Наслушах се на мъдри анализи, как, какво и кога е сбъркано в родното образование. То не бяха статистики колко са неграмотни тийнейджърите, колко са незаинтересовани децата, колко некомпетентни били учителите ... и какво ли не още. И тръгват едни проекто-решения за казармен режим, за линчуване на преподавателите... та чак до публичен разстрел на родителите.
За мен всичко това са само симптоми, нещо друго е сбъркано, а това са само външните изражения. Да лекуваш симптомите е точно толкова полезно, колкото да поставиш човек с пневмония във вана с лед, за да му свалиш температурата. То не, че няма да я свалиш въпросната температура, ама после...
Ако едно дете иска да се образова, то не чака само на училището да му налее акъл в главата. Ако детето има мотив, то ще търси, ще чете, ще се развива, ако ще и да е ученик на 4-та сомалийска гимназия. Или може би точно заради това.
Мотивацията е водещият фактор за движението на личността напред. Имаш два начина да свършиш нещо: защото трябва и защото искаш. Ако е "трябва", вършиш нещото по принуда, насила - да мине и да замине, с минимални усилия и през пръсти. Ако, обаче, "искаш" - заемаш се със желание, със страст и го правиш възможно най-бързо и най-добре.
А какво трябва да мотивира средностатистическият български средношколец да направи нещо със себе си?
Да влезе в университет може би? Ами той така или иначе ще си влезе. В страна, в която бройката на местата за висше надвишава бройката на абитуриентите, и ВУЗ-овете вземат пари за човеко-бройка - мястото ти е гарантирано. И не само влизането, а и завършването.
Отделен въпрос е за какво ти е това място, при условие, че по-голямата част от изкласилите висшУ нямат и потенциален шанс да работят някога по специалността си. Образователната система бълва, например, три пъти повече юристи, отколкото страната има нужда. При икономистите съотношението е същото.
А може би бъдещата реализация трябва да те мотивира - ако случайно се закачиш на клона на започналите работа по специалността си. Възможно е, но ученикът не трябва да има никаква представа как работят българските фирми.
Не трябва родният средношколец да е чувал от мама и тате как брат'чедът на Биг Боса става изпълнителен директор с килийно образование и просташко възпитание, само защото е лоялен към родата и ще си трае за далаверите, вместо да развива фирмата.
Или ученичката да не е чувала как от секретарка на шефа се става ЕйчАр на фирмата, позиция на диктуващия житейските съдбини на човешкия ресурс - полу-бог един вид, на основание дължината на краката и умения с устата... невербални, разбира се.
Или пък да вземем потенциална реализация в държавния сектор. Ако шуробаджанащината в частния е правило, повярвайте ми - в държавния е закон. Защото, ако и да има тук-там частни фирми, които работят по правилата, и в които знанията и уменията са издигнати в култ, то няма държавна организация, в която да не се краде, да не се правят обществени поръчки за милиони срещу жалка комисиона от няколко хиляди или просто един айФон.
А в такава среда, властовите позиции са феодална семейна собственост на поколения чиновнически династии. Пази, Боже, някой външен да получи достъп до информация и да събори династията. Ужас, колко хора ще останат без хляб и ще трябва на стари години, тепърва да се учат да работят...
Изобщо няма да споменаваме висшия ешелон на държавната администрация - тези неща се виждат после. Или май не толкова после - съмнява ме на някой средношколец да не му е станало ясно, че за да станеш шеф на най-могъщата държавна организация, не е необходимо да си учил нещо и да си работил десетилетия в нея, да си минал всички позиции, та едва тогава да кандидатстваш за най-горната позиция. И на децата в предучилищна стана ясно, че за този пост трябват други неща - като майка милионерка, собственик на медийна империя, например.
И тази действителност мотивира децата ни да развиват други умения, като тарикатлък и агресивност за момченцата, и сексуална апетитност, и достъпност за момиченцата, за да могат да се реализират в последствие на родния пазар на труда. Законът за търсене и предлагане действа с пълна сила и формира мотивацията на децата. Мотивация, не да знаят и да могат, а да се уредят. Или ги демотивира тотално - ако нямат могъща рода или физически дадености.
