Дъщеря ми се роди в средата на 90-те. Два месеца по-късно в бебешкия й дневник съм написала, че се притеснявам за слуха й. Осем месеца по-късно проблемът се установи - дъщеря ми беше родена със силно увреден слух. Българската медицина по онова време вдигна рамене и ми предложи да я уча на езика на жестовете. В суматохата някой спомена за „една операция в Европа, която здравната им каса поема, ама тя не дава резултат".
Хванахме се за това изречение и с огромни перипетии и въпреки активната съпротива на държавата, две години по-късно със собствени средства направихме операция на дъщеря си. Днес тя е млада дама, която чува, говори, слуша музика, говори по телефон. Ако тогава се бяхме доверили на държавата и се бяхме оставили на нейната медицинска немощ, днес дъщеря ми щеше да е един друг човек. Много по-затворен и много по-тих. И това щеше да се случи с още много други деца, които днес имат още едно човешко сетиво.
Разказвала съм тази своя история и друг път. Този път я споменавам накратко обаче, защото знам какво е да си в тотална безпътица, когато отчаяно търсиш някакво решение за здравен проблем. Наясно съм как цялата безчовечност на българската медицина може да застане като стена срещу теб и с принципно високомерното си отношение към всичко и всеки, който не е „от нея", да те накара да се чувстваш нищожество. И не само това - в средата на деветдесетте частната лекарска практика едва прохождаше, болниците бяха на апаратно дишане от социализма, а световните медицински постижения у нас се разказваха като фантастични сюжети, в които дори не ни идваше на ум, че можем да се включим.
Тогава българската държава направи всичко възможно да не ни помогне да оперираме детето си в чужбина и да му дадем слух. За финансова подкрепа ни казаха да забравим веднага. За документи за пътуване - също. Взехме австрийски визи след тридневно чакане на опашка пред посолството, куп документи от болницата, където щяхме да бъдем, и реално куфарче с пари, което трябваше да покажем на служителя, за да докажем, че можем да се издържаме две седмици в страната му. Пачките събрахме от приятели и тридневния оборот на фирмата на дядото на дъщеря ми. Когато ни видя с тях, служителят само завъртя глава и ни удари печати в паспортите.
Това обаче е в края на историята.
Щастливата развръзка е две седмици по-късно, когато тригодишната ни вече дъщеря беше оперирана. До този момент се наложи да преживеем две и половина дълги години в ужасяваща родителска агония, че няма как да помогнем на детето си. Събирахме непосилна за нас, двадесет и четиригодишните тогава родители, шестцифрена сума за кохлеарна имплантация и апарат. Правехме го хаотично, ден след ден, в държава където всичко тепърва прохождаше, бизнесът беше зает със себе си, а социална политика нямаше. Всяка сутрин се събуждахме с чувството за вина, че лишаваме детето си от още един ден в света на звуците. Понякога безсилието беше толкова задушаващо, че можеше да се понесе само с някакво, макар и безсмислено действие.
Затова и тръгнахме по гледачи, знахари, екстрасенси и народни лечители.
Първо бяхме при Ванга. С големи връзки и уговорки, със захар на бучки под възглавницата, кукла, повой и пластмасов леген. Не си спомням с добро този ден. Ванга нищо не ми каза и нищо не ме посъветва. Обобщи само, че съм родила „дефектно" дете. Не я съдя за думите й, които още ми парят - сигурно в отчаянието си и днес бих отишла при човек като нея. Съжалявам само, че тогава и тя не ми предложи това, от което най-много имахме нужда - съчувствие и окуражителна дума.
После бяхме при едно набедено за гадател момче от Плевенско. Десислав. Беше леко лудичък, но хората казваха, че намирал откраднати коли и го тачеха. Прие ни специално, въртя ръцете си около детето, завихри сините си очи в различни посоки, муча тихичко и накрая каза, че един ден ще се оправи. Не знаеше обаче нито как, нито кога. Години по-късно го обвиниха в педофилия и славата му замлъкна. А ние продължихме с алтернативните методи на лечение.
