Винаги съм била любопитна как изглежда животът на жените, които живеят зад мюсюлманската забрадка. Но никога не съм си мислила, че ще се окажа в ситуация, в която да го изпитам на свой гръб.
Докато нашият екип излизаше от Сейюн, Йемен, по пътя към Тарим, извадих току-що закупения никаб и поисках помощ от озадачените членове на екипа от мъжки пол кой е правилният начин да се постави това тънко и деликатно облекло.
След няколко неуспешни опита сама да го поставя, нашият местен посредник се намеси да помогне. Скоро след това вече гледах към света от нова (и донякъде неудобна за мен) перспектива.
Неудобно
Септември в тази суха и прашна пустинна долина е унищожително горещ... И да си покрит от глава до пети изцяло в черно, с изключение само на малко място за очите, които да гледат към слънцето, изглеждаше сякаш привлича лъчите директно върх мен и засилва и без това достатъчно зашеметяващата жега, спуснала се над всички нас.
Платът беше опънат и вързан толкова тясно, че минаваше през долните ми клепачи - и когато примигвах, усещах как шифонът леко подрасква клепките ми. И въпреки че можех да дишам без проблеми, някак си този плат върху носа и устата ми ме караше да се чувствам сякаш не мога. Беше, меко казано, необичайно усещане.
Но извън директния физически дискомфорт, който беше и очакван, изведнъж усещанията ми бяха бомбардирани с неща, които не съм предвиждала.
Веднага се зачудих как всъщност бих могла да си върша работата. Как бих могла да се затичам, ако ми се наложи, наравно с оператора и репортера ми, ако дори не мога да виждам нормално? Как да интервюирам хора, ако едно от основните средства за извършването на това интервю е закрит, невидим за погледа?
Как мога да изградя връзка с хората и да ги накарам да се чувстват отпуснати, така че те да желаят да споделят частица от себе си с нас и с нашата камера, ако никой никога не вижда изражението на лицето ми?
Още по-базови мисли затрупваха мозъка ми... Дали нося това нещо правилно? И дали ще оскърбя местните жители, ако не съм го сложила както трябва?
Ще ме приемат ли местните жители в тази дълбоко консервативна част на Хадрамутската долина?
Докато наближавахме мястото, към което се бяхме насочили, нямах представа колко самостоятелна и дистанцирана бих могла да се чувствам в кола, притисната между двама души, с които съм работила в продължение на години. Нито че границите, които разделят мъжете и жените, ще проблясват пред мен и ще ме изолират само заради тази дреха.
Но това е уважение към другата култура...
Борех се да се почувствам комфортно в моето ново облекло. В крайна сметка, аз бях избрала да се облека по този начин - избор, който правех, за да демонстрирам уважение към консервативната мюсюлманска култура, в която предстоеше да навляза.
Бих ли могла да се облека в ежедневното си западно облекло, или просто да нося хиджаб? Най-вероятно да. Но установих, че има прекалено разпространено погрешно възприемане на хората от Запада, когато пътуваме: ние очакваме всички други да се адаптират към нашите потребности, към нашия начин на живот, към нашите гледни точки и позиции, вместо да се опитаме да се адаптираме към техните... Погрешно възприятие, което не желаех да споделям занапред.
Донякъде иронично звучеше, че събитието, което бяхме планирали да отразяваме тук, беше също свързано с изчистване на погрешни схващания. Град Тарим, известен в Йемен като духовна сърцевина на исляма, твърдеше, че в него има повече потомци на пророка Мохамед от което и да е друго място по света.
Страхът е от нещо съвсем различно
Но с толкова настойчивото присъствие на Йемен в новините заради съобщенията за възраждащата се Ал Кайда, страхът в този град е от нещо съвсем различно. Местните се опасяват, че усилията да бъде насърчено по-добро разбиране за исляма тук ще бъдат засенчени от ударните заглавия, че регионът също така е и фамилен дом на семейство Бин Ладен.
В тази конкретна сутрин, в последния ден на Еид, бяхме пристигнали в зори да снимаме похода на правоверните до местната джамия при отзвучаването на призива за молитва, докато слънцето изгряваше зад планините.
Когато излязох от колата, един от членовете на нашия полицейски ескорт, който беше с нас от пристигането ни в Сейюн, ми показа знак с вдигнати палци и се усмихна на новия ми външен вид.
