Започнах да чета проекта за Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
Стигнах до четиридесета страница (от сто и три) и спрях да си почина.
Нищо няма да кажа. Като го прочета до края, пак няма да кажа нищо.
Защото не обичам да разсъждавам върху проекти за нормативни актове. А призивът „Дайте, учители, да обсъдим закона!" изобщо не ме вълнува. Не ми е това работата. Сума народ получава доста по-голяма заплата от моята, за да мисли и приема закони! Така че всяка жаба да си знае гьола.
Но още сега мога да кажа нещо много по-важно.
Ако от учебния материал не бъде изхвърлен всичкият огромен баласт от ненужна информация без всякаква практическа стойност, никакъв закон - ако ще брилянтно изпипан да е - няма да помогне. Училищата ще продължат да бълват неграмотни и тъпо гледащи индивиди, на които ще им пречи пълният член, защото ги мързи да научат най-елементарното от всички правописни правила.
А баластът наистина е огромен. И балонът на образованието, вместо да лети, тътри жалко коша си по земята.