Някой донесе у дома откъсната страница от важен през ония години ежедневник, на която беше поместена статия за варненския лечител Нуди Хасан. Намерихме координати и се записахме за посещение за след месец - нямаше никакви свободни часове по-рано. На прегледа ми сложиха маска на очите, защото гледката на лечителя в действие можела да ми се стори плащеша. Държах дъщеря си на колене и нищо не виждах, а и тя не даде знак, че нещо я притеснява. В края на сеанса Нуди, който се славеше като лечител на тежки форми на рак, даде разумен съвет - да се доверим на официалната медицина и да не вярваме на знахари и екстрасенси. „Нещо, което го няма, няма как да се появи от никъде!", каза той за слуха на детето и ни отпрати по живо, по здраво. Благодарна съм му за това. Можеше като много други просто да ни направи програма и да „лекува" детето с месеци на „енергийно ниво", докато ние се грижим за финансовото му такова. Бог да го прости Нуди - самоуби се преди няколко години...
И тогава не се отказахме от „алтернативната" медицина. Не защото толкова й вярвахме, но единстена тя ни даваше някаква надежда. Изпитвахме нужда да правим малки и хаотични движения в тази посока, за да можем да преживеем пълната си безпомощност като родители. Така попаднахме на едно семейство лечители, наскоро загубили единия си син от някаква скоротечна болест. Беше го убила точно за седем дни. Пушеха като парни локомотиви и приемаха болни в панелния си хол в квартал „Сухата река".
По стените им имаше окачени нескопосани рисунки на мъжки, съсухрени лица с бради. Казваха, че това са „светците", които им се включват, за да помагат на хората. За нашето дете се включваше един, когото наричаха Диро. Диро упражняваше „мощта си" през ръцете на жената лечителка, която предаваше енергията на детето ни. Цялото нещо изглеждаше супер налудничаво - едно двегодишно момиченце в един опушен, тъмен хол, където четирима възрастни стоят в църковно мълчание, а на висок глас се води нещо като опосредстван диалог между Диро, жената и мъжа лечители. Диро твърдеше, че слуховият нерв на дъщеря ни се възстановява постепенно.
Разбира се, че това не беше истина. Слуховият й нерв винаги си е бил напълно здрав, проблемът беше другаде, но това щяхме да го разберем много по-късно в Австрия, където най-после лекар щеше разбрано да ни обясни какво всъщност се случва в ушите на дъщеря ни. По онова време обаче продължавахме да ходим при лечителското семейство всяка седмица и да оставяме „колкото преценим" в металната паница на входа им. Дори и когато вътрешно си давахме сметка, че правим нещо напълно и тотално безсмислено. В този момент на истинска самота само то ни даваше сили да продължим. Да се надяваме и да вярваме, че ще намерим решение. Както и стана две години по-късно, в държавна австрийска болница.
Разказвам тази история вече без емоция и с напълно трезв ум. Наясно съм, че днес официалната ни медицина, въпреки всички условности у нас, работи по световни стандарти и може да предлага адекватни лечения. Доверявам се първо на лекарите за всеки проблем, но и не отказвам да подкрепям лечението им с някои безобидни „народни" практики. Под това разбирам наистина билкови чайове, знахарски мехлемчета и засилено присъствие на някой специален продукт в домашното меню - тиква за бъбреци, боровинки за зрение, спанак за имунитет...
Не бих се подложила обаче на ултра алтернативи от типа на уринотерапия или лечение с електричество. Не вярвам и че рак се лекува със сода, джинджифил и мед и това е „най-строго пазената тайна" на медицината! Смятам подобни „разкрития" за истинска гавра с болката на хората, които така или иначе са готови на всичко в името на оздравяването. Да повярват в подобна нелепица за тях дори вече не е въпрос на логично осмисляне или интелигентност - то е единствена надежда. Защото медицината ни може и да е напреднала практически, но като цяло все още е студена, безчовечна и високомерна спрямо пациентите.
В държавните болници се държат с хората като със стадо неуки идиоти, на които нищо не е нужно да се обяснява. Ако пък се налага, то е почти изцяло на латински, с царствено отегчение и нарастваща нервност. Видят ли те в кабинета си, половината лекари моментално ти заговарят на ти - нещо, което рецепционистките и медицинските сестри са си позволили още, докато плахо си стоял в чакалнята. Ако си добре облечен, разберат, че работиш нещо отговорно или пък ги гледаш по-нагло, отколкото те теб, държавните, че често и частните медицински кадри може и да снизходят, като ти обяснят на популярен език какво ти има.
