Премиерът Бойко Борисов заяви миналата седмица, че енергийната зависимост на България е била пъпната връв на тройната коалиция. Той намекна, че сега ГЕРБ най-накрая ще я пререже.
За ножици, според управляващите, ще бъдат използвани газовите връзки с Гърция и Румъния (последната започна вече да се строи) и газовото находище в Черно море край Каварна.
Колко е вярно това всъщност?
България през 2009 г. беше зависима на 98% от внос за природния си газ - от Русия, 97% през 2010-а и 86% през 2011 г., все от Русия. През последната година добивът на природен газ от местни източници нарасна с 300 млн. куб. м, което обяснява "известното" подобрение.
Петролът се осигурява на 100% - пак от Русия, чрез руския производител и вносител "Лукойл". Освен това внасяме 100% от горивото си за АЕЦ също от Русия. Единствено при консумацията на въглища сме относително независими - внасяме "само" 27 на сто от годишното си потребление, но пък европейските екологични изисквания в дългосрочен план ще ограничат използването на въглища в енергийния ни микс.
Наистина делът на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ) нараства и е около 13% от общото потребление, но те далеч не могат да променят статуквото. Всъщност не е напълно ясно дали вредата за икономиката ни от тях не е по-голяма от ползата им за енергийна независимост.
Енергийната зависимост далеч не е единственият проблем пред родната енергетика
Даже заради липсата на дългосрочна перспектива за промяна, тя за момент трябва да остане на заден план. Нека да погледнем в нашата кошница и после да съдим международните монополисти.
За да подобрим основите на енергийния пазар са нужни спешни промени в българските енергийни дружества. Те са затънали в дългове, които държавата не може да си позволи да плаща. Задълженията на Националната електрическа компания (НЕК) надхвърлиха 2 млрд. лева, като само за първото полугодие на тази година те достигнаха около 100 млн. лева, които са дългове към производителите на ток.
Част от причината за дълга се корени в заема по АЕЦ "Белене", който е около 250 млн. евро, като Българският енергиен холдинг (БЕХ) се наложи да отпусне на НЕК 55 млн. лв. за частичното му погасяване. Но опасенията за фалит на най-голямото ни енергийно дружество не могат да бъдат обяснени само с атомния проект. Ликвидността на предприятието е далеч под допустимото от банките, а липсата на инвестиции в модернизация на инфраструктурата и подобряването на енергийната ефективност нанасят огромни вреди на компанията.
ДКЕВР се наложи да покачи цената на тока с 13% от 1 юли, за да уж облекчи финансовото състояние на компанията за сметка на потребителите. Припомняме, че именно такова увеличение бе поискала НЕК по-рано през годината, а ДКЕВР не се съгласяваха до последно, настоявайки за 5-процентно.
Агенцията за енергийно регулиране активно се намеси и на пазара за ВЕИ, като наложи ниски изкупни тарифи за зелена енергия, оправдавайки се, че пазарните цени в сектора са намалели драстично. Заради щедрите зелени субсидии от държавата, секторът в последните години се превърна в развъдник на спекуланти. ВЕИ-инсталациите за производство на електроенергия са произвели 7.3% от общото количество, като само при ветрените електрогенератори ръстът от 2010 до 2011 е 22.6%.
Новото решение на ДКЕВР да свали изкупните тарифи обаче ще убие тази добра тенденция за евтин, екологичен ток, като изгони стратегическите международни инвеститори, които не виждат смисъл да инвестират при ниските изкупни тарифи ("Самсунг" например е един от тях, след като купи един от най-големите ветрогенераторни паркове - бел.р.). Вместо това ще останат българските спекуланти, при които производствената ефективност е значително по-ниска.
Идеята на ДКЕВР би била добра, ако целта бе понижение на цените до крайните потребители. Резултатът, всъщност, бе изкуственото насърчаване на НЕК. А докато то не си оптимизира разходите и не стане по-конкурентно-способно, цената и за нас ще расте.
