Повечето кубинци до момента бяха свикнали със сигурна и добре платена държавна работа. Кризата обаче докара известна либерализация в частния сектор и голяма безработица. За мнозина кубинци това е скок в неизвестното, коментира Дойче веле.
Куба преживява понастоящем най-тежката криза за 50-те години социалистическо господство. На фона на покачването на цените на петрола, ядрената катастрофа в Япония и евентуално очакваната криза на еврото, управляващата комунистическа партия се опитва да намали ролята на държавата и да стимулира изграждането на частния сектор като основен източник на доходи.
Куба се раздвижва
Откакто Раул Кастро поиска през месец юли 2007 г. осъществяването на нова икономическо-политическа концепция, кубинците станаха свидетели на малки, но важни промени: раздаването на държавни земи, допускането на частни предприятия, заплащането на по-високи възнаграждения в някои държавни компании, отпускането на кредити на еднолични търговци и откритото признание, че не всички икономически затруднения се дължат на търговското ембарго от страна на САЩ.
Куба постепенно поема по пътя на пазарната икономика. За повечето кубинци обаче това е равнозначно на скок в студена вода, без спасителен пояс. Мнозина се опитват да развиват частен бизнес, който да ги храни. Един от тях е Мичел Алсина Вега. Всеки ден той обикаля крайбрежните алеи в Хавана, за да се оглежда за туристи. От повече от 10 години насам той работи като гид, първоначално - на черно, в постоянен страх от полицията, а от два месеца - вече и с официален лиценз за работа с чужди туристи.
Срещу това Мичел има задължението да плаща месечен данък от 3 евро, а всяко тримесечие да внася по 9 евро за пенсионни осигуровки. Това са суми, които относително лесно се изкарват от чуждестранните туристи. В други сфери обаче, парите не падат така лесно от небето, а новоизпечените бизнесмени трябва да се поизпотят доста, докато ги изкарат.
Частният сектор расте
Почти навсякъде в столицата Хавана междувременно се предлагат разнообразни стоки и услуги. Тъй като държавата е принудена да пести, бяха съкратени субсидии, а стоките от първа необходимост като например сапуна и перилните препарати поскъпнаха. Стотици хиляди работещи в държавните предприятия са застрашени от съкращение.
Хаймара Диаз вече е безработна. До скоро е била счетоводителка в една поликлиника. Две от шестте местта там били съкратени. Жените в Куба са особено болезнено засегнати от реформата. До момента имаше значителен брой жени в администрацията, а тъкмо там сега се правят радикални съкращения.
Сред новите бизнесмени пък, жените все още са незначително малко - едва една четвърт. Хаймара има намерение да си търси нова наемна работа, например в селското стопанство, или като чистачка. "Много хора изобщо не са готови да се захващат с подобни дейности", казва тя.
Хората се отучиха да работят
Тъкмо в това, според някои, се крие причината за сегашните икономически проблеми в Куба. Автомонтьорът Рейналдо Лопес Фернандес смята например, че досега хората са се осланяли изцяло на държавните си служби, отучвайки се да работят истински:
"Никой не искаше вече да е монтьор и да си цапа ръцете с мръсна работа. Всички гледаха да станат инженери и само да дават разпореждания... Така постепенно изчезна работникът, онзи, който истински работи", казва Рейналдо.
Той се надява, че партийният конгрес ще донесе нови положителни промени и очаква на кубинците например да бъде разрешено да притежават повече частна собственост и свободно поле за изява на предприемачество. Това - според него - ще е от полза не само за бизнеса, но и за цялата страна.
На конгреса си, започнал на 16 април, управляващата Комунистическа партия предложи мерки за отваряне на страната към частната инициатива - и преди всичко към правото за свободно закупуване и продажба на жилища и автомобили за първи път от десетилетия.
Високопоставеното политическо тяло смекчи регулациите, смятани от много кубинци за несправедливи.
"Време е всеки да може да продава, каквото има. Автомобилите и жилищата са собственост, но само формално, защото не можем да правим почти нищо с тях", заяви пенсионерът Антонио Гарсия.
Всъщност почти няма частна собственост
Макар че придобиването на собственост върху жилища в социалистическа Куба е законно, собствениците не могат законно да ги продават. Могат само да ги разменят за друго жилище ("permuta") на приблизително същата стойност. Разменният пазар процъфтява и обмяната на пари не е нещо необичайно, но става само под масата.
Собствен автомобил в Куба е привилегия само за привилегировано малцинство, като хора на изкуството и спортисти, работили в чужбина и лекари, които са били на медицински мисии отвъд океана.
Изключение са само автомобилите, останали отпреди революцията през 1959 г., предимно стари американски модели, които могат да бъдат купувани и продавани свободно от всеки. Отдавна излезли от употреба в останалата част от света, те все още се използват на много места на Острова на свободата като таксита.
