В предишен свой пост похвалих полицията. Когато някой си върши работата добре, заслужава похвала.
Когато вместо да си я върши, се прави на велик, заслужава съответната реакция:
http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=336; http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=12
Сега при Краси попаднах на поредната грозна полицейска изцепка.
Всъщност, „полицейска" е неправилно. Редовите полицаи, които, както писах по-рано, ме впечатлиха с работата си на концерта на AC/DC, в случая не са виновни, а точно наследниците на „народната" милиция, заемащи ключови постове в полицията. И не само там, за съжаление.
За какво става въпрос. Свалена е от мрежата една електронна библиотека. Според цитираната в поста на Краси статия от „Дневник": „Разбита е пиратска интернет книжарница".
Лъжата се набива директно. В една книжарница се плаща. В библиотека се чете безплатно.
В „Моята библиотека" не се плащаше. Входът беше свободен. Следователно, за каква книжарница говорим?
Още повече, че познавам писатели, които сами си качваха книгите във въпросната библиотека.
Когато питах един от тях за книга, която не бях успял да купя, той ми прати директно линк към chitanka.info. Или и той е „престъпник", че предлага книгата си безплатно, след като изразих ясно желание, че искам да я купя?
Всъщност тази „новина" показва доколко са обективни новините, които чуваме и четем по медиите за „разбити престъпни групи".
„Разбит е наркоканал" - да се чете „хванати са две циганета с лепило".
„Разбит е канал за крадени коли" - тоест „хванахме един да сваля огледало от изоставена с години бричка".
„Разбита престъпна група за фалшифициране на документи" - „хванахме ученичка с фалшива медицинска бележка".
„Разбит е нелегален аукцион на картини" - "бе той си беше легален, ама не са си платили на когото трябва."
Доколко електронните библиотеки като chitanka.info са вредни за носителите на разни права и най-вече за авторите, защото всъщност единствено те са важни, прекупвачите не са интересни, въпреки че основно те злоупотребяват с преследване на читатели и фенове?
Ами след като открия интересна книга онлайн, обикновено си я купувам. Също, ако попадна на интересна поредица, не чакам някой да качи следващите томове, ами ги купувам...
Така са и моите приятели. Какво, май се оказва, че електронните библиотеки не нарушават интересите на писателите, а работят в тяхна полза?
От друга страна те са безкрайно удобни, ако в даден момент ти потрябва пасаж от книга, която в момента е на километри от тебе, на лавицата у дома и да „прибягаш" до там е невъзможно.
При Григор видях един писател, който не се притеснява да дава линк към книгите си точно в „престъпната „книжарница"" . Чудех се, дали да постна линка, но си дадох сметка, че съответните „органи" надлежно са прослушали всички постове там, така че няма какво да го крия.
Но няма какво да търсим логика в милиционерската дейност.
Всъщност целта е да се имитира дейност. Да се имитира така, че да изглежда, че нещо се прави, а всъщност истинските престъпници да остават недосегаеми. А за да има все пак наказани - набеждаваме някого за престъпник и се саморазправяме грозно с него.
А на търсещите изява и лесна слава милиционери да подскажа: в самия център на София се намира една много опасна сграда - Националната библиотека „Кирил и Методий".
Там дават да се чете!
Вземете я гръмнете, че да не се учат те така да четат на „кьор софра"!
А и партийната повеля е да се затриват с бързи стъпки науката и образованието в страната, така че с този благороден акт ще спомогнете за по-бързото ѝ изпълнение!
Този текст е под лиценз Creative Commons 2.5 Attributions.