Как почивах в България

Рускинята Наталия Казакова споделя впечатленията си от почивка в България - и твърдото си решение никога повече да не почива у нас.

Чудя се как да започна своя разказ за България - позитивно или негативно? Все пак, ще започна с предупреждение. Докато пиша, някои вече смятат да заминават там на почивка. На тях посвещавам този пост.

Започвам с това, че за първи път реших да почивам в петзвезден хотел. Първоначално ми предложиха гранд хотел Поморие, който през 2010 г. е спечелил наградата "Диамантен глобус" за най-добър хотел на Балканите. В цената влизаше набор от СПА процедури, в т.ч. ползване на басейни, бани, джакузи. При това, на приемлива цена. Е, мисля си, ще разпусна. Уви, не стана. Не съм само аз от умните, всички обичат лукса.

Пробвах да намеря нещо подобно. И видях снимки на Виктория Палас на Слънчев бряг. (Снимките са мои).

Скоро вече летях в самолета за Бургас и си мечтаех за предстоящата прекрасна почивка. 4.5 часа и вече съм в България.

Посрещнаха ни, настаниха ни в бус и ни отведоха в хотела. Дадоха ни листчета, на които е написано името на хотела, името и телефона на представителя на туроператора. При мен, до името на хотела Виктория Палас, е написана думата Чайка. Не обърнах внимание. Напразно...

Когато повече от половината туристи бяха настанени, човекът от посрещачите се приближи към мен и проникновено ми обясни, че ми предстои да поживея известно време не в този хотел, а в Чайка бийч. В 4* вместо 5*. Никакви аргументи и възражения от моя страна не бяха възприети. В моя хотел просто няма свободни места.

"Ами потвърждаването на резервацията!!!" - възкликнах. Оказа се, че съм получила потвърждение не за място във Виктория Палас, а за системата на Виктория Груп, която има три хотела, един 5* и два 4*.

"Не се разстройвате - ми казва това момче. Като компенсация ще ви дадат безплатен сейф и безплатен чадър и шезлонг на плажа". В парично изражение това прави 21 лева на ден, т.е. 10.5 евро.

Поядосах се, но какво да се прави - навън вече е тъмно, къде да ходя. Настаних се в Чайка Бийч. А интериорът - просто думи нямам.

Прозорците гледаха към улицата, където след 19 часа вечерта е пълно с народ, от всяко кафене,а те там са безчет, се носи силна музика, работят всякакви сергии. Само да кажа, че нарочно си избирах хотел по-встрани от шумни сбирки, за да мога да спя спокойно през нощта. А тук хотелът е в центъра на целия водовъртеж. И със съседите просто ужасно ми "провървя".

До мен живееше весела младежка компания, състояща се от 20-25 годишни младежи от Израел. Вратите на стаите им бяха непрекъснато отворени, за да си говорят помежду си. През нощта те се изнасяха, но се връщаха към 4-5 сутринта. При това вдигаха такъв шум, че и мъртвите могат да вдигнат.

На молбите ми да бъдат по-тихи те се кокореха и учудваха какво толкова не ми харесва. Не знам, може и аз да изоставам от живота.

На сутринта ставаш и отиваш да си вземеш душ. Но преди това трябва много внимателно да обследваш пода в банята. В противен случай може да пропуснеш коварната мокрица, която ми падна на крака и, надавайки диви викове, изскочих от ваната. Оттогава влизах тук като партизанин във вражески лагер.

Тъкмо се оправиш след безсънната нощ и отиваш на закуска. А там... Яйца, яйца и яйца. Т.е. варени, пържени, нещо като омлет. И още препечен до въглен бекон или някакви малотрайни колбасчета. За чай-кафе опашка.

Веднага да кажа, че всичко става ясно при сравнението. Когато след пет дни бях преместена в моя хотел, тази опашка за чай ми се видя голяма глупост, тъй като накрая получих очаквания черен чай и даже с лимон, което не може да се каже за Виктория Палас. Там такъв чай просто нямаше. А аз не пия кафе и зелен чай също. А черен няма.

