Мой приятел, женен за чужденка, се разведе бързо-бързо заради еманципацията на съпругата си. Не става дума за това, че той е искал тя да стои в къщи и да прави баница, докато той работи, а за далеч по-дребни неща като например несекващите спорове дали мъжът трябва да отваря вратата на жена си, когато влиза в заведение - нещо, което приятелят ми правел абсолютно механично и по-скоро като знак на внимание и любов, а съпругата му го приемала крайно враждебно.
Дамата настоявала да не бъде третирана като „слабия пол" и дори искала да си носи куфарите сама, „защото не била болна". Накрая мъжът ѝ имал чувството, че живее с мъж в тялото на жена и обстановката се нажежила до нетърпимост.
Сигурно си мислите, че такива работа се случват само на мъжете, които се женят за западно- европейки, но не сте напълно прави. Някак постепенно, в последните 15-ина години еманципацията, в лошия ѝ смисъл, се настани трайно и в българското общество. Някои жени бяха принудени да заемат ролята на мъжете си, да станат глави на семейства, да издържат децата си поради чисто икономически причини - за мъжа няма работа, за жената има.
Друга група мъже доброволно се предадоха на жените си - слаб характер, властна майка, повече мързел от обществено допустимо и стигаме до гледката на мъж, носещ дамската чанта на жена си, защото на нея ѝ е тежка, неудобна или просто не ѝ се носи в момента. Приемам го за подсъзнателно ритуално унижение на мъжете от страна на жените.
Но мъжът под чехъл не е нов феномен, новият е жената с мустаци
Еманципацията е като холестерола - има лоша и добра. Естествено, че на жените в определен период от живота им е по-трудно - трябва да раждат деца, да правят кариера, да се борят за равно заплащане с мъжете. Сигурно стъкленият таван над кариерното им развитие си е чист мъжки заговор. Защо обаче толкова много жени избират да се правят на мъже, вместо да спечелят състезанието като жени?
Ако сте шофьор, ви предлагам един експеримент. Опитайте се да се престроите и вижте колко мъже ще ви направят път, и колко жени. Аз знам резултата - 9 към 1 в полза на мъжете. Почакайте на опашка на някоя каса и вижте кой пръв ще започне да нервничи и да вдига скандали - на бас, че ще е някоя кисела жена.
По принцип българите сме си сърдити хора - сигурно това е вечния страх да не реши някой че сме много добре и да ни завиди. Затова и най-честният отговор на въпроса „Как си?" е „горе-долу", което по нашенски се превежда като „благодаря, добре".
Продавачките в магазина ни се сърдят, сервитьорките ни се сърдят, служителките в банките са сърди, съседките са сърдити
Сигурно не им е лесно - грижи, кредити, проблеми с мъжете. Не съм радетел на позитивното мислене, но със сигурност усмивката влияе добре на търговията.
Често в медиите се говори за домашно насилие, а масовият потребител на информация разбира мъж, който млати жена си. Ако питате някой професионално занимаващ се с темата обаче, ще се изненадате да разберете колко много жени посягат на мъжете си. Мъжете трудно се оплакват, защото ги е срам.
Обществото има очакване те да са силните. Майката на един такъв мъж, жертва на агресията на жена си, се беше видяла в чудо какво да направи, за да спаси сина си, възпитан да не посяга на жена, да не се развежда, защото това е нещо лошо, особено за децата, и да не се оплаква.
Ако още не ми вярвате, че жените са заприличали на мъже хвърлете един поглед към модната индустрия - обувки тип бомбета, нисък ток, швейцарска перфорация, раирани костюми, сака с мъжка кройка.
Хахаха, в тая връзка предлагам по 15 мин на ден браузване из ЛинкдИн. Такива профили попадат, че не е истина. Хелпфул хинт - почнете от яйчаркьетйе С мустаци, без мустаци, със или почти без бански костуми... Даже и с розички на реверя...
