Защо някои мъже и жени изневеряват на партньорите си, докато други устояват на изкушението? За да открият отговора на този въпрос, все повече учени се концентрират върху науката за обвързването. Учените изследват всичко - от биологични фактори, които изглежда да влияят на брачната стабилност, до психологическата реакция на човек след флирт с непознат.
Наблюденията им подсказват, че въпреки че някои хора може да са естествено по-устойчиви на изкушенията, мъжете и жените могат също да се научат да предпазват връзката си и да повишават усещането си за обвързаност.
Скорошни проучвания повдигат въпроса дали генетични фактори могат да повлияят на обвързването и стабилността в брака. Хасе Валум, биолог в института "Каролинска" в Швеция, е подложил на изследвания 552 двойки, за да научи повече за ген, свързан с регулирането на хормона вазопресин, отговарящ за връзките.
Като цяло мъжете, които носят вариации в този ген, е по-малко вероятно да се оженят, а тези, които са сключили брак, е по-вероятно да имат сериозни брачни проблеми и нещастни съпруги.
Сред мъжете, които носят две копия на варианта на гена, около една трета са имали сериозна криза на връзката в последната година, двойно повече от констатираната при мъже, които не разполагат с този вариант на гена.
Въпреки че той често бива наричан "ген на вярността," Валум казва, че това е неправилно: неговото изследване се концентрира върху брачната стабилност, не върху отсъствието на изневери. "Трудно е да се използва тази информация за предсказване на бъдещото поведение на мъжете," обобщава той. В момента заедно с колегите си той работи върху подобни изследвания сред жени.
Мозъкът може да бъде обучен да устоява на съблазните
Но въпреки че може да има генетични разлики, които да се отразяват на обвързването, други изследвания твърдят, че мозъкът може да бъде обучен да устоява на изкушенията.
Поредица от необичайни експерименти, ръководени от психиатъра от университета "Макгил" в Монреал - Джон Лайдън, разглеждат как обвързаните хора реагират, когато бъдат изправени пред изкушение. В едно изследване силно отдадените на половинката мъже и жени били приканени да оценят привлекателността на хора от противоположния пол на поредица от снимки. Не особено изненадващо, те дават най-високи оценки на хората, които традиционно биват възприемани като привлекателни.
По-късно на същите хора били показани подобни снимки и им било заявено, че човекът на тях проявява интерес да се срещне с тях. В тази ситуация участниците стабилно давали на тези снимки по-ниски оценки, отколкото първия път.
Когато те били привлечени от някой, който би могъл да застраши връзката им, изглежда сякаш инстинктивно си казват: "Той не е толкова хубав". "Колкото по-ангажиран си," коментира Лайдън, "толкова по-непривлекателни ти се струват хората, които застрашават връзката ви."
Как реагираме на заплахите от изневяра
Но някои от изследванията на университета "Макгил" регистрират различия между половете в начина, по който реагираме на заплахата от изневяра. В проучване на 300 хетеросексуални мъже и жени, половината участници били провокирани да изневеряват, като си представят флиртуващ разговор с някой, който смятат за привлекателен. Другата половина просто си представяли обичайна неангажираща среща.
След това участниците в проучването били приканени да решат прости загадки с попълване на липсващи букви в думи като LO_AL и THR__T. Без знанието на участниците, частите от думи били психологически тест, разкриващ подсъзнателните усещания за обвързаност. (Подобни игри с думи се използват и за проучване на подсъзнателни чувства за предразсъдъци и стереотипи.)
Никакви стабилни модели не възникнали сред участниците в проекта, които си представяли неангажиращ разговор. Но имало разлики сред мъжете и жените, които си позволили въображаем флирт. В тази група мъжете било по-вероятно да допълнят загадките с неутралните думи LOCAL и THROAT. Жените, които си представяли флирт, обаче с много по-голяма вероятност избирали LOYAL и THREAT, което подсказва, че задачата засегнала подсъзнателните притеснения за обвързаността им.
