Водка с утеха, MALL-я!

Социалните феномени в обществото са много любопитно нещо. Ако съществуваше наука „социална феноменика" безспорно там биха се събрали най-гениалните световни умове, а правителствата биха отделяли най-голям процент от бюджетите си, определени за научните ресори.

Социалните феномени са много по-непредвидими от земетресенията и вулканичните изригвания и същевременно с кристално предвидими мащаби на последиците. Неведнъж в исторически план сме ставали свидетели на спонтанно възникнали социални феномени, променили линията на развитие на дадено общество.

У нас най-скорошният и за съжаление все още актуален пример за всепомитащ социален феномен е „чалгата". Стартирала като невинна шегичка в началото на 90-те, днес тя все по-устремено превръща българското общество в един голям майтап. „Чалга" не е просто наименование на музикален стил. Нито дори на определен дрескод и групова принадлежност. Чалгата е състояние на духа. Начин на мислене. Начин на възприемане на света и отношение към него. Социален феномен. Тя е навсякъде, във всяко едно миниобщество. Може да се каже, че човек слуша чалга, когато човек мисли „чалга".

Навремето Декарт (още преди „Радка Пиратка") се замислил дълбоко и го осенила мъдрата мисъл, благодарение на която най-вече го помним и до днес: „Мисля, следователно съществувам". Ако Декарт се беше родил няколко века по-късно в китния Димитровград съвсем не би било изключено той да бе изрекъл мъдростта си, перефразирана по следния начин: „Мисля чалга, следователно съм прост и псувам".

Тази сентенция, обаче, съвсем не се отнася само до чалга-слушащите индивиди, обитаващи нашите територии. Най-отявлените врагове на чалгата в нашата мила родина по презумция са хората, слушащи тежка музика. Може ли един метъл да мисли „чалга"? Може. Толкова за чалгата.

Толкова за чалгата, но не съвсем. Защото чалгата, вместо да отшумява с навлизането ни в цивилизована Европа, се настанява все по-трайно във всекидневието ни и вече дори си пробива път и там, където до скоро не бихме и предполагали, че може да стигне. Чалгата вече не само пее, танцува, псува, разголва се, бие се, играе театър, снима кино и притежава медии.

Чалгата вече строи. За да продава, разбира се. За да продава себе си. За да продава чалга. За да продава чалга на възможно най-голям брой хора наведнъж, на едно място и по едно и също време. В моловете.

Моловете - това изродливо чадо на модерния капиталистически свят, което опростачва иначе прекрасната социалистическа идея тип "Всичко за всеки (но не от "Аско Деница") на едно място - лесно, бързо и евтино". Идея, която би стояла повече от добре в устата на Карл Маркс.

Моловете са носталгична проекция на някогашните Хоремагове точно толкова, колкото поп-фолкът е носталгична проекция на фолклорната ни музика. Т.е. пълен фалш, при това пошъл. Моловете са новият вид чалга, чието единствено успокоение се изразява в това, че този път тя не е български феномен, а е взета назаем от Запада. Но не се заблуждавайте. В тях не се продава чалга в буквалния смисъл на думата (изключая щандовете с такава музика), а нещо по-лошо - в тях се продава чалга мислене с чалга маниер.

Да. Това е Голата истина (позираща за "Плейбой", "Пентхауз" и участваща в "Биг Брадър" едновременно). И то не само у нас. Светът глобално се насочва към създаването на все по-големи молове и все по-малки мозъци (големи мозъци за големи шопинги не са нужни, а от шопинги и светска суета не остава време за неща като книгите, където големите мозъци биха влезли в употреба)...

Горното е като извадено от книга на Кърт Вонегът и много би ми се искало да си остане "като извадено от книга на Кърт Вонегът", но шансът е MALLък.

Но пък винаги ни остава възможността да забравим за миг реалността, описана по-горе, и да утешим неспокойната си душа с една леденостудена финландска водка в приятна обстановка с добра компания. Качествена водка в моловете -бол!

Така е то.