"Изгубих цялото си семейство заради един фанатичен култ"

Южнокорейска църква, която вярва, че предстои глобален глад, се е установила на остров Фиджи, където придобива сериозно влияние, но се изправя и пред нарастващи обвинения в тормоз и злоупотреби.

Една жена, която е избягал от, по нейни думи, фанатичния култ, споделя, че е изгубила семейството си, но все пак не съжалява.

Сеойон Лий има един-единствен шанс да избяга и се възползва от него като бяга само по пижама и джапанки.

Казва, че отстрани сигурно е изглеждала като разплакана истеричка. Тогава тя е на 21 години и е преследвана от членовете на Grace Road, сред които е и собствената й майка, която я подвежда да отидат на тихоокеанския остров.

Ако Сеойон е била заставена да остане, най-вероятно е щяла да се самоубие.

'Мисля, че това е култ'

Година по-рано, през 2013-а, Сеойон се връща за лятото в Южна Корея от САЩ, където следва. Майка й тогава страда от рак на матката, но отказва да се лекува. Тя казва на Сеойон, че ще започне лечение, само ако дъщеря й отиде с нея в църквата Grace Road.

Гледката е много странна - хора, които пищят, плачат, говорят на странни езици, докато проповедта е за това как скоро настъпва свършекът на света. Сеойон се опитва да предупреди майка си, че това е култ, но тя не й вярва.

След като се връща в университета, студентката научава, че майка й все така не се лекува и настоява, че ще го стори при едно условие - Сеойон да напусне университета и да се върне в Южна Корея.

Сеойон, чийто баща е починал от рак, си взема академичен отпуск и се прибира у дома.

След като майка й се подлага на операция, тя казва на Сеойон, че иска да се премести на Фиджи, за да се възстанови, и настоява дъщеря й да дойде с нея. В крайна сметка Сеойон се съгласява да отиде там за две седмици, за да й помогне да се адаптира.

Тогава младата жена не подозира, че това е подмолен ход, но когато се оказва на Фиджи и вижда, че отива в комуна, се упреква как може да е била толкова глупава.

'Големият глад'

Южна Корея има голяма християнска общност и в последните десетилетия се появяват много малки, слабоизвестни църкви, някои от които демонстрират характеристики, типични за култовете.

Grace Road, която настоява, че не е култ, тръгва скромно през 2002-а, но сега броят на последователите й е около 1000 души.

Основателят на църквата и неин главен пастор - госпожа Шин Ок-Джу, вярва, че предстои огромен глад и че нейните последователи "трябва да си намерят нов дом, където да се подготвят за второто пришествие на Исус".

През 2014-а - същата година, в която тя е определена като еретична от традиционните църкви - църквата се премества на Фиджи като заявява, че това ще е едно от малкото места, на които Бог ще спести въпросния глад.

Около 400 от последователите й сега живеят на Фиджи като предимно работят за компанията, която църквата е създала, за да ръководи чрез нея дейността си - GR Group. Сеойон твърди, че те са "специално подбрани" от лидерите, "може би в зависимост от това колко са дарили".

Когато баща й е починал, той завещава определена сума пари. Сеойон е сигурна, че майка й е взела всичко и го е дарила на църквата. Те карат хората да продават имуществото, да напуснат работа, да прекратят контактите си с приятели.

Групата е изградила мащабна бизнес-империя - от строителство през ресторанти до селско стопанство. "Фермерството е първоначалната ни мисия, защото трябва да се подготвим за големия глад, трябва да бъдем самодостатъчни", казва Даниъл Ким, президент на GR Group и син на Шин.

Строителният бизнес на групата също печели високодоходни договори, включително сделка за реновирането на резиденцията на президента на Фиджи и сградата на парламента, които според Ким фирмата е спечелила чрез законен търг.

Като знак за добрите си връзки, Ким се снима с министър-председателя на Фиджи Франк Баинимарама, след като групата е спечелила наградата за международен бизнес на премиера на страната.

'Нямаш друг избор, освен да останеш'

Но през последната година иззад фасадата на Grace Road започна да се разкрива доста мрачна картина.

