Денис Блеър, чийто бурен престой на поста на шеф на американското разузнаване беше изпълнен с чести сблъсъци с Белия дом и другите американски шпионски служби, обяви, че подава оставка.
Денис Блеър е първият висш представител на екипа за национална сигурност на Обама, който напуска поста си.
Оттеглянето му на 20 май, след малко повече от година на поста става в момент, когато Белият дом е изправен пред трудни решения за иранската ядрена програма, бъдещето на Афганистан и нарастването на агресивността в пакистанските племенни райони. Освен това напускането му подхранва нови съмнения в успеха - и разумността - на идеята от 2004 г. за основно преструктуриране на разузнаването, която създаде поста на "повелителя на шпионите".
Белият дом не оповести вчера кой ще наследи Блеър, но висш представител на администрацията каза, че вероятният кандидат за поста ще е Джеймс Клапър-младши, пенсиониран лейтенант от военновъздушните сили и висш ръководител на разузнавателната служба на Пентагона. Наследникът на Блеър ще е четвъртият поред шеф на разузнаването за последните пет години.
Приятелски огън от ЦРУ
Оттеглянето на Блеър, който е и адмирал в пенсия, беше обект на слухове от месеци, но стана официално, когато президентът Обама го повика на среща в четвъртък и поиска от него да напусне.
Връзките на Блеър с Белия дом се обтегнаха и изостриха още от встъпването във власт на администрацията на Обама. Той се бореше на предни позиции срещу опитите от ЦРУ да ореже размерите и властта на екипа на американския първи разузнавач.
Оттеглянето на Блеър би могло да засили действията на оперативните работници от ЦРУ, които реагираха остро на директиви от Блеър и екипа му. Публична тайна беше, че той лично контролира действията под прикритие на ЦРУ, оправдавайки се с податливостта им на обратни ефекти и с това, че те увреждат имиджа на САЩ.
Администрацията като цяло одобряваше операциите на ЦРУ, особено кампанията на агенцията за унищожаване на бунтовните групировки в племенните райони на Пакистан чрез дистанционно управляеми самолети.
Пост след провал
Създаден след провала на разузнаването преди войната в Ирак, постът директор на разузнаването беше замислен да насърчава по-голямо сътрудничество между тесногръдата бюрокрация в средите на разузнаването - и да гарантира, че шпионите на Америка са по-подготвени да предотвратят евентуално повторение на терористичните актове от 11 септември 2001 г.
Все пак повечето разузнавателни експерти са единодушни, че постът беше проблемен от самото начало - тъй като има ограничена реална власт над действията и бюджета на разпръснатата разузнавателна инфраструктура, доминирана все още от Пентагона и ЦРУ. Огромната част от годишния разузнавателен бюджет на Америка - близо $50 млрд., се изразходва за шпионски сателити и високотехнологични подслушвателни устройства под контрола на Пентагона.
В изявление, разпространено при напускането му, Блеър похвали оперативните работници на разузнаването, които са работили "неуморно за осигуряване на разузнавателна поддръжка за две войни и за предотвратяване на атаки на Америка". На свой ред Обама в свое изявление похвали Блеър за "забележителните му действия до момента в служба на САЩ". Президентът заяви, че той е "изпълнявал задълженията си почтено, с интелигентност и отдаденост на страната и скъпите за Америка ценности."
От администрацията съобщиха, че Обама е повикал Блеър в четвъртък, за да поиска оставката му, но двамата са имали няколко срещи на четири очи преди това. Отношенията им се характеризират като професионални, макар и не близки - и някои представители на администрацията казват, че Блеър често се е чувствал пренебрегнат за обсъжданията на важни въпроси на сигурността.
Напрежението ескалира след Абдулмуталаб
Напрежението между Белия дом, директора на разузнаването и наблюдаващите дейността му комисии на Конгреса ескалира, след като 22-годишен нигериец едва не взриви бомба на борда на трансатлантически полет на 25 декември. Представители на Белия дом открито критикуваха Блеър и екипа му за серията пропуснати знаци, които биха предотвратили качването на Умар Фарук Абдулмуталаб на самолета за Детройт.
Особено голяма вина бе стоварена върху Националния център на САЩ за контратероризъм - една от агенциите, ръководени от Блеър. Доклад, разпространен тази седмица от комитета по разузнаването на американския сенат, беше особено критичен към провалите на центъра да обобщи информацията, която би поставила Абдулмуталаб в "черния списък" на хората, на които са забранени полети до САЩ.
След опита за взривяване на самолета Блеър бе обявил, че е свикан нов елитен федерален екип за разпити, съставен от специалисти по контратероризъм, който да разпитва провалилия се нигерийския терорист. Екипът, известен под името High-Value Interrogation Group, според американските власти обаче не е бил реален вариант, тъй като не е бил готов за незабавни действия. В крайна сметка той беше задействан след скорошния опит за взривяване на бомба на Таймс Скуеър този месец, съобщиха представители на Белия дом.
Според запознати, Блеър също така разгневил Белия дом в последните месеци, като е изисквал по-тесни разузнавателни връзки с Франция, но е срещнал отпор от Обама.
Някои разузнавателни експерти и републикански законотворци смятат, че Белият дом се е опитал да контролира на микро-равнище шпионските агенции на Америка, а също така е имало особено напрегнати отношения между Блеър и Джон Бренън, директор по въпросите на контратероризма в Белия дом.
Блеър също така е водил битки и с представители на самата разузнавателна общност. Миналото лято той имаше сблъсък с директора на ЦРУ Леон Панета за назначението на висши американски разузнавачи в Европа. Панета стигна дотам да пусне меморандум до оперативните работници на ЦРУ с указания да не обръщат внимание на директива, изпратена от Блеър ден по-рано. Действията на Панета са били приети от Блеър като директно неподчинение.
С оставката му развръзката настъпи - приятелският огън от ЦРУ успя...