После, като се разболях и освен чай и хляб не можех нищо да ям, на молбата ми да ми дадат пакетче черен чай, прозвуча неизменното "няма".

- И как да няма, ето използвани пакетчета от чая, виждам ги.

- Ами вие сте прекалено много и чаят не стига за всички (!!!).

Напомням, това става в петзвезден хотел.

Изобщо думата "няма" бече като червена линия по време на моята почивка. Това е най-любимата дума на българите. Или на тези, с които ме събра съдбата. Сами вижте. След като пристигнах във Виктория Палас, реших да си взема душ. Нямаше кърпа за краката. Как да изляза от ваната и да стъпя на голия хладен под с боси крака? Отивам при камериерката. Тя окръгли очи и отново каза "няма". И аз се опулих. Какво значи "няма". Това е хотел 5*. Вие ми предлагате да изляза изпод душа, да се подхлъзна и да се претрепя?!!! Тя се замисли, извади отнякъде малка кърпа за ръце и ми я подаде като голяма скъпоценност. После разбрах.

Върнах се в стаята, хвърлих на пода тази кърпа и тя пролежа там като килимче 9 (!!!) дена. Изобщо с кърпите е една... Минават четири дни, а не ги сменят. И аз отново съм при камериерката. А тя - "няма". Отивам на рецепцията. Там много се изненадаха и казаха, че кърпите трябва да се сменят всеки ден и те веднага ще оправят тази работа.

Аз съм отново при камериерката. А тя ми обяснява. Сезонът е минал (аз бях през втората половина на септември), туристите са откраднали кърпите (!!!)  и затова работата с кърпите в хотела си е проблем. Представяте ли си?! Боже, къде попаднах!!! Но все пак ми дадоха кърпи и оттогава ги сменяха всеки ден. Вярно, по едно на ден, но и на това се радвах.

Сега за чистенето на стаята. То се състоеше от ежедневно изнасяне на боклука и да измие с четката тоалетната. След това камериерката пръскаше с освежител въздуха и се изпаряваше. Нито един път не изми мивката, ваната, пода. Очевидно, с миещите средства при тях е същото това "няма".

Впрочем, за миещите препарати. Когато отидох във Виктория Палас, реших да си измия ръцете. Но... нямаше сапун. Имаше шампона, гел за душ, даже балсам за коса. А сапун нямаше. После си купих от магазин наблизо.

Освен това ми се наложи да купя и препарати и да си чистя сама. Верно, когато поисках от камериерката прахосмукачка, тя милостиво почисти. Разбирам, че може би трябва да давам бакшиши, за да ми чистят. Един път дадох, но не помогна. Така и не почистваха.

Сега за ресторантите в този и в другия хотел. В Чайка Бийч ресторантът е отчасти разположен на улицата, т.е. с подноса с храна можеш да излезеш и да хапнеш на чист въздух. Но по-добре да не го правиш. Рано сутринта по масите се разхождат мръсни чайки и после никой не ги чисти.

Пред очите ми стана нещо такова. Мъж остави подноса си с храна и се върна за прибори. Когато отново дойде, от храната почти нищо не беше останало "благодарение" на чайките.

Приборите бяха през цялото време мазни и лепкави и се налагаше да ги чистя със салфетки. После разбрах защо - случайно видях как се мият. В обикновен леген с гъба със съмнителна чистота. После веднага ги изнасят за ползване.

Но това никого не притесняваше, тъй като за приборите ставаше направо бой, тъй като все не достигаха. По същия начин беше положението и с чашите. После вече ползвах за еднократна употреба. Намираха се до машината за вода.

От цялата тази мръсотия хванах "български вирус" - стомашна инфекция. Не съм измислила аз името, каза ми го лекарят. След четири дни (извините за подробностите) прекарани в тоалетната и невъзможност да се излекувам сама, бях принудена да се възползвам (за първи път в чужбина) от медицинската застраховка.

Тук нямам никакви претенции. Всичко беше наред. 20 минути след повикването лекарката беше при мен. Тя също се сблъска с проблем - не й даваха да паркира пред хотела. Когато разбраха, че е лекар и идва след обаждане при пациент, много се изненадаха защо съм я извикала. Нали в хотела имат свой лекар, който взема по 50 евро за повикване.