Петима членове на църквата, завърнали се в Южна Корея, обвиниха Шин в конфискуване на техните паспорти и задържането им против волята им. Те са категорични, че църквата използва принудителен труд и извършва ритуални побои, които са толкова безмилостни, че са довели до смъртта на един от последователите.

През юли Шин е арестувана по време на краткото си завръщане в Южна Корея по обвинения в побой и задържане на хора. За нея се твърди, че е изоставяла членове на църквата, конфискувала е паспортите им и е ръководила брутален режим.

После през август властите във Фиджи и Южна Корея проведоха съвместна акция срещу църквата във Фиджи като арестуваха Ким и няколко други висши членове като част от разследване на случаи на държане в робство на последователи.

В крайна сметка задържаните бяха освободени без предявяване на обвинения, но според шефа на полицията във Фиджи, разследването продължава. Документален филм на южнокорейската телевизия SBS миналия месец включваше кадри, на които личи как Шин бие последователите си.

Председателят на корейската Национална полицейска агенция Чун Дже-Хон коментира пред SBS, че мнозина от тях са "дарили цялото си състояние на църквата, така че дори и да се върнат, те са без пукната пара... така че нямат друг избор, освен да останат".

Уилфред Регунамада, говорител на Методистката църква на Фиджи, наскоро коментира, че членовете на Grace Road живеят в страх, и призовава правителството на Фиджи да направи повече, за да обясни връзките си с църквата.

Ким твърдо отрича да има нещо нередно и казва за майка си: "Не разбирам защо я третират като престъпник. Това е изключително злонамерена атака от хора, които избягаха. Те твърдят, че аз и други висши членове на църквата сме като управляващ култ. Пълен абсурд".

Той настоява, че "никога не е имало ритуални побои". "Ако някой е направил нещо много нередно, може и да е получил шамар от нашия пастор... но по начин, по който майка би смъмрила детето си", казва той. Причината за смъртта на въпросния последовател на църквата е била рак, и "няма никакви доказателства, които да свързват тази смърт с побои", твърди той.

Според Ким всички, които са на Фиджи, доброволно са заявили желание да дойдат, и няма значение дали имат пари или не.

Той старателно избягва въпроса дали членове на църквата са получавали заплащане за работата си като отговаря, че те "имат покрив над главата си, храна и пътувания, които се покриват изцяло от компанията" и допълни, че той самият не получава "фиксирана заплата всеки месец".

Ами обвиненията, че 400-те членове на църквата са на практика държани там противно на волята им?

"Невъзможно", казва той. "Ако наистина сме взели паспортите им, решението е просто, те могат просто да отидат в посолството и да си извадят пасавани". И точно това се е наложило Сеойон да стори.

'Щях да се самоубия'

Ден преди момента, в който тя трябва да си тръгне, момичето открива, че лаптопът й и паспортът й са изчезнали. Майка й признава, че ги е взела, за да й попречи да си замине. Сеойон иска да се върне обратно в университета, да се види с приятелите си и да си върне нормалния живот.

Тя се опитва да се свърже с полицията, но твърди, че други последователи на църквата се обаждат след нея и казват, че това е шега. Опитват се да я спрат всячески, а младата жена е на път да полудее.

Все пак успява да излезе на пътя и да намери полицейска кола, която я откарва в управлението. В крайна сметка успява да си уреди пасаван. Преследват я по целия път от полицията до посолството с кола. Собствената й майка се опитва да пречупи духа й като й казва, че е осиновена.

Казва й, че цялото семейство - лели, чичовци, баба й и братовчедите й - се местят на острова и апартаментът им вече е продаден. Опитва се да убеди Сеойон, че няма никой близък извън острова.

Студентката обаче не допуска да й промият мозъка и да я присъединят към култа. Категорична е, че ако остане на Фиджи - ще се самоубие. След като се прибира в Южна Корея, тя казва, че вече не може да си позволи да се върне към следването, но продължава напред и има сигурна работа.

"Щастлива съм от мястото, където се намирам в момента в живота си. Все още обичам семейството си, но колкото и безсърдечно да звучи, не мога да им простя това, което направиха... и след всичко случило се, никога няма повече да ги допусна в живота си", казва тя.

"Те са толкова дълбоко затънали в култа, че няма начин да променя начина им на мислене... Ако вече са на Фиджи, те са обречена кауза".