Спомняте ли си, неотдавна във Facebook циркулираше един линк със заглавие "Промяната в България започва от този човек". Когато го цъкнеш, се появяваше собственият ти профил.
Неочакван и много ефектен трик, който напомняше, че всичко е в твоите ръце, ти си фактор в развитието на страната ти. Единственият проблем на посланието беше, че за да почувстваш силата му, трябва да имаш профил в социалната мрежа, а в по-общ план - да използваш интернет. Иначе няма как да разбереш, че промяната зависи от теб, тя все така ще ти е носена от някой друг.
Сетихме се за този линк покрай статистическата информация, че близо половината българи никога не са влизали в интернет. Това в известен смисъл означава, че те нито ще попаднат на посланието, нито ще си дадат сметка за възможността промяната в България да започне от тях.
Всъщност те са прекалено възрастни, необразовани, уморени, апатични или консервативни за каквато и да е промяна. Но това не означава, че промяната в България няма отношение към тях. Напротив, до голяма степен тя започва и от тези хора.
Казват, че мрежата направи от света едно малко село, но онези, които нямат или не желаят да имат достъп до нея, не са носители на граждански аристократизъм. Те обитават покрайнините на малкото село, махалите и колибите на съседните склонове.
Въпреки че данните в България за използването на интернет бележат прогрес, страната ни все още е на европейската опашка. Статистически погледнато ние сме по-близо до Суазиленд (20,8%), отколкото до Швейцария (85,2%). Разбира се за това си има напълно закономерни обяснения, а и Южна и Югоизточна Европа имат по-особен манталитет.
За сравнение - всички страни в региона имат подобно процентно съотношение, а данните ни са приблизително като тези на Португалия. Ето как мнозина биха казали, че отказът от използването на интернет не е сериозна болка за умиране, още повече на фона на това, какво правят в мрежата онези от положителната част на преброяването. Всъщност точно там е проблемът.
Интернет не е нищо повече от услуга, която има за цел да подобри и улесни условията на живот. Тя е точно като електричеството, канализацията и топлата вода. За разлика от тях обаче световната мрежа не се отразява пряко на физическото ти благоденствие, а ти дава достъп до по-нематериални блага. Едно от тях е информацията, а стига да знаеш как да я употребяваш правилно, информацията се превръща в свобода.
Тя обаче не идва с инструкции, не ти дава готови отговори и необхватността й понякога е по-плашеща от не-свободата. Интернет те поставя пред избор, който никоя от останалите битови услуги не крие в себе си. Той сваля прегради, след които сам трябва да поставяш границите на разума и приличието.
Мнозина не са готови за това, точно така, както не са готови и за другата - социално политическата свобода на истинския свят; затова и възприемат мрежата като свободия. Но принципът, по който действа виртуалът, не се различава особено от реалността. Анонимността, агресията, манипулацията имат същите размери, но точно както и при другата свобода, те са неизбежно препятствие в това да се научиш да градиш сам приоритетите си.
Това е зрялост, която самата мрежа не ти гарантира, така, както и свалянето на тоталитарния режим не доведе автоматично до правилна гражданска употреба на новопридобитите права. Наличието на достъп до свобода обаче е важно условие в адекватното й усвояване.
Ето как интернет има съществена роля на учител по социално поведение, който непрекъснато те подлага на тестове и като всеки учител не може да те накара на сила да бъдеш друг, може само да ти създаде усещането, че нещата зависят от теб. Урок, който може никога да не научиш, но ако не посещаваш клас, дори няма да знаеш, че е бил преподаван.