На лекарката дори не й обяснили как да намери номера на стаята ми, а в хотела не е лесно да се ориентираш. Тя беше принудена да ми позвъни и аз й обясних. Беше много мила жена, със сносен руски. Изписа ми антиобитици, след което нещата се нормализираха.

Това ми отне 6 дни. През тази седмица се хранех предимно с хляб и черен чай, купени от магазина. Добре, че си носех чайник. Но се наложи да се откажа от двете платени предварително екскурзии, едната от които в Истанбул.

Под прозорците във Виктория Палас се намира басейн. Всичко красиво направено, мостчета, синя вода... Един път поплувах в него. Водата е прохладна, но на мен това ми харесва. Една вечер седя на балкона и наблюдавам как се чисти около басейна.

Чистачката в стилна униформа полива и чисти около басейна и това действа релаксиращо на фона на залязващото слънце... До момента, в който не видях къде изтласква мръсната вода. В басейна!!!Но нали там тази мръсотия ... и водата в басейна!!!

Не се безпокойте, скъпи гости на хотела. Всичко е наред. След почистването, чистачката взема кофа с хлорна вар и като сеяч я разхвърля в басейна. Белият прах изпада на дъното на басейна и изглежда даже хармонично - бяло и синьо. Наложи ми се да напусна балкона. На четвъртия етаж от хлорните изпарения ми залютя на очите. Толкоз! Повече в басейна и краката си не натопих.

И с морето не ми провървя. Въпреки слънчевото време, вятърът беше доста силен и морето често беше бурно. Спасителите често вдигаха червен флаг (забранено за къпане).

Във водата има много водорасли. След едно къпане дълго ги вадех от банския.

Ако не бяха интересните екскурзии, почивката като цяло беше провал. По принцип, когато пътувам някъде, се старая да съм позитивна, да не обръщам внимание на дреболиите.

Но нашият живот се състои от същите тези дреболии. А тук всички разумни граници бяха преминати. Повече в България няма да отида. Макар че страната е интересна, има какво да се види. За това ще пиша по-късно. А сега предупреждение за тези, които се канят да посетят България. Пазете се от системата хотели Виктория Груп. Сервизът там е нула, въпреки цялото им външно великолепие. И това разваля цялото ви впечатление от страната.

#50 mima 18.04.2013 в 17:55:32

Пуснали са някоя оферта 7 дена почивка на море на ол инклузив 5* със самолетен билет сега само за 200 евро и Наташа е решила, че е чукнала джакпота...

#61 Мина 18.04.2013 в 22:25:41

Ако е вярно- много жалко!

#64 boby 18.04.2013 в 23:35:57

"Рано сутринта по масите се разхождат мръсни чайки и после никой не ги чисти."

#66 Lora 19.04.2013 в 00:46:48

Авторката даже е спестила някои неща за хотела. Като например, че пилешките филета от единия ден, на другия ден са пак те , но със сос къри. Салатите са 2 вида. Нарязано на едро зеле и нарязани на све доматиВратите са изкривени, и има 4 входа за хотела, абсолютно неохранявани. Опашките са много преди да стигнеш до кафето в ресторанта. Още на входа пред ресторанта. Пускат на групи. На басейна влизат всички от улицата и няма място да стъпиш. Понякога свършват пластмасовите чаши на баровете и няма къде да ти сипят колата. По-мръсни бани надали има изобщо и в 2 звезден хотел.

