е основната работа за развиване, налагане и изпълнение на тоталитарните идеи и практики.
Идеологията обикновено обещава "светло бъдеще" ("комунизъм", или "хилядолетен райх") в името на което трябва да се правят жертви. Тя има обяснение за всичко - и е първа и последна инстанция. Тя прониква във всички сфери на обществения живот, дори в семейните отношения и спорта. Нещо повече, тя ги подчинява и унифицира.
Тоталитарната партия е построена на фюрерски или вождистки принцип. Думата на водача е закон, решенията се вземат отгоре и се спускат надолу без да се коментират, а само се изпълняват. Кадровите рокади стават по решение също отгоре. Дори да бъдат запазени демократични процедури - събрания, конгреси, те имат декоративна функция и са изпразнени от съдържание.
Държавата е слята с партията и подчинена на нея. Партийните водачи оглавяват възлови постове в правителството, парламента (ако има такъв), министерствата и така до областните управители и кметовете. Пряко подчинени на партията се репресивните органи - армия, полиция, съдебна система.
Особено важен елемент е сливането на трите власти - изпълнителна, законодателна, съдебна и подчиняването им на партията. Същото се отнася до средствата за масова информация. Икономиката е отчасти или напълно централизирана, а обществото е смазано, хората са обезличени, нямат никакви човешки и граждански права - свобода на словото, печата, сдружаването.
Включени са в казионни младежки, профсъюзни, женски, и други организации, командвани от партията. Имат правото да ръкопляскат и изпълняват партийните решения. Също и да умират за тях. С други думи, осъществява се официален държавен монопол и над личния живот.
В крайна сметка "премахването на тоталитарния праг от даден диктаторски режим се характеризира преди всичко с премахването на опозицията и със стремежа да се ликвидира с помощта на полицейския терор всякаква възможност за инакомислие". (Дария Крачунова).
Възникването на тоталитарната държава след Първата световна война става, защото именно тогава започва постепенно да ескалира масовото недоволство от тежката стопанска криза, която настъпва в резултат именно на войната.
Някой трябва да яхне общественото недоволство и да стане изразител на неговите тежнения и точно тези смутни времена се превръщат в благоприятна почва за развитие на един нов тип управление, а именно тоталитарното.
"Историята на Европа от 1918 - 1939г. е преди всичко история на усилията на победителките в Първата световна война да поддържат установеното с Парижките мирни договори статукво и история на борбата на болшевизма, фашизма и националсоциализма за разбиването на това статукво и за европейско и световно господство".
Зараждането и еволюцията на тези идеологии ни дават основания да очертаем контурите на тоталитаризма и неговия мащаб. Без значение дали диктатурата е пролетарска, нацистка или фашистка, човекът става притежание на тоталитарната държава. Според Ленин индивидуалността се определя от класовата принадлежност, а Хитлер смята, че човек е нищо друго освен расово същество.
В крайна сметка класовата борба се свежда до противопоставянето на нисши и висши раси, като за целта от индивида се изисква военна дисциплина. Враждебни към всякакви форми на индивидуализъм, тоталитарните системи изпъкват със своя антикапитализъм и биват подчинени на антидемократизма и милитаризма на своите върховни вождове.
Един от участниците в болшевизирането на Русия - Кръстьо Раковски, отбелязва: "Пред очите ми се образува многобройна класа от ръководни кадри, а онова, което обединява тази оригинална класа, е една и съща оригинална форма на частна собственост - именно държавната власт".
Всякакви прилики с действителни лица и събития от най-новата история на България НЕ са случайни.