Отвърнах на усмивката, благодарна за този жест на любезност... и едва тогава осъзнах: единствената усмивка, която някой би видял от мен, би била намекът за щастие, проблясващ в погледа ми.
Започнахме деня си на снимки, търсейки подходящите кадри, подходящите персонажи - и като цяло подходящия начин да разкажем историята на този град.
Като цяло бяхме посрещнати топло - а хората бяха толкова любопитни за нас, колкото и ние за тях.
Не знам какво е да си усещането да се невидим
На интелектуално ниво разбирах защо някои от отговорите, които получавах, бяха просто културни, а не лични; че цялостното вярване в тази консервативна част на Йемен мъжът да откланя погледа си от жената всъщност е знак на респект, и това поведение се смята за негово задължение; че да не се обръща директно към мен, въпреки че аз му задавам въпрос, отново се смята за форма на уважение.
Но кумулативният ефект от тази липса на човешки контакт, колкото и чисти да са мотивите и намеренията зад нея, ме засегна - и ме накара да се чувствам изолирана.
Не знам какво е усещането да си невидим, но си представям, че ако имаше такова усещане, вероятно то е същото.
Никога не съм знаела какво е да стоиш на половин метър от някого, да бъдеш представен на него от колега, и все пак да се отнасят с теб все едно въобще не си застанала там, все едно въобще не съществуваш...
Никога не съм прекарвала деня си, задавайки на хората въпроси, за да получа поглед отвътре - и отново и отново да виждам отговорите на моите въпроси да бъдат насочени към някой друг, не към мен. Сякаш моят глас е излязъл от техните устни, не от моите.
Но пък имаше и други моменти, които бяха добре дошли и еднакво изненадващи като противодействие на тези чувства.
С поклон на уважение
Например когато същият ескортиращ полицай, демонстрирал преди одобрението си за новия ми външен вид, се приближи, за да поправи моя никаб, след като се беше отпуснал. Стъпка, която той предприе колебливо, докато не видя, че тя е посрещната инстинктивно с ръката върху сърцето ми и поклон на благодарност.
Или когато той предложи чрез нашия преводач да ми донесе на следващия ден някои бижута от съпругата му, така че да изглеждам, по думите му, като "истинска йеменска жена."
Или когато един от хората, които интервюирахме, ми каза, че се е съгласил да ни даде интервюто преди всичко "заради демонстрацията на уважение към вярата и културата му."
Или когато нашите охранители и шофьорът ме поканиха да споделя обяда им; домашно направена яхния, която ядяха от един общ съд. Това е висока чест, знак на спечелено уважение - и очевидно такова предложение към жена е почти нечуван там жест.
Всички тези деликатни и прекрасни моменти ми показаха, че първоначалният ми страх да не бъда в състояние да изградя връзка с хората, тъй като съм зад воал, са били неоснователни.
Това, което смятах, че ще бъде спънка, в много отношения всъщност беше предимство. Въпреки факта, че очите ми бяха единствената физическа част от мен, която можеха да видят хората, това не означаваше, че моите способности, моят характер или желанието ми да разбирам другите са изчезнали от поглед.
С наближаването на края на престоя ни в този източен и донякъде отдалечен район на Йемен, разговарях с религиозен учен от града за чувствата, които покриването ми с този воал в продължение на почти седмица е предизвикало у мен.
Благодарна съм на това парче плат
Разговаряхме за нашите гледни точки, за това как знакът на уважение от една култура към друга би могъл да бъде възприет от другата като знак за неравенство.
Смеехме се, докато обсъждахме колко различно сме възприели един и същ жест.
И се разделихме, надявам се, с по-голямо разбиране за нашите различия - и с по-мащабен поглед към перспективата на другия.
Докато се качвах на самолета, който щеше да отнесе нашия екип към Санаа, сгънах вече поизносения никкаб в чантата, където той щеше да остане до края на престоя ни в Йемен. И въпреки че не мога да кажа, че някога бих избрала отново да бъда забулена, знам, че винаги ще бъда благодарна на това тънко и фино парче плат, което ми помогна да погледна на света с други очи.
