Годината беше 1985-та. Възродителният процес вървеше с пълна сила. Кварталните пишман-патриоти, възбудени и с блясък в очите, с одобрение припяваха на "възродителната" истерия: "Какво толкова, едни имена... Турчулята колко века са ни газили! Като не искат да ги сменят - да се махат!"
Покрай пълното информационно затъмнение в атмосферата витаеха "ведрите" речи на Тодор Живков и партийните дейци на "възраждането". Турските региони се напълниха с учители по български и руски език на тройна заплата, както и с много други "възродителни" кадри.
Но този разказ не е за тях, а за една циганка, с име на цвете, което забравих.
Срещнах я по време на задължителния си стаж в края на средното си образование (тогава му казваха УПК - учебно промишлен комплекс), в който зрелостниците се задължаваха да работят по определени професии.
Не знам дали някой знае какво представляваха кухните на хранителните заведения при соца, но ето какво аз видях там:
Когато влязох в такава кухня - ужасно гореща, стара и мръсна - първото нещо, което видях беше циганка на около 60 години, която танцуваше кючек гола до кръста на плота, на който се месеха кюфтета.
По време на танца десетки кюфтета изпопадаха на влажния под с мирис на белина, мухал и още нещо. Гледах случващото се вкочанена от ужас.
Когато танцът приключи, циганката слезе от тезгяха и ми каза да събера кюфтетата от пода и да ги наредя на скарата - голяма мръсна печка на неопределена възраст, лепнеща от мазнина. В кухнята имаше още няколко жени - готвачки и моята роля беше да редя скарата, да бъркам супите и да беля картофи.
Това щеше да бъде моята съдба, ако не ме бяха приели в университета, защото УПК-то задължаваше тези, които не са приети да учат за висще да работят по "специалността". Затова най-страшният ми кошмар беше да не ме приемат да уча, защото алтернативата беше да гледам голата танцуваща вещица докато не полудея.
Тя всъщност се оказа не лоша жена, просто беше ужасно шумна и обичаше да танцува на тезгяха.
"От жегата е, не мога да танцувам облечена", обясни веднъж и се изхили с беззъбата си уста.
Всички жени в кухнята работеха за много мизерни заплати - за 80 лв. Бяха сякаш от съвсем друг подземен свят, който ние, децата от хубавите гимназии и прилични семейства с "нормални" социалистически доходи, просто не бяхме виждали.
Светът, от който идвах, беше една богата и уредена вселена, а тези жени сякаш живееха в мрака на преизподнята - до врящите котли със шкембе чорба, супа топчета и вечно димящата скара. Всеки ден, ден след ден, година след година, за 80 лева.
До кухнята имаше една малка стаичка, която беше миялната.
Там от сутрин до вечер работеше едно ромско момиче с име на цвете, което забравих.
Оказа се моя връстничка, но лицето й, макар и младо, изглеждаше като на възрастен човек - лице, в което се четеше грижа и примирение.
Докато робуваше на постоянния поток от мръсни чинии, тя ми разказа историята си.
Откраднали я на 13 години. След това не можела да се върне при родителите си, защото не било редно.
На 18 години вече беше с две деца. Опитала се е да избяга два пъти от мъжа си, но я връщали. Сега се е примирила, заради децата...
Работеше в ресторанта отдавна. Ръцете й бяха напукани и груби. Не бяха ръце на момиче.
Аз никога преди това не бях имала близък контакт с роми (освен децата, които бяха учели с мен в началното училище, които рядко оставаха там след 4-ти клас) и затова това момиче ми беше много интересно и ми се видя невероятно интелигентно, с един силно подчертан вроден духовен финес, макар че ходеше със стари дрехи и скъсани чехли.
Не спираше да ми задава въпроси, да ме разпитва за най-различни теми. Беше удивително любознателна.
Никога не показа вулгарност или простащина. Бях изненадана от правилния й български език и богатия й речник.
Тя ми каза, че ходила на училище до последно, докато не я откраднат.
След няколко дни ми поиска 2 лева на заем. Каза, че трябва да купи храна на децата си, а до заплатата нямало да изкара.
Попитах я колко пари получава и тя ми отговори, че работи за 2 лева на ден - 40 лева на месец. Не можех да си го представя.
