Изкуството на "селяндурите"

Всякак са ме наричали, но не ме бяха наричали „селяндур, който мисли само за сламени колиби и не разбира нищо от модерно изкуство". Респект!

Това се случи във връзка с една оживена монументално-естетическа и архитектурно-идеологическа дискусия, разразила се миналата седмица в медиите и социалните мрежи. Няма значение на каква тема. Важното беше да се установи, че селяндурите не разбират от модерно изкуство.

Заинтригуван от тази ексцентрична и неочаквана гледна точка към себе си, се замислих за света на прекрасното и мястото на СНРМИ (селяндури, които не разбират от модерно изкуство) в него.

Кой е виновен, ако селяндурите не разбират дадена творба на изкуството? Дали селяндурите, защото са прости, или творбата, защото е неадекватна?

Всяко изкуство, включително и модерното, е преди всичко комуникация и после всичко останало - красота, мъдрост, поука, трепет, възпитание, идеология, политика и т.н.

Ако я няма комуникацията, всички тези неща са непотребни, защото може и да тръгнат от подателя, но няма да стигнат до получателя.

Ако един селяндур от Родопите влезе при някой академик и му каже: „Немой ся забайхотва кат настопен папучник", академикът вероятно няма да разбере нищо и затова ще бъде виновен селяндурът, понеже не е избрал правилната комуникационна стратегия.

По същия начин, когато академикът покаже на селяндура грамадно бронзово топче от сопол и му каже, че това е историята на вселената, селяндурът няма да го разбере, но този път виновен ще бъде академикът по същата причина, по която преди беше виновен селяндурът.

Що е то „модерно изкуство"?

По някаква необяснима причина светът е решил, че модата и модерността са нещо много хубаво. Като искат да кажат за някого или нещо, че е много хитроумно, казват, че е „модерно".

Например, „модерни технологии".

Коя е модата в технологиите, някои са може би dernier cri, а други са демоде? Галванизацията, например, на мода ли е или е демоде? Или „модерна партия". Какво значи това, че националното ръководство е с модни прически и си тананика само парчета от върха на класациите?

Явно при изкуството не е точно така.

Имаме модернизъм още от 19 век, пък никой не е казал, че вече е демоде. И никой не е казал: „Ох, този Магрит вече е демоде и не ми отива на тапетите. Ще взема да го сменя с един Владимир Куш, че е по-модерен!".

За модерно изкуство започва да се говори след революциите, когато буржоазията излиза на преден план и започва индустриалната ера. Тази ера е свързана с обезлюдяването на селата и притока към градските фабрики на обезземлени селяни, известни като лумпен пролетариат.

Ражда се нов светоглед, а с него и нов морал. Ражда се нова естетика с всевъзможни течения, които се конкурират помежду си кое е по-нестандартно, по-авангардно, по-причудливо и даже по-налудничаво. Конкурират се в крайна сметка кое е по-модерно.

И ако модерното изкуство е изкуството на епохата, в която селяните се преселват в индустриалните центрове и стават граждани, то не е ли именно то изкуството на селяндурите? Не са ли селяндурите тези, които разбират най-много от него?

Кои са проблемите на модерното изкуство? Първият е, че е прекалено задъхано.

Изкуството забавлява, развлича, радва. Ако покрай това пренесе някое дълбокомъдрено послание - берекет версин! Нелепо е някой, обявен от критиката за гений, да се изцвъка върху платното и след това да се съберат десетина професори да обясняват какво е искал да каже, каква му е перцепцията и каква му е рефлексията.

Другият проблем е релативизмът. Това е, когато приемаш, че красотата, истината и доброто са субективни и относителни, а не обективни и абсолютни.

Ей сега да попитам някой гражданин, който разбира от модерно изкуство (това ли е обратното на селяндур, който не разбира?), той ще ококори очи и ще каже: „Ама разбира се, че красивото е субективно преживяване и е относително, защото е плод на обществена договорка!".

Какво повече да говорим! При това положение защо моето красиво да е по-грозно от твоето и твоята истина да е по-истинска от моята?

