Няколко протеста с възходящ граждански ентусиазъм и своеобразен апогей, вливане на съмнителни елементи сред протестиращите, подмяна на първоначалната идея на протестите, разпиляване на исканията, затихване
Дотук се движим предимно в този кръговрат, щом решим да излезем на улицата. Властта се преструва, че не ни разбира и извлича лични ползи, докато ние забравяме за какво сме излезли първоначално. Резултатът е, че накрая се случва това, което искат те, а не ние.
Тези протести също вече смениха идеята си - от опълчване срещу едно конкретно назначение към искане за смяна на цялото правителство.
Февруарската вълна пък започна заради цените на тока, неусетно (дали спонтанно?) премина към оставка на правителството, впоследствие идеите се разпиляха и размиха.
Днес проявяваме ли някакво недоволство от цената на тока?
Не е приятно да го признаем, но досега успешно успяваха да ни подменят исканията. Комуникацията ни с властта се губи и има логика да обвиняваме предимно тях - те се правят, че не ни разбират, извъртат идеите ни, пращат агенти на протестите и се мъчат да ги яхнат с променлив успех.
Загубена кауза
Но трябва да потърсим вината и в себе си. Когато уловим енергийната вълна и сме в центъра на народния гняв, има риск много бързо да забравим точно защо сме отишли там. Ставаме много податливи на манипулации и лесно подемаме скандиранията на тези до нас, пък тях кой знае кой и с каква цел ги е докарал...
Фокусът просто се губи и докато се усетим, ставаме неволни поддръжници на неясна чужда кауза. Накрая на протестите пък се чувстваме употребени.
Още студентските изригвания срещу тройната коалиция през януари 2009 г. разочароваха много от участниците в тях, които осъзнаха, че макар и косвено са спомогнали ГЕРБ да спечели убедително изборите няколко месеца по-късно.
Тъжна истина е, че досега почти всеки път, когато излизахме на улицата, всъщност вършехме добра работа на тези, срещу които надигахме глас. И доста ефективно успявахме да заздравим статуквото, пък дори и след смяната на някои фигури в него.
Накрая оставахме с впечатлението, че от нас нищо не зависи и сме само пионки.
Как да избягаме от "Параграф 22"?
От последната вълна е видно, че ставаме все по-зрели и осъзнати протестиращи, но нека не забравяме естествените несъвършенства на тълпата като явление.
По начало тя е силна и ефективна, когато трябва да направи нещо деструктивно или възпиращо - да свали правителство, да не позволи назначение или законова поправка.
Нормално е да имаме такива цели, но не трябва да забравяме, че сме излезли и защото като общество се нуждаем от определени градивни промени, а не само от свалянето на конкретни властимащи.
Нужните подобрения в механизмите са много по-важни за нас от това коя партия управлява в момента и кои нейни креатури заемат високите постове. Както вече се убедихме, лицата може да ги сменяме през няколко месеца, но полза никаква.
Също не бива да забравяме кои са общите искания, които ни обединяват, и да не ги заменяме волно или неволно с някакви наши лични желания. Най-сигурният начин да се разсъхне един протест е всеки да започне да протестира за нещо свое си.
Това са всеизвестни неща, но е смайващо колко лесно можеш да ги забравиш, докато си сред народа и се носиш по изпълнените с приповдигнато вълнение улици.
Да си изцапаме ръцете
Естествените слабости на тълпата налагат предприемането на други мерки. Само че все още не ни бива в по-трудната част - градивната, която идва след вълната и която осъществява промяната.
Израелският писател Етгар Керет дойде в България в разгара на февруарските протести. С натрупания опит като активен участник в протестите в Израел през 2011 г., той ни посъветва да си изцапаме ръцете в политиката, ако искаме нова реалност.
"Следващата стъпка, след като протестираш и заявиш какви са проблемите, е да предприемеш някакво действие, нещо конструктивно. Ние си мечтаем, че ако крещим достатъчно силно, министър-председателят и цялото правителство ще се променят и изведнъж ще станат честни хора, но не става така", каза най-четеният израелски писател от своето поколение.
"Единственият начин да повлияеш дългосрочно на системата е отвътре. За да създадеш желаната нова реалност, трябва да си изцапаш ръцете, да влезеш в политиката, да формираш нови неправителствени организации, да използваш колективната енергия, за да промениш страната си", добави той.
Но организациите, които дотук се формираха покрай българските протести, така и не успяват да направят убедителен преход от деструктивно към градивно поведение. Узряването на гражданското неподчинение става бавно.
А иначе масовото излизане навън си е най-приятната част от процеса. Атмосферата е романтична, енергична и опияняваща. Вдъхва мечти, надежди и любовни трепети към едно по-добро утре. Но нейният заряд е хаотичен и бързо гасне. Идва време за следващата крачка.
Хората , които виждам са предимно млади семейства, дошли с децата си на протеста. Тези семейства са загрижени за своето бъдеще и това на децата си. Какво по благородно и достойно за уважение обществено действие може да съществува в настоящия момент, когато мафия и олигарси контролират всеки аспект от мизерното им съществуване в БГ?