Веднага й дадох 2 лева, като бях сигурна, че няма да ми ги върне. След няколко дни момичето ми върна парите и много ми благодари като не спираше сконфузено да се извинява.
Аз бях ужасно изненадана, защото тази жена разбиваше всички стереотипи, които имах за етноса й.
Оказа се, че тя живее в някакво село до града и почти не излиза от дома си, освен на работа. Реших да я поканя у нас на гости да пием кафе и да си говорим за живота. Тя много се зарадва.
Уговорихме си ден и аз съобщих това на родителите си.
Баща ми скочи като ужилен: "Ти луда ли си?! Искаш да ни окраде ли?!"
Аз обаче направих грандиозен скандал, обвиних родителите си в расизъм и им забраних да ми се месят при избора на приятели и те се смириха.
Момичето с име на цвете позвъни на вратата точно в уречения час. По-късно разбрах от съседи, че е седяло на пейката пред блока половин час преди уреченото време - не искала да ме притеснява по-рано.
Беше се постарала да се облече, имаше нови чехли и бяла басмяна рокля и ми носеше букет цветя. Прегърнахме се и тя учтиво поздрави родителите ми, като се виждаше, че много се притеснява.
После си говорихме дълго в моята стая, така както могат да си говорят само две момичета на тази възраст.
Преди тръгване тя каза, че иска да върне жеста и ме покани да дойда на гости у тях, защото имало голям повод - някаква нейна роднина щяла да има сватба. Аз много се зарадвах на поканата и й обещах да дойда. Много ми беше любопитно да видя циганска сватба.
Когато родителите ми разбраха за намеренията ми, най-строго ми забраниха дори и да си го помислям. Помня, че много им се разсърдих за това.
Продължахме да се виждаме всеки ден в кухнята на закусвалнята.
Момичето с името на цвете направи престоя ми в този кошмарен коптор почти поносим.
Скоро започнах да уча в университета и я оставих разплакана. Когато след година минах отново от там с надеждата да я видя пак, циганката, която танцуваше кючек, ми каза, че приятелката ми имала трето дете и вече не работела на чиниите.
С огромна тъга разбрах, че живеехме в два паралелни свята, които никога нямаше как да се пресекат.
Кой беше виновен за това? Със сигурност не и момичето с име на цвете, което просто бе извадило късата клечка още преди да се роди.
дедо Аджи А аз сори... И много други- сори. Това, което предизиква моето възмущение е опитът да се прехвърли проблемът от болната глава на здравата. Не!-Този, който е счупил- да купи... Ако не му се получава- да се маха и да ни остави на мира. Чак след това можем да говорим за възстановяване., развитие, образование и пр. Дори, ако не върнат откраднатото...
ВиК-то, Ма много я разбираш ти таа икономика бе, брато. Стига ти само да знаеш дали е имало режим на тока или не и вече всичко ти е ясно, а? Е-е-е, такъв виден икономист да си имаме и още да не е предложен за Нобелова награда по икономика. Адски несправедливо. Кое не ти стана ясно в идеята за връзка между САЩ и фалит? Не забеляза ли кавичките? Я ми кажи ти наясно ли си какъв е размерът на дълга на САЩ към целия останал свят? Аз не знам, но се спрягат цифри от 40 трилиона долара до над сто - ако се включело това или онова. Да си чул нещо за фалит на САЩ? Преди време имаше една приказка: "Как си? Ами добре. Имам да давам, нямам да взимам" Тоя майтап обаче лесно може да се превърне в трагедия. Предполагам знаеш кога и как. За това и много напират някои среди там за мащабна война. Защото, както е известно след една война всички сметки се нулират и се започва "на чисто". До следващия път. А как е натрупан този дълг, ВиК? Ами като се пуска печатницата - когато трябва и когато не трябва. През 1913 г. едни чичковци, собственици на 13 големи банки тогава се събраха и учредиха едно нещо, дето му викат Федерален резерв. Това нещо влезе в ролята на национална банка на САЩ /без да искат съгласие от никого и не случайно - да не са луди/ и си присвоиха правото да емитират пари и да ги дават на заем на правителството. Понеже темата е дълга, да ти кажа какво се получава - ами САЩ могат да си купят каквото си поискат, защото могат да си напечатат долари колкото си поискат. Ако аз и Иван инсталираме в неговото мазе /мойто е тясно и няма място /машина за печатане на пари - рано или късно ще ни пратят в пандиза. Докато чичковците отвъд океана си печатат и си свиркат. И ако ти блъскаш за да произвидиш 100 кила картофи, то аз не правя нищо. Просто си напечатвам 100-200 лева, давам ти ги и те вече са мои, но ..... без да съм се трудил нито ден за тия 200 лева. От къде мислиш извади Бернанке 4.5 трилиона долара, та да ги изсипе в няколко банки за да ги спасява? Само не ми казвай, че това са пари от бюджета, събрани от данъци, мита и такси. Хептен ще станеш за смях.