Или ако попитам: „Извинете, защо тази крава е с осем крака и четири вимета, а очите ѝ са квадратни?", да не се сърдя, когато ме изгледат презрително и ми отговорят: „Селяндур! Нищо не разбираш! Това е алегория на паралелния апотеоз, пречупена през уникалната интерпретация на автора!".

Колкото един „гений" е по-самобитен (което се доказва с това колко е по-неразбираем), толкова по-голямо право има шумно да изразява себе си! Под егидата на релативизма отклоненията стават норма.

А кои са проблемите на апологетите?

Модерното изкуство си има апологети. Това са хора, които или самите те правят изкуство, или са търговци и меценати, или са „разбирачи". Докато първите аплодират колегите си в очакване на реципрочни аплодисменти, а вторите търсят финансова възвращаемост, третите, „разбирачите", търсят единствено превъзходство над себеподобните си.

Тяхната душевност е толкова фин инструмент, че са способни да доловят трептения, невидими за простосмъртните граждани, да не говорим пък са селяндурите, които мислят само за сламени колиби.

Самите те деца или внуци на селяни (в което няма нищо, ама абсолютно нищо лошо!), те живеят, за да презират и чрез презрението да се опиват от собствената си величавост.

За тях изкуството е всичко, тяхна същност и битие, а не просто едно от чувствените наслаждения наред с храната и секса.

Самият аз притежавам някои съвременни творби живопис и пластика от нашумели автори и много си ги харесвам. Даже авторите им са ми приятели. Но тези творби освежават помещенията, които обитавам и толкоз. Не търся в тях големите отговори на големите въпроси, нито пък претендирам, че ги разбирам повече от някого другиго. Пък и как ще ги разбирам, нали съм селяндур, който мисли само за сламени колиби!

Струва ми се, че ако си голям творец и някой не те разбира, то проблемът е преди всичко у теб, а после у този „някой".

Говорили си двама мъдреци за това какъв човек е идиотът. Единият казал:

- Според мен идиотът е човек, който говори така, че хората не го разбират. Разбра ли ме?

- Не - отговорил другият мъдрец.

Майсторлъкът е да казваш умни неща така, че да те разбира и селяндурът. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен с всичките му там финикийски селяци, простаци и цървули...

#1 deaf 05.07.2017 в 17:54:26

Сула,красотата наистина е субективно усещане. За мен Алесандра Амброзио е най-красива от "ангелите" на Виктория и никой не може да ме убеди,че Адриана Лима "обективно" е по-красива от нея и въобще е №1. Виж грозното е друга бира. Там може лесно да се стигне до единодушие. В грозното винаги се усеща нещо болно,което внушава още повече грозота.

#2 iii_krv 05.07.2017 в 20:31:10

Т. Нар. Г-н Сула или Сульо е мн. Досаден Г-н.

#8 hidden_in_the_shadows 06.07.2017 в 23:14:59

deowin, Опитвам се да схвана аналогията, но не успявам. Точните науки са такива, понеже както ѝ да се събудим утре - те ще бъдат същите като вчера. Не се променят, нито пък са заивсими от човека. Изкуството, от друга страна - е в тотален противовес - няма нищо точно и е напълно подвластно на прищевките на хората. То няма стойност, само имагинарна таква, придадена от нашето общество. За разлика от земного притгляне, което е реална, съществуваща величина. За изкуството - искам да направя паралел с виното. За един 15-годишен или пък един 40-годишен алкохолик - разлика във вината няма - за тях е важно да се наквасиш. Те са на едната крайност. С това не съм съгласен, за мен има балкан разлика от едно вино до друго. Но има и друга крайност - разни превъзнесени "експерти" и сомелиери, изсмукващи си от пръстите хиляда високопарни епитета относно качествата на дадена бутилка. Това е другата крайност. И с нея не съм съгласен. Много професори са правели blind test с топ-експерти и резултатите са, че нито една фокус група не успява да различи вино за $30 от вино за $1000. Дори имаше един любопитен експеримент - 6 от 10 "експерта" получили две чаши - червено и бяло вино ги класифицират по абсурдно различен начин, абсурдността идва от факта, че червената чаша е била всъщност същото бяло вино, с малко оцветител Модерното изкуство до голяма степен идва на втората крайност, от примера с виното, което всеки както иска да го разбира.