Значи да слезем на нивото на Волен?? Такава ли е идеята?? И трябва ли да слушаме някакъв евреин,който е протестирал в подредената си държава?? Веднъж да направим нещо хубаво и ще се намерят всякакви гурута!
Трансформирането на протестната енергия в партиен формат е един от възможните пътища за нейното оползотворяване. Примерно, чудесно би било, ако от цялото разнообразие на протестните искания се очертае профилът на нов, необходим политически субект: това на практика ще е нещо като „обществена поръчка“ такъв субект да се създаде. Само че със създаването му трябва да се заемат достатъчно разумни и трезвомислещи люде. Иначе ще стане като с формациите-еднодневки, които се пръкнаха след февруарските вълнения. Има обаче нещо много по-важно, с което протестите могат да бъдат полезни (и са полезни, без значение дали го осъзнаваме): усъвършенстват се УМЕНИЯТА НА ОБЩЕСТВОТО ДА ИЗПОЛЗВА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОТЕСТ КАТО ИНСТРУМЕНТ. Целта не е просто да се удовлетворят исканията, ЗА ДА СПРАТ ПРОТЕСТИТЕ. Това го подсказват партиите на власт, които не желаят да са под натиска на нещо извън партийната система. Те защитават тезата, че наличието на граждански протести е нещо ненормално, следователно крайната цел е обстановката „да се нормализира“. Не е вярно. Гражданският протест е естествена част от политическата среда в една демокрация. Ако го няма, значи нещо не е наред. Особено пък при такава изкривена демокрация като нашата. Вече би трябвало да започва да се усеща, че ПРОТЕСТИТЕ НЕ БИВА ДА СПИРАТ. Дали ще са национални или локални, умерени или бурни, ежедневни, ежеседмични или по-нарядко, за конкретно нещо или заради принцип, протестите ТРЯБВА ДА ОСТАНАТ КАТО ЧАСТ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ИНСТРУМЕНТАРИУМ. Най-важният резултат общо от всички досегашни протестни вълни е нагледната илюстрация, че гражданският протест може да бъде ЕФЕКТИВНО, ПРЯКО КОРЕКЦИОННО ДЕЙСТВИЕ от страна на обществото върху властта. БЕЗ да минава през сложната механика на партийната система. Механизмът на гражданския протест е НАЙ-БЛИЗКИЯТ ДО ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ политически инструмент, съществуващ при представителната демокрация. По-пряк и от референдума, макар и не толкова фокусиран. А особено у нас имаме крещяща нужда от такъв пряк път за корекция – защото партийната система не само че е зле структурирана, а ако се остави без подобен коректив, може съвсем да се изплъзне от контрол. Приемането на гражданския протест на въоръжение, като средство, към което обществото може да прибегне във всеки момент – и знае как да го направи, и няма да се поколебае – е най-сигурната гаранция срещу обезобразените изборни процедури, последвани от мандати на ненаказуемост и злоупотреба с властта. Стига толкова, нагледахме им се. Всъщност, това си заслужава цяла статия.
Предната статия беше за това, как от 25 години уж всичко е на самотек. Тази пък предполага висш пилотаж и планиране от обикновения български гражданин. Хайде уточнете се!
Ванка, браво за лустрацията! Чехи и поляци си я направиха преди 20 години и сега си имат съвсем други проблеми. А относно създаването на нови партии съм мнооого скептичен,защото нали срещу тях се борим в момента.
Лустрацията в България е забранена дума, както и в Русия. При братушките и у нас от 25 години всичко е на самотек, тече един прост квас, не бира. Счупваш обществото и го правиш хранителен бульон за бактерии. Няма я лустрацията/технологичният процес на филтриране. Затова на самотек бира не става.
Вината е основно в нас самите, защото се надяваме търсим "морален експерт" който да върши работата по нашето представителство докато ние си правим каквото ни е интересно, като например да циклим пред някое риалити или да гледаме (евро) футбол. Реалното гражданско участие трябва да започне от най-ниските нива. Тъй като реализирането на партия, нейното популяризиране, идеологизиране и т.н. изискват опит и умение в политическата игра (неизбежно и лицемерие, подлизурство и др.), които участниците в протеста, колкото и интелигентни и добронамерени да са, просто нямат. Затова предлагам инфилтриране на съществуващите партии, промени в уставите, подбора на кадри, взимането на решения и т.н. Дори и 100 хиляди активни интелигентни хора губят на избори срещу 2млн. зомби гласоподаватели, но 10 хиляди активни партийни деятели могат да превземат всяка партия и да използват структурите, добрите практики и кадърните кадри. Всички трябва да бъдем независимо информирани и да знаем какво конкретно искаме от представителите, а не просто "да не крадат" и "да ни решат проблемите". Уставите на партиите са на интернет страниците им.
Това обаче не пречи идеите да се събират по интернет и да се анализират после от експерти и ръководството, което да ги издига официално.
И полезните идеи да са в основата на протеста. Като ръководството го поведе.
http://bnt.bg/bg/news/view/103231/ima_li_plateni_agitki_razsledvane_na_bnt Това ли били протестиращите и народа?