Всеки е длъжен да се адаптира към обществото в което е влязъл. Това е уважение към хората, които те приемат за част от техният живот. Когато някой от изток отиде да живее на запад трябва да спазва западните правила а не да си натрапва своите, а когато някой от запад отиде да живее на изток трябва да се съобрази с източните правила и норми на поведение. За това може да се каже, че е изключително неуважително и неправомерно хората от източните култури да се опитват да налагат правила в западните държави!
Интересна история и ако ставаше въпрос за културни характеристики бих се съгласил, но въпроса е доста по сложен. Става въпрос не за сблъсък на култури, а на сблъсък на цивилизации. От една страна е свободата на личността, правата на жените и светската държава. От друга са обичаи от бронзовата епоха, нетолерантност в името на някаква имагинерна култура и дълбока омраза към всичко което може да наруши този традиционализъм. Да бъдеш различен в тази тяхна "култура", няма да бъде посрещнато с неразбиране, а често с агресия, а в някои държави и със смърт.
Личната свобода и правата на човека не трябва да се "продават" в името на културни ценности. Няма такава културна ценност, която да заслужава съществуването си, ако потиска хората.
Светът винаги се е развивал благодарение на различията вътре в него. Именно те дават възможността, когато едно положително обществено статукво се изчерпа и стане отрицателно, някъде другаде да има вече установен обществено модел, противоположен на първият който да дочака неговото си време. И да издърпа света напред със своите си положетелни страни, нищо , че и те ще се изчерпат някога. Так е било от пантивека.
Charles Grant ----------------------------------------------------------- Пример за нещо "положително", не мога да ти дам, защото мога да съдя само от гледната точка на моите си морални критерии. А моите морални критерии са просто европейски, а не абсолютни или извечни.
а ние хората от "Запада" ли сме? Статията много ми хареса. Жалко че стана повод за мерене и перчене... към Грант еди кой си: всеки народ си заслужава управниците/управата/управлението, включително и българите и тия от Близкия Изток... кое толкова те притеснява в ислямските екстремисти? Или си просто един продукт на телевизията, хайде нека бъде на пресата.
Мнението на Борис е отличен пример за мнение от позицията на невежеството. Невежеството че свободата на личността, правата на човека и прочее произвеждат монолитен културен конгломерат със строго изразени идеи и нравствени ценности. Къде греши Борис? Истината е че свободата на личността и правата на човека, дават възможност на множество напълно противоречащи си идеи, да съжителстват мирно и съвместно. Създава се "пазар" на различни идеи. Различните идеи се сблъскват в диспути а не в кървави кланета. Учим се на толерантност. Това поражда мулти-културни и изключително разнообразни общества, при едно условие. Всички тези мулту-култури да спазват принципите на свободата на личността и правата на човека. Какво отличава Исляма от тази парадигма? Отличава го от неговия агресивен подход към именно тези ценности. Тук не става въпрос за различен обичаи, защото вие можете да бъдете и мюсюлманин и да уважавате правата на личността и различните. За пример - болшинството от мюсюлманите в България, с които съжителстваме мирно и във взаимно уважение. Болшинството мюсюлмани по света обаче живеят в средновековието. Затова тук не става въпрос за поредната нова култура, а за друга цивилизационна философия, която се базира на суеверията и използването им за политически цели, която отрича правата на личността и светското устройство на държавата. За щастие, се наблюдава и обратния процес в Ислямския свят. По посока на западните ценности. Например Турция е един добър пример. Когато Исляма извърви своя път към правата на личността и толериране на различния - др. религии, атеизъм, хомосексуализъм, правото на лично мнение, светска държава, независимост на институциите от религиозна власт и тн, тогава ще бъде приет като отделна култура. С прости думи, тук не става въпрос за толерантност. Не можеш да толерираш някой който иска да те унищожи и да отнеме права ви.
