Професорът от катедрата по философия на МГИМО (Московския държавен университет за международни отношения) Андрей Зубов е бил уволнен заради антивоенна статия в колумнистката си колона във в. "Ведомости".
Зубов отбелязва прилики в отношенията между Русия и Украйна с присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 г.
"Трябва да се опомним и да спрем. Политиците ни въвличат народа в страшна, ужасяваща авантюра. Историческият опит показва, че нищо няма да им се размине. Не трябва да се държим както германците се водеха по обещанията на Гьобелс и Хитлер. Заради мира в нашата страна, заради истинското й възраждане, заради мира и истинската общност в историческите пространства на Русия, разделени днес на много държави, да кажем "не" на тази безумна и най-важното, съвършено ненужна агресия". Това е част от статията на проф. Зубов.
Обяснението за уволнението си проф. Зубов споделя пред един от известните руски сайтове Slon.ru. Според него, тъй като МГИМО е институт на руското Външно министерство, а позицията на проф. Зубов не съвпада с позицията на руското Външно по темата Украйна.
Преподавателят споделя, че и преди е писал и изказвал мнението си свободно, имал е известни проблеми в института, но въпросът за уволнението никога не е стоял. Но сега въпросът е станал политически.
"Ректорът е подчинен на министъра, министърът, естествено, се подчинява на президента... В тази ситуация за честните хора е все по-тежко и по-тежко. А много от преподавателите от МГИМО са съгласни с това, което съм написал във "Ведомости", казва проф. Зубов.
Ето статията на професора: http://www.vedomosti.ru/opinion/news/23467291/andrej-zubov-eto-uzhe-bylo?full#cut Чисто фактологическите подобия между аншлуса на Австрия и сегашната ситуация в Крим действително може да стреснат някои склонни към фатализъм, вяра в съдбата и прочее. Всъщност обаче паралелът е попресилен: по-скоро е емоционален, отколкото рационален. Разликата между света през 1938-ма и този през 2014-та е е огромна, така че всякакви механични аналогии са безсмислени. Освен това има и известна карикатурност в тази непохватна маскировка на руските войници (униформи без отличителни знаци) – и още повече в изявлението на президента им, че човек можел да си купи униформа отвсякъде. Ако действията на Русия не поставяха света пред такъв риск, тя със сигурност щеше да бъде взета на подбив за подобна читалищна режисура. Точно такава аналогия обаче може да накара руското общество да поспре и да се позамисли, въпреки развихрилата се великоруска, антиукраинска и антизападна риторика в руските медии. Руснакът винаги е бил по-възприемчив към емоционални послания, отколкото към логически – а едно от най-скандално недопустимите неща за него е страната му да се оприличава на хитлеристка Германия. В статията на Зубов има и доста други интересни тези, заслужава си да се прочете.
@deowin: Говоря за *механични* аналогии (не напразно изрично съм го споменал). Човешкото съзнание е склонно да следва модели, но за жалост не е склонно да отчита коректно разликите в изходните условия. Това произвежда именно механични аналогии. Излязох с левия крак, облякъл съм синята тениска и си взех изпита – значи преди другия изпит пак ще облека същата тениска и ще изляза с левия крак... Това, че няколко поредни събития формално много приличат на такива, състояли се преди 3/4 век, по никакъв начин не означава, че цялата предишна верига от събития ще се повтори. Всъщност, веригата от събития може да е направо неяъзможно да се повтори. Защото съществените разлики в изходните условия са много: като започнеш от начина на мислене на съвременния човек, минеш през структурата и начина на действие на световната мрежа от фактори на влияние, и стигнеш до такива наглед странични неща като нивото и типа на глобална комуникационна свързаност. Затова историята не е справочна литература. Миналите събития не могат да бъдат нито библиотека с рецепти, нито източник на пророчества. Историята се изучава във вид на факти, но се ползва само във вид на общи, абстрактни изводи. Аналогията на Зубов между окупацията на Крим и аншлуса на Австрия няма за цел да прогнозира, че събитията ще се развият точно така (той очевидно е достатъчно с акъла си, за да има предвид това). Тя е предназначена да стресне руския читател. Защото, особено когато човек е блокирал в една схема на мислене и/или възприятие, често трябва да го стреснеш, дори да му зашиеш един шамар, за да фокусира върху теб и да чуе какво му говориш. В това отношение професорът очевидно е успял – не само го уволниха, а и в руския парламент вървят някакви дебати да се търси отговорност въобще за подобни изказвания.