От няколко дни се опитвам да осъзная какво е направил Пламен Горанов и да си отговоря на простичкия въпрос правилно ли е постъпил или не. Четох и за него, за това какъв човек е бил, за това какво е направил и какво хората мислят за случилото се.
И мисля, че разбрах. Пламен се запали, но изгоряхме ние. Всички, които се отказахме да горим, изгоряхме. Парадокс може би, но е така. Изгоряхме, ама онова, по-лошото изгаряне, вътрешното.
Прочетете за Пламен и ще видите, че той всъщност винаги е горял. Докато е броил лешояди, докато се е разхождал с непознат румънски коминочистач и безплатно е чистил комини по селата в Румъния.
Горял е така както може да гори само един свободен човек. Онзи, който си е позволил да бъде свободен вътрешно. Радвам се на такива хора и винаги съм ги търсил. Мисля, че по-голямата част, да не кажа всички, мои приятели са такива хора. За това и чувствам Пламен толкова близък, разбирам го.
Почти сме връстници, израснали сме в един и същи свят. Онзи, в който, когато някой ти каже "айде да сме свободни", и ти скачаш и се хвърляш в морето, дори да не знаеш да плуваш. Онзи, в който пътуването на стоп е задължително, дори и поради някаква случайност да имаш пари за самолетен билет. И бусът се движи не с пари за бензин, а с усмивки и желание за свобода.
Заради хора като Пламен дори и да не живея в България от двайсет години, се връщам там и съм свързан с тези места и с хората там. Деца сме на прехода, но много от нас изгоряхме. Изгоряхме, когато се примирихме и спряхме да мечтаем. Когато се предадохме пред страха от това да направиш крачка встрани и да излезеш от коловозите.
Легнахме в лехата на живота и заспахме. Не искам да коментирам протестите и политиката в България. И един предложен за служебен премиер, който е пак стар съветник на бившия президент Георги Първанов, уж от нова партия, но мимикрия на онази старата. Объркано, но когато спиш и си изгорял отвътре, сбърканото може да ти изглежда нормално.
Забравихме, че да се срамуваш не е срамно, а да не изпитваш срам, когато лъжеш себе си, е страшно. Не ме разбирайте погрешно, аз се радвам истински на протестите. Дори и да са манипулирани, дори някой пак да ги яхва и използва за собствена облага.
Показват, че хората започват да се запалват отвътре, а това е добре. Въпреки че сам себе си бих определил като песимистичен оптимист, защото мисля, че каквото и да дойде, ще е добро, но никак, ама никак няма да е лесно.
Протестите показват, че хората са готови да работят над себе си, готови да бръкнат в раната, с която уж се бяха примирили. Примирихме се тогава, когато започнахме да мерим щастието и свободата с това колко имаме, с предметите, които ни заобикалят.
Започнахме да измерваме любовта, която получаваме и даряваме, с думите, които изричаме и чуваме. Забравихме да работим над себе си. Да учим, за да знаем, а не, за да можем. Надявам се, че хората ще се сетят, че Пламен се запали, ние изгоряхме, и ще започнат да си позволяват сами на себе си да бъдат свободни.