#10 hidden_in_the_shadows 07.07.2017 в 00:21:27

deowin, Хубаво е, че не намираш за нужно да защитаваш абсурдната теза за паралел между константна стойност извлечена чрез точна наука и имагинарна стойност придадена в даден времеви момент от определено общество, подлежаща на хиляди промени. Ознчава, че има надежда за теб, не си кон с капаци. Това с което се различаваме, е че аз смятам, че въпреки че не виждаш голямата картинка в този момент, това не означава, че няма да можеш да я прозреш в бъдеще и да видиш абсурдността на сравнението между константните величини и преходната стойност.

#12 hidden_in_the_shadows 07.07.2017 в 01:35:02

"Контекстът на всички измерими и наблюдаеми фактори, които са имали принос към нарисуването на една картина" Ще приема, че разбираш контекста и всичките измерими фатори зад творението - Orange, Red, Yellow - една така емблематична творба. Това и статията се опитва да каже - абсурдността на "разбирачите" и тяхното "тълкуване" на творбата и улавяне на напълно несъществуващи "честоти" във вселенската мелодия. Абсурдността е породена главно от налагане на конкретно тълкуване на творба която едновременно е напълно безсмислена и същевременно изпълнена с безкрай смисъл за всеки загледал се в нея, но това е вече преплитане с квантовата теория... И за да е пълна порнографията, ще включа и коментар от уважаван "разбирач" - “Red is the color that fascinates Rothko above all others. No other color appears so insistently in his oeuvre from the time of the multiforms. It dominates Rothko’s work of the fifties and sixties and, in fact, was the color of his last painting. […] Perhaps Rothko was so drawn to red because of its powerful and basic associations: it is identified with the elements and ritual – with fire and with blood – and thus with life, death and the spirit.” Цитата е напълно лишен от конкретен смисъл и е просто словоред от думи "модерен" за времето на коментара.

#13 mima 07.07.2017 в 16:09:24

Това, което различава соца от другите стилове и течения е, че това изкуство задължително си има адресат. Народът или селяндурът са цел на това изкуство: не случайно то е монументално, даже гротескно. Идеите не са прикрити или завоалирани, така че да се разбират от малцина, а ясно и очеизбождащо изявени, така че и овчарят да е наясно. Монументът е именно соц и обикновеният човечец много добре го разбира и точно заради това не го харесва. Не защото е грозен, или защото му липсва идеология, или защото е заел мястото на друг паметник...Той е белег на едно робство, на едно огромно предстъпление и издевателство спрямо народа ни, на това че няма справедливост, той е лице на престъпника унищожил и изгаврил се с българския елит. Не е възможно хората да искат да поддържат и укрепват година след година образа на своя насилник. Единственият възможен начин това "нещо" да бъде запазено е да се построи огромна килия около него и да бъде оставено да изгние вътре.

#15 hidden_in_the_shadows 07.07.2017 в 17:50:08

deowin, Преди да слагаш гърмки определения като "недостойна, жалка комплексарщина", "невежество", "его", "селяния" и подобни бих те посъветвал да си припомниш нещо от детството. Новите дрехи на Краля - от Х.К Андерсен, публикувана в Дания през 1837 година. Автора е велик човек на изкуството, понеже заедно с една интересна за малчуганите творба е поместил и една прекрасна алегория, за по-възрастните. Тези "експерти" и "разбирачи" на модерното изкуство не са нещо ексклузивно за 20/21-ви век, имало ги е и през 19-ти, пък и по-рано. В анализите на изкуствоведите има резон, също толкова колкото в коментар на някой селяндур стил "еб'ал съм я таа драсканица ми напо'вня за драйфано". Понеже разбирането на изкуството е лично и налагането на определено тълкуване, като например - "....it is identified with the elements and ritual – with fire and with blood – and thus with life, death and the spirit.” е напълно субективно, лично мнение. От къде на къде ще е с живота и смъртта, или пък спиритуалното - може да е с изгрева и залеза като началото и края на пътя, на вечния цикъл и вселенския кръговрат, дори за майката, възнасянето между земното и "небесното". Както и да го тълкуваш - все си прав. Ако слушаш професори по термо-динамика или друга точна наука ще придобиеш знание, понеже те ще са прави, в абсолютната стойност на твърдението. Ако питаш друг топ-професор - ще чуеш същите неща. Ако слушаш "експерт" да прави анализ на картинка - ще чуеш едно необективно определение за това как един-единствен човек (експерта, когото слушаш) възпроема творбата. Със същия успех можеш да изслушаш останалите 7 милиарда души и да чуеш 7 милиарда интерпретации. Е да обаче защо слушаш "експерта" а не другите 7 000 000 000 души? А да, защото използва най-високопарнте словосъчетания и думи, по-възможност с поне 17 символа в думичка. И по възможност, с тези думички, да замеси поне 14 дълбоко ексизистенциални теми като например връзката между живота и смъртта, началото и края, духовното и материалното; минало, сегашно и бъдеще; човешките чувства и желания и още поне 3 подобни дълбоки теми, които някой хора си прекарват целия живот да разсъждават върху тях. Но нашия "експерт" ги набутва в 2 изречения и всичко е точно.