Ох, не мога да се стърпя и ще наруша добрия тон на сайта , защото фашистчета като Чарли ме изкарват извън кожа . Кога и къде бе мойто момченце ти видя и отсъди как живеят другите , как може да сравняваш братята роми с хора, чиито земи са дали на света Авицена, Омар Хаям и т.н. , за които ти изобщо най-вероятно не си чувал ?! Познаваш ли религиите или попълваш умствените си запаси само от "независимите" медии ?! Знаеш ли , че тези жени са така "чаршафосани" защото преди векове малоумните им мъже са си изкривили тълкуванията така както им отърва, и, че такива жени не са мнозинство в арабския свят ?! Сляп ли си , че в статията не се говори за приемане, а за УВАЖЕНИЕ ?! Положителна ли е идеята ти за масово изтребване на хора , та ми търсиш положително у другите ?! И толкова ли си тъп да ми плямпаш за различни цивилизации , а не се светнеш, че става дума само и единствено за пари, много пари и пак пари. За домашно може да се замислиш , защо СЕГА , след 1400 години съществуване на исляма, започна на нас европейците да ни бърка кой как ходи облечен и как яде !!! И в аванс , ....само не ми говори за тероризъм и тем подобни глупости. И виж к'во , или си смени сексуалният партньор , или се снабдете с виагра , че тази агресия и омраза ще ти изяде нервите .
Не може човек, хем да говори за толерантност, хем да смята че има някакви принципи които задължително трябва да стоят над принципите на другите, и светогледът на другите да може да е резличен само и единствено ако задължително се подчини на тях и се свие в рамките на тези принципи. Именно в това се състои трагедията и лицемерието на така нареченият "западен начин на мислене". И всички споделящи го, ще платят тежък данък за него, защото откритата омраза поне е достойна а лицемерието е достойно само за съжаление.
Борис, напротив може. Ще ви дам пример, ще толерирате ли как някой ви убива, защото мислите различно? Ще толерирате ли някой да ви казва какво да мислите, ядете, вярвате и чувствате? Ще толерирате ли изнасилване на жена? Ще толерирате ли убийството на дете? Примери, които показват че толерантността има своите граници и те не зависят от ничия култура. Ако вие сте в племе канибали, ще толерирате ли техните "културни" различия? Отговорете си на тези въпроси.
ot4eto --------------------------------------------------- Аз няма "да ги толелерирам", когато зависи от мен, защото АЗ така смятам за правилно, но тава че аз смятам нещо за правилно, не означава че с това "правило" мога да съдя някой друг освен себе си. И думата "толерантност" няма и да я спомена. Защото лицемерието също влиза в понятията ми за добро и лошо. Аз вярвам, че човешката душа се самоусъвършенства и развива тогава когато започне да взима решения и да прави избор. А човек започва да прави избор, тогава когато осъзнае, че неговият светоглед е просто негов, не е абсолютен и превъзхождащ този на другите. Защото тогава и само тогава започваш да отговаряш за действията си. Преди това просто спазваш някакви "правила". А да спазват набор от правила могат и роботите.
Борис, намеквате че свободата на личността и правата на човека са някакво мое мнение или изобретение. Ще ви разочаровам. Това е чисто човешко желание за свобода, споделяно от милиарди по цялата планета. Разбирам неспособността ви да губите спорове. Изисква се особено мъжество да кажеш - аз греша. А се случва на всеки. Понеже съм загрижен за психическото ви здраве, ще оставя да се изкажете последен и ще се призная за сгрешил - нека канибалите да заповядат.
Отче, на теб кой ти каза какъв е мотива на убиеца , това само той си го знае( и даже не винаги ). Кой някога направи статистика къде изнасилванията на жени и деца са повече ? Правен ли е някога качествен и сравнителен анализ на културното богатсво на 2-те "цивилизации" ? За потъпкване на права и личности изобщо няма да споменавам, защото ще излезе в 3 тома. Не обичам да цитирам статии , но наскоро четох една, в която се казваше , че само 2 процента от хората мислят. Мислят в смисълът на думата, че мисленето си е резултат единствено на тяхната способност да обработват информацията постъпила им от вън и в следствие на това, да правят нови съждения и да съзидават. Останалите 98 процента, къде съзнателно, къде подсъзнателно, с мислите си преповтарят външната информация и само я доукрасяват с лични преживявания, без да създават нищо ново. Тайно се надявам тук да се водят дебати само между тези 2 процента от българското население
ot4eto ----------------------------------------------------------- Аз греша, Вие във всичките ни спорове, по брилянтен начин ме оборихте като ми показахте, че моето мнение е в пълен разрез със мнението по въпроса на целокупното прогресивно и модерно човечество. Не се притеснявайте, аз добре съзнавам това.
хахахахаха Борис !