В случай, че си уплашена майка, човечец от село, инвалид или възрастна баба обаче, нямаш шанс за човешки контакт с медицинското светило. То приема като част от задълженията си да те държи в неведение за състоянието ти, но и остро да ти се кара, ако разбере, че си потърсил надежда в някаква поредна абсурдна терапия - с газ, с урина, с прясна агнешка кръв или дори нещо по-отвратително. И никога няма да му дойде на ум, че на теб - изплашения до смърт човек - просто ти е нужно някой разбираемо да ти обясни какво се случва и да ти посочи пътя, по който трябва да вървите заедно. Не е никак трудно, но е твърде човеколюбиво за темперамента на българската медицина. Затова и хората още се доверяват на бавачки и знахари - те поне умеят някак да изразяват съпричастност.
Безизходицата е нещо особено пагубно, когато се превърне в основно чувство на едно цяло общество. У нас тя е толкова естествено вплетена в него, че дори не си даваме сметка какви са последствията от нея. Съчетана с ниска култура, необразованост и произтичащите от това суеверия, страхове и низки страсти, тя се превръща в система за подчинение и контрол.
Обвинявам държавата България и в този вид осмислен, институционализиран, легален геноцид спрямо гражданите си. Защото това е държавата, където кметове ръсят опасни пътища със захар, вместо да ги обезопасят, попове правят молебени за по-малко катастрофи, а политици взимат решения спрямо ретроградния Меркурий. Как да очакваме тогава обзсърчените граждани да не си пият урината срещу болести, да не се включват в електроразпределителната мрежа при инфаркт и да не убиват ракови клетки със смес от сода и джинджифил?! Не са виновни те, че търсят надежда. Виновна е държавата, че безсърдечно им я отне.
Основната идея на написаното е вярна. Истина е, че в голямата си част, лекарите и сестрите в БГ са лишени от съчувствие и учтиво отношение към пациентите си. Това обаче, не е достатъчна причина да се допитваш до екстрасенси и прочие измамници. И през 90те години имаше интернет, а търсачките на Yahoo и Google бяха достъпни някъде към 95-96та. Освен това, поне в София, имаше 2 много добри библиотеки - в Медицинска Академия и 6та Читалня на Библиотеката. Там всеки би могъл да се образова за новите достижения в медицината и къде да потърси помощ и съвет. Освен това, по едно писмо до водещите Европейски центрове за изследване и лечение на слуха, би могло да ти осигури предостатъчно информация по въпроса, а даже безплатен преглед и/или лечение! Много от водещите центрове правят и "благотворителни" операции, но трябва да попиташ. Изобщо, дори и тогава имаше не малко възможности да заобиколиш яловата здравна система у нас. Нищо не извинява ниско интелигентния порив да търсиш мошеници, вместо реално решение на проблема, дори и отчаянието от своята безпомощност. Така само намираш оправдание, че нещо правиш, без реално да работиш за каузата. Но пък е много удобно да прехвърлиш вината на някой друг, в случая държавата.
Не Harry,НЕ!!!Сетих се за държавата когато си купих винетка преди малко.Сещам се и когато си видя фиша с удръжките за пенсия ,за здравната каса, за втори пенсионен фонд,данък общ доход.Сещам се и когато трябва да си запиша детето на детска градина!Сещам се и когато ти оберат апартамента или разбият колата и никой не ти връща нищо поради прекратяване на производството поради давност.Сещам се ежемесечно,ежеседмично,ежеминутно.Само че като се сетя за държавата ,защо ли се сещам и за майка й не мога да ти кажа.Поздрави!
Извинете ме, Harry от здравеопазване, но не виждате ли, че „сърдечната” ви реакция в случая, се явява потвърждение, че у нас здравни работници и пациенти са от двете страни на барикада. Логично, нелогично? А барикади „дебнат отвсякъде” в тази въпросна държава и нищо не подсказва, че човешките същества от двете им страни все пак привиждат сърдечността действително като ценност. Та в тази връзка сещате ли се за какво се сещам, чувайки подобни въпроси?
Предлагам, ако уринотерапията помага на такова високо ниво, да я приложим тогава и към безсърдечна администрация, безсърдечна дипломация, безсърдечно изкуство, безсърдечен бизнес, безсърдечен клир, безсърдечна журналистика... и т.н. Абе, изобщо, да си ходим всички с по една пипета и тва е.