Това е непобедим хладилник, това беше много, много добро...
Та какво, за добрата циганка? Обсъждате социализма, световния ред, а насоката на редакцията не спазвате? Аз ще коментирам първо по темата. Приемам сълзливата история за истинска - и да е измислена, е възможна. На добрата циганка проблема и е бил семеен, а не етнически. В следващото поколение би могла да го реши - да даде шанс на децата си да се развиват. По принцип у нас расизъм не е имало, имало е в САЩ до Мартин Лутър Кинг. Сега има други форми на експлоатация, не по такъв признак. Отделни индивидуални прояви на расизъм са следствие на простотия, в цивилизованите страни не са държавна политика. Доколкото това дали харесваш някого или не е дискриминация - не си длъжен да харесваш някого. Сега има дискриминация на българите - например условията за стипендии на учениците. Друго - даването на социални и ТЕЛК пенсии. Обикновен човек, ако не си плати тока за месеца в срок го спират, а за ромите - може и по 6 фактури да натрупат. Нали са електорат. Това със заплатата в кухнята е малко подвеждащо. Ножицата се е отваряла много по-малко от сега. Доколкото съм чувал - сравнително по-високи /примерно до 4-5 пъти/ заплати са получавали в тежките и предни производства - например миньорите, и може би по-висшите партийци. Познавам много роми - има и интелигентни, правилно говорещи, честни и т.н. Има всякакви. Сега те имат условия за растеж - на фона на демографската катастрофа и миграцията.
Начи, вижте сега, другари, Очаквах сериозно опониране на поста ми по въпроса за външния дълг на САЩ, но уви, натъквам се единствено на безкрайно маловажни дреболии. От това кога бил създаден ФЕД - та до това дългът цифра ли било или число. Е, това нещо променя ли? Мако всъщност не отрича, че САЩ си карат на печатница на пари - разбирай - създаването им от нищо, но се забива в някакви дати и, О, Боже - "свръхотговорни" документи на Конгреса. Ама сериозно ли бе, Мако? Ако са толкова "свръхотговорни", защо са тия кризи, дето в последните 30-на години вече съсипаха цял свят? Путин, нали? Айде по-сериозно с четенето, а! Дълбоко презираният от мен Свински, пък реши да блесне с въпроса - защо продължавали да купуват дълга на САЩ. Искрено се надявам пишман-американеца да е наясно какво означава "купуване" на дълг. Вероятно има пред вид Китай. Защо го прави Китай ли - ами защото за момента САЩ са основният пазар на стоките, които Китай ПРОИЗВЕЖДА. Това обаче не означава, че Китай ще си карат така во веки веков. Те умеят нещо, което вече никой в света не умее - да не бързат. Остава обаче открит въпроса - с какво точно плащат САЩ? А пишман-американеца е добре да знае също, че освен дългове, придобити срещу стоки, Китай гледа максимално бързо с тези дългове да си купи злато. Ама много злато. Толкова много, че ..... ама айде за това друг път. Финансовата система, начело със САЩ днес, си е чиста проба финансова пирамида. Нито едно ниво в тази пирамида не е в състояние да съществува, ако под него няма поне още 2 или три, от които да смуче. Това обаче, както се досещате е до време, защото светът е ограничен. За съжаление не можем да търгуваме и да "инвестираме" на Луната, на Марс, на Венера или О, Боже - един ден на Юпитер и Сатурн. За това задължително идва момент, когато най-долното ниво започва да съхне, следва това над него и така, докато не се сгромоляса всичко. Но, естествено, заинтересованите ще вземат мерки, за да не се стига до този унизителен край. Пирамидата ще бъде унищожена съзнателно, след което ще бъде провъзгласено началото на строежа на една нова, по-сигурна, по-здрава, по-прогресивна и /защо не/ по-хуманна финансова пирамида. Нищо ново под Слънцето.
