Един човек решил да си ушие костюм при добър шивач. Отишъл при най-прехваления, онзи дълго и професионално му взимал мерки, накрая поискал космическа сума и казал на човека да се върне да си прибере костюма след месец.
След месец, щастлив и доволен, клиентът се оказал отново в ателието на шивача. Облякъл готовия костюм и...
"Ама, господине, тук левият ръкав е по-къс!", опитал се да протестира.
"Абе, по-къс!", прекъснал го шивачът. "Я малко си вдигни ръката нагоре и ще е таман!"
"Хубаво, де, ама и на гърба е криво..."
"’Ми като е криво, ще се понаведеш малко напред и встрани и то ще се изправи!", отговорил шивачът.
Мъжът последвал препоръките на майстора и облякъл костюма - навел се напред, вдигнал едното рамо и тръгнал. Минали покрай него някакви хора и казали:
"Брей, какъв хубав костюм, па какъв идиот го носи!"
Сетих се за този стар виц, след като прочетох изказването на арх. Иво Пантелеев, водещ проектант на ремонта на улица "Граф Игнатиев" и прилежащите й площади, относно непрофесионалния резултат от същия този ремонт, на който всички сме свидетели.
Разбрах, че стилът наподобявал този на големите европейски градове (ти да видиш!), бил част от цялостен визуален план, решен в нюанси на сиво, и освен това на него си му харесвало така. И бил имал това право, защото е отговорен за въпросната мащабна реновация, заради която софиянци мъчно крачим из разнебитени улици и прашни градски кози пътечки вече няколко месеца.
Един вид, всичко е точно. Грешката е у нас, защото не разбираме. А, да, освен това сме просто едни хейтъри - никакви граждани с будна съвест и чувство към столицата си не сме.
Костюмът си е супер, шивачът е майстор - тоя, дето го облича, е идиотът.
Не ме изненадва този стил на отговор на общественото недоволство. Той напомня на отговорите на всички онези хора с мъничко власт, които винаги първо обясняват на гражданите на тази държава колко са зле, макар всъщност да трябва да работят за тяхното благо.
Впечатлява ме само колко много целият този сюжет около поредното безсмислено кампанийно ремонтиране на важно обществено пространство прилича на цялостното управление в държавата. Всичко започва отдалече и с големи тъпани - само преди около две години световноизвестният архитект и урбанист Ян Геел беше в столицата ни, за да даде съвети за модерното преустройство на София.
Тогава дойде заблудата на публиката – Геел беше представен от Столична община едва ли не като универсалното решение на всички визуални предизвикателства пред града. Някои хора останаха с впечатлението, че той едва ли не ще обяснява в детайли какви материали и цветове да се използват при бъдещите ремонти.
Съвети имаше, но те бяха по-общи. В доклада на екипа на Геел се препоръчва да се "подобри качеството на настилките като цяло", така че не само да се намалят препятствията в София, но и "да се постигне съгласувана визия". Тези сиви плочки около църквата "Св. Седмочисленици" обаче хич не изглеждат "съгласувани"...
Обяснимо е – проектът за ремонта на Графа е отпреди 5 години, а Геел дойде преди около две. Изглежда, че не е имало начин (или желание) неговите препоръки да доведат до някакви промени в планирането.
Вместо това последва информационно потъване - "високият гост" си отиде, а за "дългосрочната визия" на София чуваме доста по-рядко. На дневен ред са "краткосрочните проблеми".
Можем само да се надяваме, че идеите на световноизвестния урбанист, работил по създаването на среда на градове като Копенхаген, Лондон, Стокхолм и Сан Франциско,все пак са били взети под внимание от висококвалифицираните му колеги и конкуренти на местно ниво.
Защото вече виждаме реакциите от мисленето "ние си можем и сами".
Преди няколко дни се стигна до пълното разкритие около мистичната промяна на града ни. За пореден път той се оказа пременен като на сгоден циганин сестра му. Този път обаче оптимистичните розово-жълтеникави нюанси от бул."Витоша" са претопени в ърбън сиво, мултиплицирано в приятни и зле поставени павета около трамвайната линия на Графа и балатумоподобни плочи в 3 нюанса сиво около църквата "Св. Седмочисленици".
Когато викнахме дружно, че е работено през пръсти, отговорниците ни обясниха, че сме свидетели на междинен процес и "това" не е "онова", което ще наречем резултат.
Сякаш психиделичното въздействие на настилката в градинката на църквата някак мистично ще се омекоти след излъскването й. Или по някакъв неведом за обикновените граждани начин приликата с бутафорен комунистически градски мегдан, подготвен за визита на дипломатическия корпус у нас, ще изчезне. Точно както ежедневно по всякакви политически въпроси ни се обяснява, че това, което виждаме, не е онова, което е, и безумните фуги и дупки около паветата и линиите на Графа се оказват наша обща гражданска фантазия.
Няма дупки, бе, хора! И паветата не са сложени накриво! На вас просто така ви се привижда, защото не разбирате. В процес сме, в преход, както се казва, ремонтът още не е свършил!
А и като свърши, нали трябва да има и ремонт, дето ще ремонтира ремонта. Как иначе ще има социални програми за осигуряване на заетост, как ще печелят фирмите, избрани за доставчици и изпълнители, как ще се усвояват европейски и народни пари? Че и избори идат.
Преди време правих ремонт на домашната си баня. И гледам един ден майсторът сложил ваната наобратно - ако седнеш в нея, ще запушиш канала със задника си. Като му правя забележка обаче, той се смее. "Спокойно, госпожа. Ремонтът още не е завършил - всичко ще е наред!", гласеше обяснението му.
Е, така в следващите дванайсет години, до новия наложителен ремонт на въпросната баня, оная врътка във ваната все ни ръчкаше в гърбовете. Съвсем реално, до синини и цицини.
И със софийския ремонт ще е така, столичани. В следващите поне петдесет години ще си гледаме кривите павета и зейналите фуги, ще се препъваме в шляпащите бетонни плочки и докато търпим всичко, на ум ще си припяваме "HUBAVOE... HUBAVOE...".
