От няколко дни се опитвам да осъзная какво е направил Пламен Горанов и да си отговоря на простичкия въпрос правилно ли е постъпил или не. Четох и за него, за това какъв човек е бил, за това какво е направил и какво хората мислят за случилото се.
И мисля, че разбрах. Пламен се запали, но изгоряхме ние. Всички, които се отказахме да горим, изгоряхме. Парадокс може би, но е така. Изгоряхме, ама онова, по-лошото изгаряне, вътрешното.
Прочетете за Пламен и ще видите, че той всъщност винаги е горял. Докато е броил лешояди, докато се е разхождал с непознат румънски коминочистач и безплатно е чистил комини по селата в Румъния.
Горял е така както може да гори само един свободен човек. Онзи, който си е позволил да бъде свободен вътрешно. Радвам се на такива хора и винаги съм ги търсил. Мисля, че по-голямата част, да не кажа всички, мои приятели са такива хора. За това и чувствам Пламен толкова близък, разбирам го.
Почти сме връстници, израснали сме в един и същи свят. Онзи, в който, когато някой ти каже "айде да сме свободни", и ти скачаш и се хвърляш в морето, дори да не знаеш да плуваш. Онзи, в който пътуването на стоп е задължително, дори и поради някаква случайност да имаш пари за самолетен билет. И бусът се движи не с пари за бензин, а с усмивки и желание за свобода.
Заради хора като Пламен дори и да не живея в България от двайсет години, се връщам там и съм свързан с тези места и с хората там. Деца сме на прехода, но много от нас изгоряхме. Изгоряхме, когато се примирихме и спряхме да мечтаем. Когато се предадохме пред страха от това да направиш крачка встрани и да излезеш от коловозите.
Легнахме в лехата на живота и заспахме. Не искам да коментирам протестите и политиката в България. И един предложен за служебен премиер, който е пак стар съветник на бившия президент Георги Първанов, уж от нова партия, но мимикрия на онази старата. Объркано, но когато спиш и си изгорял отвътре, сбърканото може да ти изглежда нормално.
Забравихме, че да се срамуваш не е срамно, а да не изпитваш срам, когато лъжеш себе си, е страшно. Не ме разбирайте погрешно, аз се радвам истински на протестите. Дори и да са манипулирани, дори някой пак да ги яхва и използва за собствена облага.
Показват, че хората започват да се запалват отвътре, а това е добре. Въпреки че сам себе си бих определил като песимистичен оптимист, защото мисля, че каквото и да дойде, ще е добро, но никак, ама никак няма да е лесно.
Протестите показват, че хората са готови да работят над себе си, готови да бръкнат в раната, с която уж се бяха примирили. Примирихме се тогава, когато започнахме да мерим щастието и свободата с това колко имаме, с предметите, които ни заобикалят.
Започнахме да измерваме любовта, която получаваме и даряваме, с думите, които изричаме и чуваме. Забравихме да работим над себе си. Да учим, за да знаем, а не, за да можем. Надявам се, че хората ще се сетят, че Пламен се запали, ние изгоряхме, и ще започнат да си позволяват сами на себе си да бъдат свободни.
Да, Пламен изгоря, а ние си оставаме същите. Само след месец ще се почнем пак с дракането кои са по-велики - БСП или ГЕРБ (или пък НДСВ и СДС), след което ще изберем пак едните. После пак ще излезем на протести против същите (избрани от нас) БСП или ГЕРБ и ще чакаме някой нов Пламен да изгори. А ние си оставаме пак същите.....
хм .. ми запалете се като него бе .. аман от лицемерие в тая държава .. че и национален траур ... глупостта издигната в култ ..
Миличка, не съм видял танкове по улиците .. ако сакаш не бъркай Джорджиа с Грузия ..
и още нещо ... пламък в душите?! Ти що не се запалиш тогава ? Нали неговия пример защитаваш? Бахти блиткоумието ... Give it a break ..
миличка, ма каквито непознатите, такъв и речника ..
Хм, замирисва ми на кладите на инквизицията .. всички горят? ... Нали пожарникар за премиер си избрахте? Да го викаме да ви гаси?