#70 buba-2 19.04.2013 в 02:42:12

Като не си обикалял, кво ръсиш мозък?! Не си извинен за "словоохотливостта", щото явно е празно дрънкане! Върви пообиколи по-добре. Аре

#71 Steve Jackson 19.04.2013 в 05:31:52

Ако не бяха интересните екскурзии, почивката като цяло беше провал Повече в България няма да отида. Макар че страната е интересна, има какво да се види. За това ще пиша по-късно. Всичко казано в статията е вярно, авторката или е излъгала или не е пътувала в интересни страни...Руснаците като маса много обичат да пътуват в 5 звездни хотели в Египет Турция и Тайланд и да харчат like there is no tomorrow and the life has just began но дори и тези страни с достъпна екзотика са несравними с БГ Няма почти нищо в България в природата което да е уникално, дума с която масово се злоупотребява от драскачи на всякaкво ниво в BG . Ако изобщо има нещо това са много малко неща закоито надали си заслужва да пътуваш отдалеч за да ги видиш.... The main attraction is cheep booze ( big Beer 1 lv haha ) and low prises for low life and scum on wellfare

#78 паяка 19.04.2013 в 10:52:30

"... относително много природа е наблъскана в относително малка територия. "

#80 паяка 19.04.2013 в 11:01:12

http://www.youtube.com/watch?v=ajQ9nkvXlGs

#81 Ben Dover 19.04.2013 в 11:25:45

Паяк,тва и мен ми докара сълзи от смях.Ти представяш ли си?Пешоооо,кво прай тая планина чак у Севлиево веее?Донеси я към Симитли.И премести 100 декара гори у Павликени.Шефа каза,че вече там ще ги събираме.

#90 паяка 19.04.2013 в 15:03:50

Леле мале, Льоле, можеш ли да дадеш линк за една песен, стихотворение на Недялко Йорданов : "...а по средата на лодката мачтата гола стърчи мъничко охлювче в пясъка, голо и мъртво мълчи... ...Минали делници гди ли е вашият празничен зов... ...продава се вяра във щъркели, търси се вяра в човек. "

#92 Danisco 19.04.2013 в 15:29:18

В нашето време на трезвост... В нашето време на трезвост и на разумни неща стана съвсем неуместно да повървиш във нощта покрай морето издраскано, жълто от лунния лък, да разговаряш със пясъка и да подскачаш във кръг. Дългият шлифер, баретката, ласките в тъмния вход вече не влизат във сметката в хода на твоя живот. В нещо дали не си сбъркал? Стана ли нещо със теб. Вече не вярваш във щъркел, но и не вярваш в човек. А по средата на лодката мачтата гола стърчи. Ето, на пясъка охлювче мъртво и празно мълчи. Минали делници, где ви е старият празничен зов? Стана почти ежедневие къщната наша любов. Бръснарското ножче, жилетката, шпионката в новия вход - всичко туй влиза във сметката, в хода на твоя живот. Може ни нещо сме сбъркали в нашия възрастен век. Продава се вяра във щъркели! Търси се вяра в човек! 1966

#93 Danisco 19.04.2013 в 15:31:18

Христо Фотев Mорето само живите обича, а мъртвите изхвърля на брега. Едно момиче, ах, едно момиче морето не изхвърли на брега. Остана само кърпата позната да се прелива с белите вълни. Момичето обичаше моряка, моряка - всички хубави жени. Остана само кърпата с червени и лилави ресни като преди. Ний плакахме безшумни и смутени и скочихме в студените води... До дъно преобърнахме морето със пръсти, посинели от тъга, да търсиме момичето, което морето не изхвърли на брега.

#95 паяка 19.04.2013 в 15:54:20

Много благодаря и на Льолето и на Даниско.

#99 паяка 19.04.2013 в 16:49:55

Човек се учи, докато е жив. После от него се учат студентите по медицина. (Това няма много общо с материала, ама просто се сетих...)

#100 Danisco 19.04.2013 в 16:50:14

Хайде, Служба не остана! Няма и час! Машината е на ремаркето, тегличът е закачен, тоците вързах! Керванът потеля! Ако тази вечер, на магистрала Тракия, в отсечката от София до Пловдив, видите най-калното АТВ на ремарке, което сте виждали през живота си, да знаете - това съм аз! Утре и в другиден не ви препоръчвам планински преходи в отсечката Хвойна - Смилян! Не ми работи клаксонът от полепналата кал и може да стане беля... Който иска да го почерпя по ракия-две, да заповяда в събота вечер в Смилян, в Млечната къща!

Новините

Най-четените