Алкохолният проблем на Ал Гор

Миналата седмица Ал Гор най-после призна очевидното. Бившият вицепрезидент (и носител на Нобелова награда за мир), който популяризираше етанола в получилия "Оскар" филм "Неудобната истина," призна, че царевичният етанол е бил "грешка".

Той отиде дори още по-далеч, заявявайки, че е подкрепил производството на етанол, тъй като първите първични избори за президент са в Айова, която произвежда повече етанол от който и да е друг щат: "Имах определени симпатии към фермерите в щата Айова, тъй като ми предстоеше да се боря за президентския пост," сподели той. Гор също така заяви, че "масираните субсидии", давани за етанол, не са "добра политика".

Лобито пак пробва да измъкне нови субсидии от джоба на данъкоплатците

Коментарите на Гор идват точно навреме, като се има предвид че лобито на производителите на етанол отново се опитва да измъкне нови субсидии от джоба на данъкоплатците в САЩ. И те бързат да го направят, тъй като данъчният кредит от 45-цента за галон етанол изтича на 31 декември. Което означава, че те имат нужда от подкрепата на конгреса с изтичащ мандат.

В средата на ноемри основните лобистки групи на етаноловата индустрия, включително Асоциацията за възобновяемо гориво, "Енергия за растеж" и Американската коалиция за етанол, изпратиха писмо до водачите на фракции в Сената. Те ги приканиха да "прокарат законодателство по време на сесията преди края на мандата, удължаващо данъчните стимули за етанол, които ще изтекат в края на 2010-а."

Лудите печалби от експорта

Писмото е изпратено само един ден, след като във Financial Times бе огласено, че американската етанолова индустрия използва същите данъчни стимули, за да увеличи максимално печалбите чрез експорт - да, експорт - на рекордни количества етанол.

В първите девет месеца на 2010 г., американските производители на етанол са изнесли 251 милиона галона от произведеното от царевица гориво. Това е над два пъти повече спрямо периода преди година. Сред страните, за които е бил изнасян американският етанол, са Канада, Холандия, Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства.

Някои от компаниите, които изнасят етанол отвъд океана, го добавят в бензин преди износ, което им позволява да получат федерални субсидии. Така големи количества гориво, което поне на теория е замислено да намалява потребността на Америка от чуждестранен петрол, вместо това заминават отвъд океана.

Аргументите за намаляване на зависимостта от арабски нефт

В продължение на три десетилетия индустрията с етанол твърди, че тяхното хидрофилно, корозивно, с ниско съдържание на топлина гориво намалява нуждата на САЩ от вносен петрол. Лобистите за етанола цитират плашилото на чуждестранния петрол дори и в писмото си до Конгреса, заявявайки: "Обемите на произвеждания в страната етанол бяха невероятно успешни в намаляването на зависимостта ни от вносен петрол."

Това невярно твърдение също така служи като основно оправдание за тарифата от 60 цента на галон, които САЩ налагат на вносния етанол - тарифа, специално замислена да възпрепятства по-евтиния бразилски етанол да се доставя в Америка. Тази тарифа е оправдана от тезата, че националната индустрия за производство на етанол намалява вноса на петрол и поради това й е необходима защита.

През 2006 г. Барак Обама, тогава сенатор от Илинойс, заедно с четири други сенатори от фермерски щати, изпраща писмо до президента Джордж Буш, приканвайки го да игнорира призивите за намаляване на тарифите за бразилския етанол, произвеждан от захарна тръстика.

По думите на Обама и колегите му сенатори понижаването на тарифата е неприемливо. "Нашият акцент би трябвало да бъде върху изграждането на енергийна сигурност чрез произвеждани в страната възобновяеми горива."

И така, въпреки че САЩ възпрепятстват навлизането на евтиния чуждестранен етанол в страната, данъкоплатците дават огромни субсидии (около $7 млрд. годишно) на местни производители на царевичен етанол, които след това използват част от тези средства, за да доставят все повече и повече от продукцията си отвъд океана. Същевременно американският етанолов бизнес потребява близо 40% от царевицата, отглеждана в САЩ.

Как да не пресъхне кранчето

Етаноловата индустрия има сериозна стратегия, чрез която да гарантира, че кранчето на масивните субсидии няма да пресъхне. Мат Хартвиг, говорител на Асоциацията за възобновяеми горива, наскоро заяви, че етаноловото лоби се надява да вмъкне удължаване на данъчните кредити в друг закон.

Пред в. "Айова Индипендънт" Хартвиг е заявил, че "една от възможностите ще е, ако/когато те гласуват законодателството на Буш за намаляване на данъците. Това би било естествено място да се добавят удължаване на данъчните кредити. Ще търсим и каквото и да е друго средство, чрез което това да достигне до офиса на президента."

Като се има предвид дългата история на субсидии от етаноловота индустрия, шансът това да се случи наистина е голям. А ако е необходим още един факт, който да възпламени етаноловия гняв, ето: между 1999 и 2009 г., производството на етанол в САЩ се е увеличило седемкратно - до над 700 000 барела дневно. А през същия времеви интервал вносът на американски петрол се е увеличил с повече от 800 000 барела дневно.

Като се има предвид, че етаноловата индустрия не може да изтъкне каквото и да е намаление на вноса на петрол, какви са останалите им аргументи? Подобно на всяка друга зависима от субсидии индустрия, те твърдят, че създават работни места. В писмото си до Конгреса етаноловото лоби твърди, че траещата три десетилетия програма за субсидии на производството на етанол би трябвало да бъде удължена, тъй като "е подкрепила създаването на стотици хиляди зелени работни места."

Колко струва етаноловата измама на данъкоплатците

Икономистите обаче питат: колко струват тези работни места? Според анализ, направен миналата година от правителствената работна група за околната среда, всяко от тези "зелени" работни места, създадени от производителите на етанол, е струвало на данъкоплатците между $195 000 и $446 000 годишно. По-рано този месец консултантската организация Advanced Economic Solutions от Омаха, ръководена от бишвия главен икономист на ConAgra Foods, анализира колко работни места биха били добавени чрез удължаване на данъчния кредит за етанола. Заключението им е, че ще бъдат създадени само 353 нови работни места в производството на етано, на "годишна цена от $19.68 млн. за работно място."

Реалността на етаноловата схема за измъкване на средства е очевидна. Сред фактите от нея са, че политиците не обичат да се противопоставят на етаноловата измама, особено ако се кандидатират за президенти, тъй като първите първични избори за президент са в Айова. (Барак Обама спечели именно там първичните избори.)

Второ, етанолът не е успял, и няма да успее да доведе до значимо понижение на вноса на петрол. И накрая, етаноловата индустрия не е създала достатъчно нови работни места при каквато и да е приблизително разумна цена.

Като се има предвид всичко това, има само още един въпрос, на който да си отговорим: кога Ал Гор, който най-накрая изрече истината за етанола, ще се откаже от глупавите аргументи, защитавани във филма му "Неудобната истина"?

Нека си припомним, че в края на този си хитов документален проект Гор призовава зрителите да "намалят зависимостта на САЩ от вносен петрол, като помогнат на фермерите да отглеждат алкохолни горива."

Вероятно би трябвало да бъдем благодарни, че Гор най-накрая е получил просветление и е посмял да заяви очевидното : че произведеното от царевица алкохолно гориво не е добра идея.

Но Гор и останалите лидери, отстояващи зелени идеи, е необходимо да направят повече, и да действат веднага, за да сложат окончателно край на етаноловите субсидии до 31 декември.