Естествено, това не е задължително да предсказва поведение в реалността. Но изразената разлика в отговорите води изследователите до мисълта, че жените може би са развили някакъв вид ранна предупреждаваща система, която да ги държи нащрек за заплахи за връзката им.
Други експерименти на университета "Макгил" потвърждават наличието на разлики между мъжете и жените в реакцията на подобни заплахи. В единия от тях привлекателни актьори и актриси били въведени в чакалня с участниците в изследването, за да флиртуват с тях. По-късно на участниците били зададени въпроси за връзките им, и конкретно как биха реагирали на "лошо" поведение на партньора, от типа на закъсняване и пропускане на предупреждаващо обаждане за закъснението.
Мъжете, флиртували малко по-рано, били по-малко опрощаващи към хипотетично "лошо" поведение, предполагайки, че привлекателната актриса на мига би унищожила обвързването им. Но жените, които флиртували, били по-склонни да намират оправдание за мъжа, твърдейки, че тяхното по-ранно флиртуване е провокирало защитна реакция, когато се обсъжда връзката им.
"Смятаме, че мъжете в тези изследвания са били отдадени на партньорката, но жените са имали план за непредвидени случаи - привлекателната алтернатива действа като аларма," коментира Лайдън. "Жените безусловно възприемат това като заплаха, мъжете - не."
Игра на изкушения
Въпросът е дали човек може да бъде научен да устоява на изкушението. В друг експеримент, екипът приканил мъже студенти, които имали сериозна връзка, да си представят как попадат на привлекателна жена по време на почивка, в отсъствие на приятелките им. Някои от мъжете били помолени да разработят план за крайни случаи, като допълнят изречението "Когато тя се приближи към мен, аз ще __________, за да спася моята връзка."
Тъй като изследователите не могли да осигурят реална жена, изпълняваща ролята на изкусителка, те създали игра с виртуална реалност, в която две от четири стаи съдържали изображение на привлекателна жена. Мъжете, които тренирали как да устояват на изкушението, имали склонност да влизат в тези стаи в 25% от случаите; за останалите участници данните сочат 62 процента.
Стабилността идва от добрия живот
От друга страна, може да не са чувствата на любов или лоялност, които да удържат двойките заедно. Някои учени издигат хипотезата, че нивото на ангажираност може да зависи от това до каква степен партньорът прави живота ти по-добър и разширява твоите хоризонти - концепция, която психологът Артър Арън, специалист по изследване на взаимоотношенията в университета "Стоуни Брук", нарича "себеразширяване".
За да бъде измерено това качество, двойки отговарят на поредица от въпроси от рода на "До каква степен вашият партньор е за вас източник на въодушевяващи изживявания?", "До каква степен познанството с вашия партньор ви е направило по-добър човек?" или "До каква степен възприемате вашия партньор като начин да развиете своя собствен потенциал?".
Учените от "Стоуни Брук" направили няколко експерименти за целта. На някои двойки се давали рутинни задачи, докато други участвали в глупави упражнения, в които били вързани заедно и от тях се изисквало да пълзят по тепих, бутайки цилиндър от дунапрен с глава. Изследването съдържало елемент на измама, така че двойките да не успеят да спазят времевия лимит при първите два опита, но едва да успеят при третия, което водело до ликуване.
На двойките се давали тестове за отношенията им преди и след експеримента. Тези, които участвали в дейност, представляваща предизвикателство, регистрирали по-голям растеж на удовлетворението от любовта и връзката, отколкото хората, които не изпитали усещането за победа заедно.
Сега учените от университета са се заели с поредица от проучвания, отчитащи как себеизявата въздейства на една връзка. Според тях двойките, които опознават нови места и пробват нови неща, ще бъдат обзети от усещането за по-голяма изява заедно, което ще повиши нивото им на обвързване.
"Хората започват връзка, защото другият става част от теб самия, и това те извисява по някакъв начин," коментира Арън. "Ето защо хората, които се влюбват, стоят по цяла нощ будни и разговарят - и имат чувството, че това е нещо наистина въодушевяващо. Смятаме, че двойките могат да си върнат част от това, като правят заедно въодушевяващи неща, представляващи предизвикателство."
