Когато тази година Копенхаген получи своята "Велосипедна серпентина" (Cykelslangen) - нов двупистов мост само за велосипеди през пристанището - градът се доближи още повече до представата за идеален рай за велосипедистите.
Това не е единственият мост в града, проектиран за колела, но той има предимството, че изнася каращите встрани от бродещите пешеходци по крайбрежието, извива се по приятен начин и - не на последно място - изглежда чудесно.
Броят жители на града, които ходят с велосипед на работа е над 50%, а скорошно проучване показва, че дори когато добавите хората, които започват пътуването си извън града, 41% стигат до местоработата или учебното си заведение на педали.
Всъщност има повече велосипедисти в Копенхаген, отколкото хора, пет пъти повече велосипеди, отколкото коли, а велоалеите се простират на 400 км.
И то става дума за алеи, които не делят платното с автомобили или пешеходци.
Всичко това е доста много, като се има предвид, че става дума за град с около 600 000 души.
Велосипедния транспорт допринася с много очевидни предимства за града - като по-чист въздух и поддържане на добра физическа форма.
Но има и проблем.
Никой не е мислил какво се случва, когато велосипедистите слязат от возилата си...
Паркингите за велосипеди в Копенхаген са абсолютен хаос.
Пред основните гари този безпорядък от нахвърляни колела може да бъде простен, ако се беше случил някой инцидент. Защото купчините велосипеди, струпани около стойките, изглеждат така, сякаш са били захвърлени от някой, който бяга от закона.
На други места колелата често са паркирани хаотично на тротоара, където отнемат от мястото за пешеходци и блокират подстъпите към магазини и ресторанти.
За много от некаращите колела, те са постоянен повод за раздразнение.
30-годишният Нилс Ярлер не кара велосипед. Той казва, че често се налага да слиза от тротоара, за да стигне до апартамента си в централен Копенхаген през уикендите, тъй като тротоарите са претрупани с колела.
"Много е дразнещо. Мисля, че велосипедистите в Копенхаген винаги са паркирали, където им хрумне, но това се е превърнало в по-голям проблем сега, когато населението се увеличава бързо", коментира той.
"Архитектите и специалистите по градско планиране не са мислили сериозно за вело-паркинги на местно ниво".
Въпреки че кражбата си остава като риск - над 18 000 колела са били откраднати в града миналата година - притежателите на велосипеди рядко ги закачат с верига.
Най-често те просто са подредени един до друг.
"Карам непретенциозно старо колело и никога не са ми го крали до този момент", казва студентът Антон Пилмарк. "Разчитам на безопасността, която ми осигурява огромният брой колела наоколо".
Въпреки че това означава, че има доста малка вероятност точно вашият велосипед да бъде откраднат, измъкването на вярното ви возило от гъстата плетеница изисква огромно търпение.
Пред централната гара на Копенхаген, където хората често оставят колелата си за уикенда, много велосипедисти казват, че им е дошло до гуша.
"Просто няма достатъчно място", коментира Кирстен Хоехолт, художничка, работеща с керамика.
"Не само тук е проблем - навсякъде в града е така. Имаме нужда от по-добри паркинги".
Друга жителка на града твърди, че се затруднява да намери място за колелото си. Естествено, много е сложно да откриеш велосипеда си сред купчините, освен ако не помниш абсолютно точно къде си го оставил.
Въпреки че 95% от велосипедистите в града са доволни от общите велосипедни условия, само 29% са удовлетворени от велосипедните паркинги. А това е значителен спад от около 40% в сравнение с 1996 година.
Според Микаел Колвил-Андерсен от Copenhagenize Design Company, вело-паркингите са "последният голям бастион", който пригодените за велосипеди градове трябва да преодолеят.
"Никой град още не се е справил с този проблем", казва той.
"Все пак това е предизвикателство, за което други градове само биха могли да завиждат", допълва той.
За сравнение, в Лондон под 4% от жителите на града са отивали с велосипед до офиса през 2011, въпреки бързия ръст на броя хора, придвиждащи се с колело в предходното десетилетие. Кметът на Лондон Борис Джонсън се зарече миналата година, че ще направи улиците на Лондон "толкова популярни сред велосипедистите, колкото и тези на Копенхаген или Амстердам", но има да бъде изминат още дълъг път, докато се постигне тази цел.
Един от проблемите на Копенхаген е, че той бързо се разраства.
Около 12 000 души се местят в града всяка година, докато само 7000 нови велосипедни паркоместа са били създадени в последните 8 години.
"Много от тези новодошли хора са велосипедисти и властите в града просто не смогват", коментира бившият заместник кмет Клаус Бондам, бивш актьор в "Догма"-филми и сега председател на Датската федерация на велосипедистите.
"Имаме нужда от по-драстични мерки, за да се реши този проблем. В Холандия имат първокласни паркинги на по няколко етажа. Мисля, че е време това да бъде въведено и тук".
В холандския град Грьонинген, централната гара има подземен паркинг за 10 000 колела, който се охранява денонощно.
В Утрехт - нов паркинг за велосипедисти на три етажа от централната гара разполага с място за 4300 колела, но скоро ще бъде засенчен от друго съоръжение източно от гарата, където са осигурени 12 500 места.
Дали Копенхаген ще последва холандския пример?
"Опитваме се да заимстваме колкото може повече добри идеи, и имаме много добри работни взаимоотношения със специалистите по градско планиране в Холандия", казва уклончиво Андреас Рьол от градския съвет на Копенхаген.
Една от холандските идеи, която вече е на път да се приложи и в Копенхаген, е премахването на колела, които са паркирали неправилно в задръстени райони.
Ако оставите колелото си на неподходящо място, може да установите, че то е било преместено принудително до съседните велосипедни стойки.
Преди няколко години бяха създадени и "велосипедни икономи" в някои региони. Те вдигат бутнати велосипеди, помпат въздух в спадналите гуми и смазват веригите на колелата, за да се отблагодарят на правилно паркиращите.
План за превръщане на автомобилните паркинги в жилищните райони във вело-паркинги също се обмисля от властите.
Така че промени със сигурност предстоят. Засега обаче жителите на Копенхаген все още се налага да си цапат ръцете с масло за веригите на колелата, докато си пробиват път през планините от велосипеди, изпълняващи функция на стойки за паркиране.
