Повечето от нас обитават балона на собствената си среда, ежедневие и бит. И често съдят за света по наблюденията си от балона, а срещата с реалността може да бъде доста шокираща.
Един такъв балон е транспортът и изобщо начинът на придвижване, особено в София. Тези, които ползват обществения транспорт, остават доста впечатлени - и отвратени - от автомобилния трафик, когато попаднат в него. И обратното - ежедневните шофьори се чувстват странно и не на място дори в метрото - да не говорим за някоя междуселска линия.
Като представител на първите имам честта да ползвам база за сравнение между различни периоди, без да имам време да свикна и претръпна с трафика в София. Шофирам в града изключително рядко, благодарение на което движението и изобщо положението с колите винаги успява да ме изненада и редовно да ме отврати. Особено когато попадна в нови квартали, където застрояването тече с пълна сила.
Това е влудяваща, задушаваща кочина.
На платното проблемът не е само в броя коли и съответните задръствания. Пълно е с няколко категории шофьори, чието поведение сякаш доминира. Или са агресивни, или са неадекватни, или неуверени, или не са наясно дали са в правилното платно, или търсят къде да паркират. Цари нервност, припряност и усещането е, че си ако не на бойно поле, то поне на състезание.
Това обаче е бял кахър на фона на колите, които не са в движение, т.е. проблема с паркирането. Заради особеностите на строителството и имотния пазар в България, и особено София, както и благодарение на някои народопсихологически черти, паркиралата кола е доминаторът в градския пейзаж.
С някои изключения, улиците, тротоарите, част от зелените площи и всяко възможно място, където може да се мушне автомобил, са затрупани с паркирана ламарина. Там, където има регулации - зони или рестрикции за паркиране, тя поне е в приемливи количества.
Извън централните части обаче положението е наистина грозно и отблъскващо, особено в районите с ново строителство.
Земята е скъпа, цените на квадрат - безумни, никой няма пари или желание да плаща за подземен паркинг, а този пред блока е соцлукс от ерата на панелките. Всеки обаче има кола, често и две.
Резултатът - колите се оставят по тротоарите и улиците, пречат и на пешеходците, и на движението по платната, и се създава среда, в която е гадно да се живее. Това не са жилищни квартали, а нещо средно между огромни паркинги и автомобилни гробища.
Най-лесно би било да нахокаш хората от тези квартали, а и от целия град, че са мързеливи тумбаци и парвенюта и не ползват градския транспорт. Селяни, за които собствеността на две и дори три коли в семейството е ултимативното доказателство за успех в живота и признак за благосъстояние.
Невинаги обаче е толкова просто.
По принцип София има доста приличен обществен транспорт, с който може да се стигне от всяка до всяка точка на града. Да живееш и работиш край спирка на метрото и да ходиш на работа с кола противоречи и на удобството, и на здравия разум - с подземното влакче е и по-бързо, и по-евтино, и по-нервоспестяващо.
Това е и в основата на проблема - далеч не за всеки общественият транспорт е по-бърз, удобен и евтин от алтернативата с кола. Голяма част от хората, за които това е така, не пътуват с автомобилите си всеки ден. Тези, които шофират постоянно, обикновено се мотивират именно с това, че трябва да сменят линии, да чакат и да губят време. Или да карат детето на градина/училище, защото те са далеч от жилището.
И да, това важи в пълна степен за жителите на новите квартали, за които отдавна общината е приела, че могат първо да се населят с блокове и хора и чак след това да се мисли за инфраструктура - от улици и обществен транспорт до детски градини и училища. А градът сякаш има устройствен план, който позволява да се строи върху всяка свободна педя земя.
Осигуряването на адекватен и достъпен обществен транспорт за всички е само една от мерките за почистване на града от цялото превзело го желязо. Другите не са новина - например повече бус ленти, велоалеи и изобщо възможност за придвижване на две колелета.
Лесното и удобно придвижване без кола обаче е единият вектор на уравнението.
Това, което е решаващо, е, че София продължава да няма почти никакви ограничения, които да направят придвижването, паркирането и дори притежаването на коли по-неудобно и скъпо. Мерките са разнообразни и изпробвани по света - от данъци и скъпо паркиране, през забрани или такси за влизане в централните части до реорганизация на движението.
Ясно е защо това не се прави - олелията около велоалеята и премахването на паркоместата по бул. "Патриарх Евтимий" е достатъчен пример, подобни са и реакциите при всеки опит за обособяване на пешеходни улици.
Ако обаче жителите на София искат град за хора, а не за коли, все някога ще трябва да узреят за идеята, че автомобилът освен право е и задължение.
Че както у дома е приятно да е чисто и подредено, така е и извън него.
Да, този град не е проектиран нито за 2 млн. жители, нито за 1 млн. коли. Но натякванията, че преди провинциалистите да се нароят в столицата проблем с колите е нямало, не водят до решаване на проблема. Най-малкото защото в държава с богато аграрно минало и нула аристокрация корените на всички ни са от село.
А селянията и еснафлъкът се определят по начина на мислене и светоусещане, а не по географски признак.