До 2030-а вероятно ще сме развили директни интерфейси мозък-машина, които ще позволят на парализираните да танцуват, облечени в своите контролирани с мисъл костюми с вграден екзоскелет. Искрено се надявам, че няма все още да комуникираме с компютрите посредством кийборд с неговите жалки, бавни букви.
Ще ми се да кажа, че роботи ще изпълняват заповедите ни. Но аз предсказах това и преди 20 години, когато още бях жизнерадостно момче, фен на „Междузвездни войни", а най-умният робот, който имаме днес е прахосмукачката „Руумба". Изкуственият интелект доказа, че е един неочаквано труден проблем.
Може би ще разберем какво се случва, когато се потапяме в цветния свят на сънищата нощем. Ще сме разгадали тайната на човешката памет и ще сме разбрали, че тя не е в това как се запазват нещата, а във връзките между тях.
Ще сме достигнали сингулярността - точката, в която компютрите ще надминат човешката интелигентност и може би ще ни въздадат възмездието, което сме заслужили. Вероятно ще сме способни да включим информационните потоци директно в кортекса за всички, които го искат толкова силно, че са готови да се подложат на риска от тази операция. Ще има умни дроги, разширяващи способността за учене и паметта и черен пазар за амбициозни студенти, които искат да ги ползват.
Ще имаме молекулярно разбиране на начина, по който културните наративи си пробиват път в мрежата на мозъка и на индивидуалната възприемчивост към тях.
Стигаме и до мистерията на съзнанието. Може би най-накрая ще имаме и поне обща рамка, която би ни позволила да превърнем механични парченца и частици в частни, субективни изживявания? Към момента ние даже не знаем как би изглеждала една такава рамка („сложи две тук и това ще е равносилно на усещането да опиташ канела").
Тази линия на изследвания ще ни доведе до сблъсък с въпроса дали можем да възпроизведем съзнание като повторим буквално точната структура на мозъка - примерно чрез нули и единици, или чрез кутийки бира и топки за тенис. Ако тази теория за материализма се окаже вярна, тогава ще сме напреднали към това да качим мозъците си в компютри, което ще ни позволи да живеем вечно вътре в Матрицата.
Но ако материализмът бърка, това ще е пак толкова интересно: може би мозъците ни приличат повече на радиоапарати, които приемат някаква все още неоткрита сила. Единственото, в което можем да бъдем сигурни, е, че колкото и смахнати предсказания да правим днес, утре те ще изглеждат банални, погледнати в странната светлина на бъдещето.
Дейвид Ийгълмен е невробиолог и писател.