Поредното оплювателно материалче за българските лекари. Ами, каквито пациентите, такива и лекарите, г-жо Касимова. На прости пациенти - прости лекари. На невъзпитани пациенти - невъзпитани лекари. Какво друго се очаква? Любезното отношение и мотивацията на лекаря да обяснява е в пряка връзка с този, който го слуша. Лекарите много добре преценяват с кого има смисъл да се говори и с кого говоренето е абсолютно излишно, защото той /пациентът/ тъй и тъй ще пие урина.
Един въпрос коварен ме измъчва: Защо тялото,след като ни е безплатно направено, струва толкова много да бъде поправено? ПП Да не бъркаме нещо тотално и изначално?
13 скучко | 30.12.201617:15 Вярно, обаче това са само 50% от картината. Другите 50% са : "Силният трябва да помага на слабия."
Скучко Зависи. Ако е силна, защо не? Иначе, 50-те % остават само на благотворителността- лична и обществена... ПП ! Силна да не се счита еднозначно с насилстваща.
Само една вметка- британското кралско семейство е известно със своето дълголетие. Използват активно хомеопатия и билкова терапия. За уринотерапия не се е чувало- това са някакви индийски традиционни изобретения. Смятам, кралицата и компания не ще да са зле информирани или назадничави. Голяма част от световния елит се лекува при дипломирани хомеопати. Смятам,също тне поради назадничавост, нито лековерие. При хомеопатите и билкотерапевтите също има всякакви хора- едни са кадърни, други-не. Едни ще те наругаят, други-не. Едни ще те излекуват, наруган или не, други- съвсем не, макар да ти се усмихват. Да разделяме нещата- науката има своите нови клонове и това съвсем не са някакви шаманолечители, врачки и пр. измамници, каквито също винаги е имало. Времето, както винаги, най-добре ще отсее зърното от плявата. Но зърно в алтернативните НАУЧНИ методи има, в това няма защо да се съмняваме. http://www.telegraph.co.uk/news/health/news/11739270/Queens-physician-calls-for-more-homeopathy-on-NHS.html
7, на кой свят живееш???2016-та ще остане в историята на медицината с безспорните доказателства, от най-престижни медицински университети в Съединените щати и Англия, че хомеопатията е ИЗМАМА!! Дипломиран или не - хомеопатът си е просто ПАТ, нищо друго. Помисли, преди да отговаряш - каква отговорност и пред кого носят лечителите-хомеопати?!?Защо няма публикации за починали пациенти, "лекувани" от хомеопати? Кой следи и регулира тяхната дейност??Защо бг-мамите знаят всичко за Шуслеровите соли, а не знаят да мият зъбите на децата си??
Виктория Пенелопова, може да обявите кралицата и нейната лична хомеопатична лекарка за измамници, няма да Ви преча. Може да предпочитате да си купувате винаги и непременно само антибиотици, транквиланти и пр., Ваша воля.Само ще Ви препоръчам да се информирате малко по-подробно за 200-годишната историята на този клон от медицината, който съвсем не е в конфликт с останалите. Просто всеки си има своя "територия"- не можете да оперирате с хомеопатия, очевидно, но можете да обезболите, да излекувате инфекциозна болест, да свалите трайно температура, да облекчите травма, да ускорите възстановяване.Изборът е Ваш, разбира се. Но моля, оставете правото на хора като мен също да правят СВОБОДНО своя избор. Аз просто знам от личен опит как двустранна вирусна бронхопневмония беше излекувана само с хомеопатия. А после- и астма на човек, препоръчан за редовна употреба на вентолин. И грип с висока темперятура. И случаите съвсем не бяха изолирани.Или ще ми кажете да не вярвам на очите си, на тялото си? Или не сте чували напр. името на д-р Витулкас- световноизвестно име в медицината, с титли доктор хонорис кауза на румънски и руски университети? Може би тогава твърденията на нобеловия лауреат Люк Монтание ще Ви убедят? И това ли не? Ами...добре. https://www.youtube.com/watch?v=-PXZ73i5jy4 https://www.youtube.com/watch?v=oaA582SiCzg https://www.youtube.com/watch?v=toxVo4eQfos ПП Не гледам "На Кафе" нито съм БГ-мама фен.