Много време вече гледам сеира тук на едни нахъсани "антикомунисти". Най-вероятно номенклатурни синчета и отрочета. За това са и толкова кресливи. Я да ви питам, обаче, другарчета "антикомунисти" - кое точно ви е "антикомунистическото, а? Като мисълта ви се върти единствено и само около материалните придобивки и въобще - материалното. Случайно не ви ли е известна основополагащата философия в идеологията на комунизма - тази, че битието определя съзнанието и че въобще материята е първична? Гледам, че сте верни до смърт на тази философия, а се наричате антикомунисти. В действителност - полуграмотни самозванци, обладани от хедонистични мераци и вирнали нос и юмруци в прослава на егоизма. Пак се сещам за оня лаф - След комунистите най-противни са ми антикомунистите.
Алилуйщина /135/ Коментарите ти са превъзходни и ги чета с интерес. Тук, обаче, мисля ле-е-еко да те коригирам: локумджии наистина бол - под път и над път. Майсторите локумджии обаче са кът и Иван е един от тях.
Свински /134/, Въобще не ме интересуват задачките ти. А се учудвам, че даже ме и подканяш, сакаш съм се заричал нещо или съм обещавал. Бъркаш. А, чакай, че се сетих нещо - тия математически изчисления, хеджиране на рискове, вероятности и тям подобни финансови изобретения в последните 10-на години - сигурен ли си че всичко е наред? Да няма грешка - като оная за размера на дефицита, дето случайно я откриха двама студенти? Я виж, виж и провери пак всичко - за всеки случай. Просто се сетих за оная веселба през 2007-2008 г., в която се бяха включили не друг, а световните финансисти. А все повече са индикациите, че нещо подобно пак предстои след година-две.
Чакайте бе, ей! Чакайте малко. Регламента нещо .... ? Какъв е? Екселови таблици може ли да се ползват или .... вече някои са ги ползвали - особено като са съставяли задачите? А в Ексела има меню с функции, дето само да кликнеш с мишката и да въведеш параметрите и ... си готов. Тука трябва да са ясни правилата. Така ... с еуфория и Баба знае ... !
Иване, Много те моля млъкни и не се обаждай сега! Ясно? Остави всичко на мен и на още някои тук. ОК? Той бил съгласен..... На какво - на локумджия! Какъв локумджия си ти бе?! Числата от тотото и прогнозата за времето ги представя така, все едно гледаш пиеса в театъра ...., а той бил съгласен на локумджия! Ще те фрасна по главата бе ей ....! Внимавай! Подиграваш се с едно от най-великите неща на тоя свят - импровизацията! Така че млъквай! Сега на какво си съгласен ще реша Аз и още някои тука Ясно?
ВиК-то, Ако повече внасяш, отколкото изнасяш, означава, че харчиш от валутата си и тя намалява. За по-лесно - сложи по 10-на бобени зърна на две места на масата и го разиграй, та да ти стане ясно. И ако това продължава относително дълго, в един момент ще започнеш да взимаш заеми, та да продължиш да внасяш. Но това също не може да продължава дълго. Зависи и от това какво изнасяш и какво внасяш, но за сега стига толкова, че ще ти стане прекалено сложно.
Докато Иван поработи, да му кажа една знаменита мисъл, която помня от татовото време. Казвали са ми, че принадлежи на един зам.министър в М-во на земеделието и хр.промишленост: "Икономиката е в действителност просто нещо, но не е за прости хора".
Оф-ф-ф-ф! Начи, ВиК-то, Чаай, че докато ги разкарам от главата си всички тия тръболяци, тръбни разводки, муфи, холендри, тръбни ключове /при това комплект!/, не мога да се съсредоточа ... А, сега е добре. Глей ся, пич, Ти проигра ли го това с бобените зърна? Не си ли? Е защо бе? Немаш пари за боб!? Ми така кажи бе! Немаш грижи. Ше ти дам. Нема а ми ги връщаш. Спокойно. Айде, иди купи пакет боб /и половинка ще свърши работа/, проиграй го това, дето говорехме и пак ела. За да можем да продължим по-нататък. Нали разбираш. Айде.