Президентът Раул Кастро отбеляза нуждата от отслабване на ролята на държавата в живота на кубинците в момент, когато пристъпва към модернизиране на изградената в съветски стил икономика. В речта си на конгреса той обяви, че ситуацията в Куба днес е твърде различна от "първото десетилетие на революцията".
И лекото либерализиране на пазара за продажба на жилища и автомобили ще бъде приветствано от кубинците. Очакванията са, че промените ще бъдат ограничени, но полезни.
След като наследи по-големия си брат Фидел Кастро като президент през 2008 г., Раул Кастро разкритикува "прекомерните забрани и законови мерки", приети след революцията от 1959 г. В реч пред кубинския парламент през декември, той използва автомобилите като пример за тезата си, че държавата не трябва да се намесва в сделките между частни лица. "Ако имам автомобил, стар или какъвто и да било автомобил, и той е моя собственост, имам право да го продам на когото си поискам", каза той.
Новите икономически формули
Месец преди това, Раул Кастро представи книжка от 32 страници с насоки за планирани икономически промени в Куба, сред които предложение за "прилагане на гъвкави формули за търговия, покупка, продажба и наемане на жилища." Каквито и мерки да предприеме обаче, кубинската компартия запазва безплатното образование и здравеопазване.
Мнозина са убедени например, че партията ще запази размяната като единствен начин за търговия с жилища, но че същевременно ще легализира незаконното в момента парично доплащане към сделката.
Относно колите, партията може да направи нещо толкова просто като например да разреши свободна продажба и закупуване и на по-нови автомобили. Ограниченията за автомобилите и жилищата се появиха поради различни причини, но преди всичко, защото комунистическите лидери отдавна смятат, че частната собственост може да доведе до социално неравенство и следователно подобна търговия трябва да бъде ограничена.
Раул Кастро, който се опитва да стимулира западащата икономика на Куба, насърчава засилване на частната инициатива и издига идеята, че по-голямата производителност трябва да бъде възнаградена, в определени граници, с по-големи материални облаги.
От насоките на конгреса става ясно, че дори и правилата да бъдат смекчени, "концентрирането на собственост в юридическо или физическо лице няма да бъде разрешено".
Решен да намали държавните разходи, Кастро иска да ореже 1.3 милиона работни места в държавните служби и да намали субсидиите и хранителните дажби, които кубинците получават от десетилетия.
"Ако това, което казват, е вярно, ще разменя голямото си жилище за по-малко и остатъка от парите ще инвестирам в кафене, за да мога да прекарам старостта си спокойно, без финансови тревоги", заяви държавната служителка Маргарита Ерера, която скоро може да бъде съкратена.
Клоаката Куба?! Ти нормален ли си, какъв си? Или за тебе от Искъро по-длибоко нема. В Куба може да получават смешни заплати, ама гладуващи хора няма. А в нашата просперираща капиталистическа държава един кара кола за 300 000, а друг събира 3 месеца от пенсията, за да хапне месо. Това ли ни е мерилото на развитие? Клоаката май е друго място, не Куба.
България,страна на молове и дрипшопове.
Ходете в Куба докато е време. Скоро ще стане като всяка друга страна.
Бичкия, аз след Бегето това лято мисля да ида да направя едно секс турне на острова на свободата, хем да добия пресни впечатления от "Демократичните процеси", които текат в момента. Вече няколко човека ми казаха, че може да се водят курви в хотелите без никакъв проблем, това е супер, щото през 2005 като бях там трябваше да се завираме из тропическите шубраци (но казаха, че е безопасно, защото в Куба нямало отровни гадини!) за една путка (и то неизмита), сега при наличието на това удобство ще си я вкараш, ще я изкъпеш, напудриш, парфмираш след което я застъпваш.. ))) Страшни мастии са кубинките, няма по хубави от тях по карибите!! Единственото , което ме притеснява е, че храната е малко оскъдна и няма откъде да си купиш Уиски да го еба, инак всичко друго е ок !!! )
Бичкия, една къща на Варадеро струва 5 ооо$ в момента, нали се сещаш какво ще стане като се отвори пазара? Лошото е, че чужденци не могат да купуват да го еба. Търся варианти, 5 к само за терена си струват, то даже ако може чист терен да се купи, да не си играеш после да разваляш.. Най-добре е да направиш дете на някоя кубинка и чрез нея да го купиш, инак могат да те метнат яко, дай да се разберем, те са си чисти манагли в крайна сметка !! ) Абе като ида ще се поослушам сериозно аз, те даже охраната на хотела имат списък със "сериозни момичета", които търсят брак с чужденец с цел напускане на родината - по тази писта може да се играе доста според мен...