Някои викат "Изборите не променят нищо". Както се вижда май и протестите не променят нищо, да се самозапалиш също не променя нищо..... факт! Пред очите ни е. Явно само промяната на акъла може да промени нещо, ама не ни изнася. И като го кажеш някои се обиждат..... е нека
Кинг Съгласен съм, но все пак държащия е важен. При АК държан от не който трябва, сега Пламен щеше да е застрелян, а не самозапалил се......ако ме разбираш
Кинг....на един протест беше пълно с калашници.... от хартия... Чудя се какво щеше да стане ако бяха истински...
Фон, ! Значи, Пламен за мене е един от онея дето са тръгвали на нож. Такива ги има само у нас. Забелязва се с просто око. И в Русия ги няма толкова. Установени отношения. Сега, колко бяха капитаните, които се опълчиха на силите 1885-1886? Малък брой , но ги имаше, намериха се. И промениха картата на Европа и съдбините и. Е, така от нищото! Ако властниците не разберат манталитета на българина, ще е страшно и за тях. Но, явно те не могат да разберат българина. Офце сме ДА. Но има граница, която се достига и от там нататъка е страшно. Та време няма , бойци на нож се появиха а и капитани ще се намерят. Власта да му мисли! Все пак не сме руска губерния. Макар че бяхме такава през последните няколко десетилетия. Нито сме 1945 година. Не напиняйте границата господа, ще стане страшно за всинца ни!
2.64 промила са си 4 водки преди училище на екс и да учиш децата на литература. Не разбират за какво става дума, брей........?
Ма верно много сте сбъркани вие "свободомислещите" хора. НЯМА начин самоубийството да е похвално. Това е слабост от където и да я погледнеш. Болест!
Самозапалването на Пламен Горанов НЕ Е повод да потекат буйни реки от емоции. Нито да се втренчим в емоционалния си пъп и да си теглим една яка автопсихоанализа, че да се почувстваме, видиш ли, преродени, пречистени и облагородени. Авторът казва много верни неща – но периферни. Това е някаква импресия от лични усещания, която човек може да прочете, да си каже – мдам, добре го е написал, и евентуално да открие подобие със собствените си емоционални реакции. И туйто. Тази статия НЕ Е повод за дебат. Защото един дебат по нейното съдържание би бил само непроизводително преливане от пусто в празно. Той няма как да бъде друго. Защото проблемът ни НЕ Е в това как реагираме емоционално на самозапалването и смъртта на Пламен Горанов – дали ДОСТАТЪЧНО го чувстваме или не (а колко, по дяволите, е „достатъчно“?). Проблемът не е че сме недостатъчно емоционални. Напротив, той е, че сме ПРЕКАЛЕНО емоционални. И покрай прекалените емоции едно друго, значително по-важно нещо изчезва въобще: мисленето. (Ако въобще някога го е имало, де...) Това е фундаменталният недостатък на цялата протестна вълна – и изобщо на отношението ни към това, което става край нас: твърде много емоция, твърде малко разум. Твърде много реагиране, твърде малко осъзнаване. Твърде много хъс, твърде малко решителност. Твърде много енергия, твърде малко концентрация. Твърде много искания, твърде малко усет за реалност. Ние просто си просим да бъдем излъгани. Пак. Самозапалването на Пламен Горанов НЕ Е вопъл за съчувствие и съпричастие – това не е епизод от турски сериал, нито сълзлива историйка от жълтите медии. Затова намирам за отвратително, че огромното мнозинство го приема точно по този начин. Самозапалването е СИГНАЛ. Тревожен сигнал – да се поспрем малко, да се огледаме и да се усетим, че въобще не ни е ясно накъде отиваме. При това не е първият, а ПОРЕДНИЯТ сигнал: ако преровим новините от последните година-две, голяма част от споменатите в тях самоубийства носят точно същото значение; единствената разлика е, че не са толкова показни, и най-вече – че не са се случили точно в разгара на някой протест. Но да умъртвиш семейството си, включително детето си, и след това да се застреляш, поради усещането за тотална безизходност, е още по-страшно. В едно самозапалване на публично място поне има искрица надежда, че нещо ще се случи. Макар и след като теб вече те няма. А да лишиш света от присъствието си ТИХОМЪЛКОМ, отнасяйки със себе си и най-близките си, е толкова отчаяно действие, че няма накъде повече. Обаче тия, другите самоубийства, не ги запомнихме. Не изискахме за тях национален траур. И не започнахме да редим грамади. Нищо чудно, че задкулисно подпалилите (и напомпващите) тази протестна вълна нямат никакви притеснения: те са наясно, че за тях тя – такава, каквато е – е безвредна. Единственият начин това да се промени е да спадне емоционалният градус и спонтанното озлобление за сметка на разсъдливостта и премисленото, целенасочено и последователно противопоставяне. А това не става със самозапалвания. Те са символ на безсилие и обреченост. Всъщност, това е и основният въпрос, който смъртта на Пламен Горанов трябва да ни накара да си зададем: толкова ли сме безсилни и обречени? И ако не сме, какво трябва да направим, за да го докажем? Всичко друго е храна за жълтите медии. И за жълтото мислене. Което е същинският убиец на всеки смислен протест.