Аз съм вече човек на години и си имам навици. На жена се отваря врата, държи се палтото, подава се ръка при излизане от автомобил или слизане от високо стъпало, върви се пред нея при качване по стълби и зад нея – при слизане, подава се огънче, носи се чанта, когато е тежка и/или обемиста, сваляш си ръкавицата, когато се ръкуваш с нея и т.н. Освен че тези действия отдавна са ми се превърнали в рефлекс, смятам ги и за правилни. Това си е ежедневна куртоазия, която може и нищо да не значи (ако някой предпочита да мисли така), но според мен придава известна изисканост на общуването. А то напоследък хич не прелива от изисканост, тъй че не вреди да се добави малко. И въобще не ме интересува, че някои го мислели за старомодно, други смятали за целесъобразно да се обиждат и прочее глупости. Сред жените, с които ми се случва да контактувам, такива радикалки няма. Или се притесняват да си признаят, не знам. Нещо повече: има такива, които знаят, че няма нужда да казват „Благодаря“, а е достатъчен само поглед и лека усмивка (без да е задължително). А най-хубавото е, че има жени, които реагират точно по правилата на етикета, без да са се учили специално да се държат като дами. Правят го по усет. Включително разни незабележими на пръв поглед женици или пък (странно, но факт) тийнейджърки, когато се засичаме на вратата на кварталния гастроном. Пък радикалките да си радикалстват.
Зелен Бетон- "върви се пред нея при качване по стълби и зад нея – при слизане" Всъщност точно обратното е - зад нея при качване и пред нея при слизане - и идеята е, ако залитне или се спъне тя, мъжът да я подкрепи да не падне надолу.
@паяка: Мдам... това ми напомня старата (и многократно проверена) истина, че когато питаш жена за посока ляво/дясно, трябва да слушаш какво ти казва, не да гледаш накъде ти сочи – а когато питаш мъж, е обратното: разчитай на жестовете, не на думите му. Не помня това със стълбите да съм го бъркал на практика, но май за пръв път ми се случва да го формулирам писмено. Хем си препрочетох коментара, преди да го пусна...
Ух, с риск да те изнервя Зелен Бетон, но ще ти напиша лично за себе си, щото аз не съм меродавен пример, все пак. Така и не успях да запомня с думи посоките и винаги ги показвам с ръка. За да ги назова, си представям как баща ми ме беще ситуирал пред една врата , когато бях 6 годишна, и това е единственият начин да не сгреша с дума ляво и дясно. И най-гротескната ситуация по темата е когато бях на изпит пред КАТ, вече свършваме, изпитващия ми казва: Завивай към КАТ да се прибираме, което, знаеш, означава- изкарал си- аз трябваше да завия на дясно, обаче дадох ляв мигач и отпердащих направо, абсолютно необяснимо и до днес за мен защо.
Паек, уби ма!
А най-вече помежду си...
19 niemen | 15.04.201417:28 ... г-н Семов... това май е тайна!? Само ти ли я знаеш?
@паяка: > Ух, с риск да те изнервя Зелен Бетон... А стига бе, толкова нервен ли изглеждам? Ти може да си изключение, има и такива. Но наистина, когато има разминаване между думи и жестове, хората почти винаги действат точно по споменатия начин, и много рядко – обратно. Нарочно съм наблюдавал, щото по принцип съм скептичен към подобни обобщения. __________ @Хаос: Прав си – това с етикета може да е готино, но все пак е остатък от едно минало, когато нормите на поведение са били други. Има сума ти други начини да покажеш внимание и зачитане. Стига да ти идва отвътре, разбира се (което е всъщност важното). __________ @niemen: Конспиративни теории, а? ;) Сори, тая е от сбърканите. Единственият човек с име Семов, когото познавам, е един съученик от началното училище. А за вървенето по стълби грешката е моя – паячето е право, включително и за обосновката. Правилото датира от времена, когато жените са ходели с такива фусти, че е било трудно да им видиш даже обувките, да не говорим за нещо повече...
Умрях от смях!!! Снимката в началото е убийствена. Жена пикаеща права!?! Ужас!!! Каквито и модерни глупости да ръсите, все тая. От жена мъж не става. Това че са и поникнали брада и мустаци не я прави мъж, още по-вече с мъжки възможности. Това дето пикае клекнало, работа не върши, освен за продължението на човечеството. Сиреч, мъжете се размножаваме чрез жените, което в същност е и тяхното предназначение. Сега за да се чувстват равни с мъжете, жените използват закона, който ги насърчава да тормозят мъжете, и съответната реакция от страна на мъжете не закъснява. Когато законът действа избирателно, има и друг закон, природен, който действа безотказно и благодарение на него светът е оцелял до сега. След като вече няма дами, няма защо да има и кавалери.