Harry : „Добре де, ще ви кажа…” Мнее, и това не е, Harry. На общество, в което любим спорт е чертаенето на разделителни линии, никакви правила и сложни системи няма да му свършат работа. Нужни са далеч по-прости неща - изконна човещина, приемане, будни сетива.. Това е далеч по-страшната ни загуба от "заводи, комбинати, гигантски кравеферми и електрически централи". Там някъде е и отговорът на размахания пръст „Ти какво направи за държавата…”
Показали на един жител на дебрите на Амазонията смартфон, а той рекъл: "такова животно нема."
Дракон с кисело зеле Дам, прав сте: "кралицата ако ще, и на индиански шамани да разчита. Нейна си работа. Това, че си има личен хомеопат или каквото там, по никакъв начин не легитимира хомеопатията като метод за лечение." Само че, това по никакъв начин също така и не делигитимира хомеопатията. Освен това, нека не я приравняваме с уринотерапия, шамански приктики и т.н. 1/ Спомнете си за Петър Димков и 3-томното му издание по билкова терапия. Много от номенкратурнте величия са се лекували при него, както и при светилата на официалната медицина- според случая, едното не пречи на другото. Както са правили и много обикновени хора. 2/ Хомеопатията се практикува в медицински центрове по целия свят, от дипломирани ЛЕКАРИ,с димплома вкл. от конвенционалните медицински университети и има като свои защитници лекари, физици, химици, м/у тях нобелови лауреати. Просто АПЕЛИРАМ, като се стремим да избягваме измамните практики да не влизаме в другата крайност- от свръхостарели консервативни позиции да си затваряме очите за истинските открития, преследвайки с инквизиционна жар всичко новаторско, което не отговаря на остарелите ни представи за света. Двата вида МЕДИЦИНА спокойно могат да съжителстват- както теорията на Айнщайн си съжителства с тази на Нютон, а геометрията на Лобачевски- с тази на Евклид. Въпрос на поколения.
На противоположното мнение съм. А именно: Добра идея е да приравняваш медицината с хомеопатията, защото и едното е наука, и другото. По-точно- клонове на една и съща наука, която, както всяка друга истинска наука, търпи развитие. Аналогията с теорията на Айнщайн и законите на Нютон е правилна, защото и теорията и законите са научно издържани, доказани са и се приемат от научната общност като такива. Засега, само от част от научната общност- въпрос на време е да станат общоприети. Има вече достатъчно много научни доказателства, че хомеопатията работи. Има и доказателства, че тя убива, както има такива за конвенционалната медицина- когато е в ръцете на некъдърни хора. Или когато просто се допускат грешки от немарливост, умора и пр. Поддържам мнението, че Диагностика на кармата и пр. неща са ми/с/тологеми. Но те не са наука. Колкото до печалбите в медицината- мисля, че навлизате на хлъзгава почва. И отново, всички това не оборва вече научно, практически получените доказателства за ефективността на хомеопатията като част от медицината. Става дума за корекция на електромагнитното поле на тялото или на част от него-орган, тъкан и пр. Елементарно за разбиране от всеки интелигентен човек, който не упорства инатливо да си затваря очите за очевидното. Относно сърдечността на медиците- по статията. Пример от живота: срещате просяк, строителен работник, паднал от строеж. Кракътъ му е с фрактура. лекарите отказват да го лекуват за без пари или с малко пари, операцията е сложна. Намерил се е един колега, който е съгласен да намали разходите до минималните възможни. Пациентът вече е събрал- чрез просия!- част от парите. Една част от минувачите са го отминавали, други са се спирали и са му давали- кой колкото му се откъсне от сърцето или просто колкото може, от немотия. Давате на човека хомеопатично лекарство за обезболяване и ограничаване на възпалението, давате му остътъка от нужните средства, той се качва на влака за Самоков, отива на операция и всичко е супер. Не виждам никакво противоречие. Противоречията ги създават възторжени, неограмотени достатъчно водещи и "журналисти" ,които в несръчния си опит да бъдат просветители, вкарват на едно място откровена шарлатания и истинска наука. Би трябвало да се подготвят по-добре и професионално за такива свои предавания, като не бъркат забавното с истински полезното. Защото иначе с право биват санкционирани, а интелигентните хора биват отвратени. Покрай сухото гори и суровото. А не бива. Поздрави.