"И ако не сме, какво трябва да направим, за да го докажем?" Пред протестите има само 3 пътя. 1. Да си отшумят, да се изпусне парата и след 2 месеца да гласуваме за същите мутри, дето не промениха изборният закон. И другия февруари пак по площадите.... 2.Въоръжена борба??? Няма как да стане... с картонен автомат и сопа срещу жандармерията не върви. По закон не може да имаш оръжия и хората масово нямат.Нямаме армия и един военен преврат да направи, може би това беше целта да разсипят военните. Нямаме и чуждо финансиране, като в Сирия. 3. Единственият начин е гражданско неподчинение- неплащане на данъци и всякакви пари от който държавният апарат се храни. Не съм доволен от управлението- не плащам....
Не разбирам Пламен, макар да споделям причините му, разбирам, обаче Брейвик, макар да не споделям повечето от причините му. Не смейте да ме наричате циник, няма нищо цинично във воденето на война, но и най-практичния начин е да удряш слабите места на врага. Нашият основен проблем днес е, че сме принудени да гласуваме за свои врагове и нямаме друг избор. Това е безизходна ситуация, от нея няма друг мирен път навън освен критична маса дебилност във врага. Да се надяваме, че е така, защото алтернативата е кръв. Днес гледам как се оттеглят от политиката различни хора, някои са от малкото умове в нея, други са влезли да пасат, но това поне е интерес. Онова, с което оставаме е все повече аморфна и безполезна маса, днес може протестите да заглъхнат и налудничавите изблици на купени и безплатни лумпени да ни накарат да се поспрем, но утре ще започнат отново, защото, както стана дума ние сме в ступор - хората на власт не могат да оцелят без нея, ние не можем да оцелеем с тях на власт. България умира в момента, не знам дали си давате сметката, че точно това става и разни разлигавени стари комсомолци, милиционери и мутри плащат на идиоти да завъртат ножа в раната било с уродливите си безумни искания, било с постоянното наливане на интелектуален бълвоч по форумите, бълвоч дето постоянно ни кара да падаме все по-ниско и да превръщаме всеки спор в празно заяждане... Възела трябва да бъде разплетен, българите трябва а получат право на живот, а не да бъдат притискани на земята в името на оцеляването на малкото избрани. Ако това продължи без промяна с нас е свършено и не след 30-40 години, когато според такива като Сидеров ще станем циганска страна, а съвсем скоро и именно заради такива като Сидеров, които превърнаха национализма в посмешище. Не можем да дигнем революция, защото не сме готови, а и да вдигнехме връх ще вземат лумпените искащи всеки някоя лудост, без мисъл това до къде ще доведе, не можем да продължим така безкрайно, защото все повече измираме, но за да спрем трябва да оставим гладни стотици хиляди, които сега храним, за да ни пречат на нас да се храним, но това пак е война. Положението е отвратително и трябва да сме благодарни на глупостта на ония, които докараха последното олицетворение на дебилизма - ГЕРБ, защото инак можеше да погинем преди да сме разбрали,че живота се изнизва от националното ни тяло, сега поне сме наясно срещу какво седим - крайността неостави никого безразличен. Остава само да приемем фактите, вместо да се залъгваме с емоции.