Миналата седмица всички, които твърдяха, че пиратството има негативен ефект върху американската икономика, понесоха тежък удар. Американската правителствена служба за финансова отчетност GAO (подобна на нашата Сметна палата), която бе получила задача да разгледа изследванията какъв е ефектът на пиратството върху икономиката на САЩ, достигна до извода, че всички тези изследвания - без изключение - са фалшиви. Нещо повече - GAO дори достигат до извода, че пиратството може да има и позитивен ефект върху икономиката.
В продължение на много годините медиите са заливани с многобройни проучвания по темата, преливащи от мрачни и съдбоносни изводи. Тези изследвания идват от организации като MPAA, RIAA и BSA и съдържат цифри, представени като получени от правителствени източници. Тези доклади, естествено, получават масово разпространение и нерядко влияят в голяма степен на държавната политика в областта на интелектуална собственост. В резултат на това американският Конгрес реши през април 2009 г. да възложи на Government Accountability Office (GAO) да проучи тези доклади и да установи до каква степен те отговарят на истината. Публикуваният тези дни отчет прави на пух и прах всички разпространени до момента доклади от организации за защита на авторското право - без преувеличение. Точността и валидността на всеки един от тези доклади е изключително спорна, заявява в прав текст GAO.
За трите най-често цитирани изследвания GAO заявяват: "Те не могат да бъдат доказани, поради липсата на свързани с тях изследвания. Всеки метод на отчитане има своите ограничения - и повечето експерти констатират, че е трудно, ако не и невъзможно, да се установи въздействието на пиратството върху цялата икономика."
Американската сметна палата заявява и че често споменаваното предположение, че всеки изпиратстван продукт представлява загуба на продажби е само "хипотеза". Някои от цифрите, използвани в докладите, пък били приписвани на ФБР. От ФБР обаче отговорили, че нямат никаква информация за подобни цифри. Което, казано на по-малко дипломатичен език, означава, че големите играчи в бизнеса с медийно съдържание просто са си ги измислили.
Нещо повече, GAO дори стига до извода, че пиратството може да има позитивен ефект върху икономиката, например защото то оставя на клиентите повече пари, които да похарчат за нещо друго. В заключение има и един вероятно много по-важен аспект, който целенасочено се игнорира от играчите в бизнеса със съдържание - хората използват незаконното теглене онлайн, за да изпробват медийното съдържание. С други думи, без подобно изпробване те биха купували по-малко медиен продукт, не повече.
"Някои експерти, които интервюирахме, както и литература, която прегледахме, откриват потенциални позитивни икономически ефекти от фалшифицирането на продукти и от пиратството. Някои потребители например съзнателно си купуват неоригинален или пиратиран продукт, тъй като той е по-евтин от оригиналната стока или защото оригиналната стока е недостъпна. И те получават позитивен ефект от подобни покупки", обобщава GAO. "Потребителите използват пиратски копия и стоки за тестване на музиката, филмите, софтуера или електронните игри, преди да си купят законно копие от тях. Това може да доведе до увеличени продажби на оригиналните продукти", изтъква сметната палата.
Все пак това не означава, че пиратството въобще не е проблем - докладът на GAO го нарича "измерим проблем" - а просто, че не сме в състояние реално да установим резултата от него върху икономиката, обратно на тезата, която се отстоява настойчиво от големите производители на съдържание и правителствата.
Индустриалните асоциации MPAA и RIAA обаче далеч не се впечатлиха от резултатите от проверката - и на свой ред отвърнаха с призиви за нови драконови антипиратски мерки. Филмовите и звукозаписни компании искат на всички компютри да се инсталира "шпионски софтуер", който да открива и изтрива незаконни материали.
Motion Picture Association of America и Recording Industry Association of America са изпратили серия от искания до Службата за прилагане на интелектуалната собственост в САЩ. В едната от заявките пише следното: "Има някои технологии и методи, които могат да бъдат използвани от мрежовите администратори и доставчици, включително много такива, които вече се използват за защита от спам и вируси".
Сред мечтите на защитниците на авторските права присъстват технологии за откриване, проследяване и филтриране на трафика и на определени файлове, на база анализ на информация от типа на протоколи, типове файлове, текстови описания, метаданни, размери на файловете и така нататък, както и технологии за разпознаване на съдържание от типа на цифрови хешове, разпознаване на цифров "воден знак" и технологии за маркиране на електронното съдържание, еквивалентни на пръстовите отпечатъци.
RIAA и MPAA държат настоящите регулации, позволяващи блокирането на сайтове-нарушители, да бъдат разширени така, че да позволяват постоянна забрана за редовно нарушаващи правата на интелектуалната собственост. Сред настояванията им присъства и "насърчаване" на мрежовите администратори и доставчици да реализират системи за "шпионско проследяване", чрез които да се откриват нарушенията на авторското право - като се използват технологии от антивирусния софтуер.
"С други думи, развлекателната индустрия смята, че потребителите трябва доброволно да инсталират софтуер, който непрекъснато ще сканира компютрите ни и ще идентифицира - и вероятно изтрива - файлове, за които смята, че нарушават нечии права," казва Ричард Есгера от Electronic Frontier Foundation.
Според него плановете за филтриране са нереализуеми: "Дори най-добрите автоматизирани системи за блокиране на защитени с авторско право продукти не са в състояние да отчитат правото на "честна употреба", включително създаването на резервно копие за лична употреба (за случаи на повреда на носителя). Нещо по-лошо, тези техники надали ще имат сериозно отражение върху поведението на нарушителите. Вместо това просто ще доведат до употребата на повече криптиращи технологии и частни затворени мрежи (или дори просто до повече размяна на ръка на твърди дискове и записани DVD)," обобщава той.
"Вероятно най-гибелният ефект обаче е, че защитите на авторското право могат да се превърнат в троянски коне за шпионаж на потребителите. В епоха, в която е ежедневие подслушването без съдебно решение и е налице масирана национална цензура, изграждането на допълнителни технологии за проследяване в Интернет категорично е лоша идея", обобщава правозащитникът.
