В лъскавия център за посетители на Европейския парламент в Брюксел изложба показва видеопослания и предмети, оставени от водещи евродепутати.
Мартин Шулц, председателят на ЕП, е избрал да остави парче от зид, което някога е било част от стената, разделяща Германия и Холандия. "Тази стена вече я няма, благодарение на ЕС," заявява Шулц.
Европейският съюз не може да твърди, подобно на НАТО, че е съборил Берлинската стена, но поне
може да се похвали със заличаването на вътрешните бариери за ЕС
Според Шулц европейците основателно са подозрителни към отделните си идентичности. Но за да ги защитят, те трябва да са по-обединени. А мястото за обсъждане на тяхното бъдеще е Европарламентът.
Не друг, а самият Найджъл Фараж, лидерът на британската Партия на независимостта, разби тази илюзия на пух и прах: "Това е единственият парламент в света, който няма право на самостоятелна законодателна инициатива," заявява той в своето видеопослание. По негови думи, парламентът е "най-маловажната" от трите големи институции в ЕС.
В един град с много управляващи, да бъдеш шеф на парламента далеч не е толкова решаващо, колкото да ръководиш Европейската комисия (Европейската държавна администрация) или Европейския съвет (който представлява националните правителства на 27-те държави-членки).
Критиците на ЕС стават все по-шумни, а след изборите за Европарламент, които предстоят през май 2014 г., може би дори ще станат и по-многобройни. Европа все по-често бива обвинявана за икономическата криза и нежеланата имиграция.
Доверието към европейските институции никога не е било по-ниско. Гражданите не оказват реално влияние върху решенията, които се вземат в Брюксел. Избирателната активност на европейско равнище запада с всяко изминало изследване от 1979 година насам.
В отговор на всичко това,
Шулц се бори за един политически експеримент,
който би превърнал изборите в състезание на територията на цяла Европа. Според неговата идея, политическите групи биха могли да номинират кандидати за председател на Европейската комисия, които след това да защитават позициите си чрез предизборни кампании и телевизионни дебати.
Не е тайна, че немският социалдемократ Шулц също се гласи за този пост. Шансовете му не са чак толкова големи, но въпреки това името му се появява във всеки списък с възможни кандидати.
Все пак един човек, който изгради кариерата си като трън в очите на европейските лидери, би могъл да изиграе решаваща роля в определянето на дневния им ред.
Имитирайки националните избори чрез превръщането на лидера на печелившата партия в "министър-председател", Шулц се надява да провокира гласоподавателите да надскочат вътрешнодържавните си притеснения (много държави често гледат на европейските избори предимно като на шанс да изритат националното си правителство).
Той иска да промени дебата от стерилен дебат "за или против ЕС" в дебат за типа съюз, който трябва да бъде той. Освен това, по този начин на критиците като Фараж ще бъде трудно да омаловажават Комисията за това, че не е "изборен" орган.
Преборилият алкохола бивш собственик на книжарница Шулц си проправя пътя от местната политика до Европейския парламент, където по-късно се превръща в лидер на парламентарната група на ПЕС (Партията на европейските социалисти, чийто председател пък е Сергей Станишев - бел.р.).
Извън ролята си в Брюксел, той е най-известен със сблъсъка си от 2003 г. с тогавашния италиански премиер Силвио Берлускони, който, обиден от критиките към него заяви, че Шулц би бил идеален за филмовата роля на надзирател в нацистки концетрационен лагер.
Дори привържениците на Шулц признават, че той понякога е свадлив и импулсивен
Въпреки това, той успява да впечатли американските си колеги като разумен политик, който се стреми да превърне Европейския парламент в нещо, подобно на Конгреса.
Макар и да критикува политиките за финансова дисциплина на Меркел, той обича да играе ролята на медиатор между немския канцлер и френския президент Франсоа Оланд (който е социалист). Дори един от естествените му противници - британският министър Дейвид Камерън, намира речите на Шулц, с които открива срещите на високо равнище в ЕС за "ободряващи".
И все пак, перченето и претенциите на парламента по отношение на следващия 7-годишен бюджет на ЕС разбираемо вбесява много национални правителства, заради опитите за орязване на бонусите на банкерите и насърчаването да се въведе данък върху финансовите транзакции.
Най-амбициозният ход на Европарламента е опитът му да наложи избора си начело на Комисията. До момента този избор се прави от националните лидери, с подкрепата на европейските депутати. По-голямата демократичност може и да е желателна, но тя води до възникването на нови проблеми.
Европа не е държава с единен народ. Вместо сблъсък на титаните, дебатите могат да се превърнат в самоцелен жаргон, разменян между непознати. Изборите, противопоставени на селекцията, биха облагодетелствали вътрешните за Брюксел лица като Шулц, вместо действащите премиери, които не са така склонни да рискуват поста си.
А един по-политизиран председател на Комисията би бил по-обвързан с Парламента, а оттам и по-малко склонен да представлява интересите на европейските държави.
За всеки случай, едни непреки избори не биха допринесли особено за ограничаване на сложността и непрозрачността в ЕС. Комисията все още би се състояла от 26 други представители на правителствата.
А нейните предложения ще трябва да бъдат одобрявани от Съвета на министрите (който представя националните правителства, обикновено при затворени врати), както и от парламента.
Парламентът пък няма дума по отношение на икономическите политики. Както коментира белгиецът Пиер Крол: "Ако хората не разбират нищо, рискувате да загубите демокрацията. Кой действително контролира бюджета на моята държава?"
Който се осмели, ще има нужда от късмет
Европейският парламент често се оказва хранилище за доброжелателни, но непознати евроидеалисти или за надживели времето си национални политици. Въпреки това, тази институция нерядко може да бъде и стартова позиция.
Редица бивши евродепутати днес са премиери в националните си правителства - в това число Енрико Лета от Италия, Хел Тронинг-Шмид от Дания и Валдис Домбровскис от Латвия. Дори Франсоа Оланд за кратко е бил в Страсбург.
Шулц умело се катери към върха, но все пак успехът му изисква правилното подреждане на много обстоятелства. Европейските социалисти ще трябва да победят дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), или поне да се справят достатъчно добре, за да си заслужат победата.
Ако г-жа Меркел запази поста си след изборите в Германия, които предстоят наесен, социалдемократите ще трябва да се коалират, в случай че искат да повлияят на избора й.
А дори и Меркел да реши да избере Шулц, дали другите лидери, притеснени от идеята за "немска Европа", ще допуснат един германец да управлява Еврокомисията?
