През 2015 г. урбанистът Карлос Морено представя смела концепция, наречена "15-минутен град".
Тогава дискусиите за климата тепърва се разгорещяват, но Морено е убеден, че идеята му е част от решението на климатичния въпрос.
Според него модерните градове трябва да бъдат преустроени така, че всичко необходимо - училища, детски градини, администрация и магазини - да е на максимум 15 минути разстояние.
Придвижването става с градски транспорт, велосипеди и скутер, за да няма никаква нужда да се използва личен автомобил.
На пръв поглед е учудващо, че тази година именно концепцията за 15-минутен град стана жертва на конспиративни теории и дезинформация.
Темата за климатичните изменения и зелените политики е по-актуална от всякога и всяко хрумване, което може да намали въглеродните емисии, би трябвало да се приема като добре дошло.
Във Великобритания обаче съзряха в 15-минутните градове световен заговор, зад който стои намерението за отнемане на човешки права и свободи.
В социалните мрежи потребители се опасяват, че проектът на Морено ще бъде използван за налагане на "климатични локдауни" - затваряния, сходни с тези по време на пандемията, които уж са за запазване на климата, но всъщност целят контрол над хората.
Крайнодясната британска колумнистка Кейти Хопкинс заявява в свое видео в YouTube, че към принудителното затваряне ще се прибавят и следене с камери и опции за лицево разпознаване, за да се упражнява контрола над гражданите още по-ефикасно.
"Много скоро свободата в Обединеното кралство ще трае точно 15 минути", категорична е Хопкинс.
По нейно мнение коварният правителствен план вече е в ход в Оксфорд, където се планира градът да бъде разделен на шест "15-минутни" части.
По думите на Хопкинс всичко в отделните райони ще е на кратко разстояние, но придвижването до другите зони ще става само след разрешение и ще се случва по ринг около града.
В профила си в Twitter пък депутатът от торите Ник Флечър определя концепцията за 15-минутните градове като "сталинистка" и добавя, че с технологията за видеонаблюдение Британия "ще засенчи и Пхенян".
Хопкинс и Флечър подкрепят теориите си с примери на вече наложени мерки като "Зона 30" в централните части на по-големите градове на Острова и в Континентална Европа, включително и в част от центъра на София. За тях намаляването на допустимата скорост е първа крачка към пълно спиране движението на личните автомобили.
Глас срещу 15-минутните градове нададоха и личности като Найджъл Фараж и Джордан Питърсън, който нарече идеята "идиотска бюрократична тирания".
Дори британският премиер Риши Сунак се огъна пред недоволството и конспирациите и посочи, че ще попречи на общините да налагат 15-минутните градове.
В разговор за The Sun Сунак критикува концепцията като "краткотрайно решение на дългосрочен проблем" и смята, че политиците, които се опитват да я приложат на практика, не мислят за интересите на обикновения човек.
Премиерът не одобрява и "Зона 30" за натоварените градски части.
Доброволческата организация Not Our Future отива още по-далеч и в свои брошури пише, че жителите на Оксфорд са напът да се превърнат в "опитни морски свинчета" на своята местна власт. Думите им, както и тези на Фараж и Питърсън, вече намират своето отражение в реални действия.
Вече не са рядкост случаите на потрошени наблюдателни камери и камери за контрол на трафика. Такива камери се използват и по българските пътища, но за момента отчитат само броя на преминалите коли, без да сканират регистрационни номера и да засичат скорост.
В голяма част от Европа обаче камерите за трафик могат да следят и номерата и скоростта на автомобила.
"Не ме заключвайте в квартала ми!", пише потребител в социалните мрежи, който е убеден, че скоро камерите ще го спират да се движи свободно извън квартала си.
Опасенията, че локдауните са крачка към "нов световен ред", се появиха още по време на най-тежките месеци на пандемията. Тогава светът забеляза, че при принудително спиране на движението ползите за въздуха и за цялата природа са осезаеми.
Не отне много на конспираторите, за да решат, че локдауните ще станат редовна практика под претекст, че с тях спасяваме климата. Вместо това конспирацията гласи, че периодичните затваряния ще служат за всяване на страх и по-лесен контрол над населението.
И въпреки че времето доказа, че климатичните локдауни не стоят на дневен ред за момента, Not Our Future и техни съмишленици от Великобритания и Западна Европа предупреждават, че дейността им ще се разраства.
На Острова протести се планират за Бат, Бристол, Кентърбъри и Нюкасъл, където обмислят 15-минутни градове.
Недоволство обхваща и Париж и Барселона - градове, в които кметовете искат да наложат подобни на "Зона 30" мерки.
"Нивата на лудост, които сме достигнали, са ужасяващи", посочва на свой ред Карлос Морено, създателят на идеята за 15-минутни градове.
В интервю за "Политико" той не крие, че се плаши от това колко лековерни и в същото време неосведомени са станали хората. Морено не се притеснява да сравнява конспираторите около 15-минутните градове с тези, които вярват, че Земята е плоска и ги контролират полухора-полувлечуги.
Урбанистът едновременно смята, че неговите проекти не се разбират правилно, но и приема, че няма смисъл да се спори с аудитория, която така или иначе няма да поиска да го послуша.
Той е убеден, че 80 процента от градската мобилност в момента се случва принудително, защото всичко е далеч - училище, детска градина, лекар, супермаркет.
В град, в който всичко това е наблизо, движението е доброволно и има повече избор как да се осъществи.
Морено обяснява, че ако всичко е на 15 минути (времето е ориентировъчно), изборът не се ограничава само до кола, а стига и до колело, скутер, тротинетка, градски транспорт.
"Разбираемо е гражданите да ги е страх от промяната. Но концепцията има нужда от по-добро представяне, а не от отхвърляне", посочва още урбанистът.
