Гладът за електричество в Китай е огромен. Страната все още не е най-голямата икономика в света, но изключително бързият и бурен ръст от последните три десетилетия я превърна в най-мащабния производител и консуматор на електроенергия.
Само че това е само част от целия пъзел. Пътят от производството до доставката е дълъг, а изключително тежка криза с недостиг на ток през 2005 г., оказала влияние върху много голям брой компании, показа колко важна е системата за пренос.
От тогава насам в Китай инвестират изключително агресивно в свръхмощна електропреносна мрежа, която да задоволи непрекъснато растящия глад на индустрията и икономиката.
В Китай я наричат "Шинкансен за мощност", използвайки името на японските влакове-стрели, които по цял свят представляват синоним на скорост и висока ефективност.
Такава е и идеята на китайската ултрависоковолтова електропреносна мрежа. Такъв тип мрежи действат на принципа, че колкото по-високо е напрежението, толкова по-малки ще ще бъдат загубите на ток при пренос на дълги разстояния.
Китайците залагат на 800-киловолтови далекопроводи за постоянен ток и на 1000-киловолтови за променлив ток. За сравнение преносните въздушни линии в България са за номинални напрежения от 110, 220 и 400 kV.
Разликата е огромна, но и мащабите също.
Системите с постоянен ток могат да пренасят повече мощност с по-малко загуби и се използват за покриване на по-големи разстояния, но са по-скъпи за изграждане. От своя страна далекопроводите с променлив се свързват към локални мрежи по пътя, така че те са по-гъвкави и по-рентабилни във финансово отношение.
В Китай използват комбинация от двата модела.
Естествено, подходът с ултрависоковолтовите мрежи го има и на други места по света. Например най-мощната линия се намира в Казахстан и е построена по времето на Съветския съюз. Тя е първата в света с потенциал от 1150 kV и е дълга 432 км. В момента обаче работи с намален капацитет от 500 кV.
Само на три други места по света, извън Китай, има по-мощни далекопроводи - Канада (735 kV), Бразилия (800 kV) и Индия (765 kV).
Защо обаче Пекин залага на този модел, ако почти всички останали не разчитат не него? Основната причина се крие във факта, че над 2/3 от тока в Китай се произвежда от изкопаеми горива и вода, а основните източници са далеч от индустриалните и икономическите центрове.
"Повечето от природните ресурси са разположени на север, северозапад и югозапад, докато най-голямото търсене на електричество и населението са съсредоточени на южното и източното крайбрежие", обяснява Ден Сименг, енергиен анализатор в норвежката консултантска компания Rystad.
Внедряването на ултрависоковолтови мрежи позволява изграждането на по-нови и по-ефективни електроцентрали далеч от населените места. Идеята е по-старите електроцентрали по крайбрежието да бъдат поетапно закривани.
В по-дългосрочен план тези далекопроводи улесняват прехода към възобновяема енергия чрез премахване на пречките в преноса, които в момента ограничават разширяването на капацитета за производство на ток от вятър и слънце.
Най-големите центрове за такъв тип енергия се намират в далечните и изолирани пустинни райони на Китай, а мощните далекопроводи ускоряват преноса.
В началото на века страната постоянно преминава през енергийни кризи, макар и огромна част от транспорта да е ориентиран към пренос на енергийни ресурси. Токът просто не стига.
Тогава на преден план излиза идеята за инвестиции в ултрависоковолтови преносни мрежи и към момента из цялата страна са разположени 38 такива далекопровода, които пренасят ток от изкопаеми горива, вода, вятър и слънце.
Общата дължина на линиите е около 48 000 километра.
И целта е да стават все повече.