#18 паяка 07.07.2017 в 19:06:37

Изкуството е субективна категория. Предметите на изкуството са резултат на индивидуалното виждане и умения на автора. Целта на създаването им е вътрешна потребност на някого да сподели свои мисли и чувства по начин, който му допада, с което се надява да привлече внимание, да зададе въпроси или да даде отговори, да възбуди емоции, да припечели за хляб и вино или пък въобще не му дреме за ефекта, който би произвел. Възприемането на изкуството от публиката е също субективно и незадължително. Критиците и анализаторите са друго тесто. С много жар коментират, повечето в зависимост от степента си на изгладнялост. Убедено могат да крещят за или против, но звучат като чиновници, въпреки стремежа им да се отъркат о арт авторите, са си антураж и клакьори.

#20 hidden_in_the_shadows 07.07.2017 в 19:32:54

>Тези "експерти" и "разбирачи" на модерното изкуство не са нещо ексклузивно за 20/21-ви век, имало ги е и през 19-ти, пък и по-рано Как това е релевантно и къде съм твърдял, че са "ексклузивни за 20/21-ви век"? Не го твърдя, защото би било напълно несвързано и, следователно, безсмислено. Защо тогава го споменаваш? // Не го споменавам във връзка с теб, а в контекста на това, че "разбирачи" виждащи невидимите дрехи е имало много преди нас, ще има и след нас. Така и с "разбирачите" на изкуството, а проблема идва от това, когато започнат да се превъзнасят и да раздават определения наляво и надясно. Но щом си толкова егоцентричен - ще го обвържа с твоята особа -> Ти правиш блестящ пример с "Тази липса е причината хора като теб да се чувстват некомфортно в собствените си кожи, от което следва комплексарщината и евтиния сарказъм". Заклеймяваш "неразбиращите" изкуството по същия начин по който "невиждащите" невидимите дрехи на царя биват подиграни поради невежество относно модните тенденции. Придаваш един горчив привкус и негативизъм относно хора незапознати с "конкретно знание, което помага да разбереш причините дадено произведение на изкуството да съществува. Тези причини за познаваеми, фактите около тях са конкретни и обективни." това знание, което само по себе си е абсурдно, понеже на света има толкова много произведения на изкуството, направени от толкова много хора, при толкова различни обстоятелства, че би било непосилно за човек, в целия му жизнен път, дори да направи списък с имената на всички произведения на изкуството+автор от едно-единствено направление. Това е проблема на модерното изкуство, че разни хора решават да се чувстват велики, дори не спират до там, решават също да определят други хора с едни не толкова цветущи определения поради факта, че те претежават частица знание за историята на дузина автори и обстоятелствата около техните произведения. Аз притежавам знания непонятни за теб, същото важи и в обратна посока, и това е в реда на нещата. Нито един от нас не е невеж. Нито пък вярвам, че някой от нас не се чувства некомфортно в кожата си Това важи и за "(не)разбирането" на модерното изкуство, колкото и няколко "разбирачи" да се опитват да докажат противното.

Новините

Най-четените