Газови надежди
В газовата индустрия нещата не са по-розови. "Булгаргаз" е с натрупани задължения от над 212 млн. лева, като в бъдеще разчетите показват влошаване на ситуацията. Обещаните 11% намаление на цените на природния газ, доставян от "Газпром", се материализираха чак в началото на седмицата, когато беше подписан протокол за влизане на намалението с задна дата от април между министъра на енергетиката, Делян Добрев, и зам.-шефа на руския гигант Александър Медведев. Те ще са в сила до края на годината.
Въпреки това, цената на природния газ до крайния потребител ще остане в порядъка от 700 лв. за 1000 куб. м. При всички положения, решението на "Газпром" е обвързано с бързото взимане на окончателно инвестиционно решение за газопровода "Южен поток". Натискът е това да стане в периода септември-октомври.
Финансирането на българската отсечка може да достигне повече от $835 млн., от които "Булгартрансгаз" трябва да покрие 50%. Вероятно поне половината ще дойдат от директното финансиране на държавата, въпреки предложението на "Газпром" да плати българския дял, като заемът да се върне под формата на удържани транзитни такси. Въпреки че проектът може да се окаже икономически обоснован заради високите транзитни такси, възможността за енергийна независимост ще изчезне. (По същия щедър начин Москва предлагаше заем за АЕЦ "Белене" - бел.р.).
Г-н Борисов има отговор и за това. "Тотал" получи 10-годишна концесия за разработването на газовото находище "Хан Аспарух", в което може да се съдържат до 80 млрд. куб. м, но достъпни, точни данни за актуалното съдържание на находищата няма. Малко по-реалистична изглежда диверсификацията на газовите доставки посредством реверсивни връзки.
Първата между Русе и Гюргево в Румъния започна своето строителство в края на миналата седмица. Тръбопроводът ще е с максимална мощност от 3 млрд. м3, което е близко до годишното ни потребление на газ. Тази връзка няма да има особена функция, докато не е завършен интерконектора Стара Загора-Комотини, който ще позволи на България да получава евентуално каспийски газ, преминаващ в посока на "Транс-адриатическия тръбопровод" (ТАП).
По връзката България-Гърция ще могат да преминават до 5 млрд. м3, чувствително диверсифирайки доставките не само на България, а на целия Балкански полуостров. Разбира се, това може да се случи най-рано през 2017 г., а промяната в цената на вносния газ едва ли ще се почувства преди края на десетилетието.
Промените, които може да направим
Докато се надяваме на чудеса във формата на вътрешен добив на газ и петрол, може да облекчим ситуацията на енергийните ни дружества. Като за начало НЕК и "Булгаргаз" е добре да се приватизират, за да се оптимизират разходите и да се налеят инвестиции в сектора. Доказано е, че държавата не успява да постигне това вече две десетилетия.
Започнатата либерализация на пазара за електроенергия трябва да продължи, като една от основните пречки пред бизнеса в тази насока е експортната такса за електроенергия и кръстосаното субсидиране на зелената енергия спрямо тази от конвенционални източници и АЕЦ. Докато добавките за ВЕИ нарастват, цените от другите източници се задържат изкуствено ниско. ДКЕВР, от друга страна, трябва да започне да регулира цените спрямо пазарните средни стойности, а не в зависимост от задълженията на НЕК.
В газовия сектор трябва да продължи въвеждането на Европейската директива за разделяне на дистрибуторския и транспортния от производствения сектор. Така нареченият "трети енергиен пакет" цели да раздели собствеността на газопреносната система от тази на производството и захранването на мрежата.
Премахването на посредниците при вноса на синьо гориво ще намали цената на границата с Румъния и ще създаде условия за конкуренция на вътрешния пазар. Не на последно място, трябва да продължи и проучването на газ в Черно море, както и да бъде премахнат мораториумът върху проучване на шистов газ, който ще предизвика истинската революция в българската енергетика, превръщайки ни в истински износител на природен газ. Само така пъпната връв на зависимостта, която задушава всеки един потребител, ако не да се отреже, поне може да се разхлаби.
