За шеста поредна година Финландия е обявена за най-щастливата страна в света и за шеста поредна година в огряна от слънце и къпеща се във витамин D България не проумяваме защо.
Там е тъмно, студено и депресарско - откъде-накъде ще се определя като най-щастливото място на света?
Ще ви кажа защо. Защото финландците не живеят в кочина.
Не само в преносния, а и в съвсем буквалния смисъл.
Тук дотолкова сме свикнали да бъдем обградени от мръсотия, хаос и грозота, че отдавна дори не ги забелязваме. Там обаче ги няма и това е много показателно за начина, по който живеят и уреждат взаимоотношенията в обществото си тези хора.
Представете си, че сте били във Финландия - или някоя друга от страните в топ 10 на доклада за световното щастие на ООН - Дания, Исландия, Швеция, Норвегия - за две седмици, и после кацнете в София. Визуалната, естетична и дори обонятелна разлика ще ви удари челно.
Искате или не, ще установите, че където и да сте били там, очите и сетивата ви са почивали, без дори да си давате сметка за това.
В големи градове или в малки селца, по пътищата или сред природата сте виждали само гледки, които се ползват за скрийнсейвър - чисто, подредено, симетрично, хармонично.
За целия си престой не сте видели никъде гъсто паркирали коли по улиците и тротоарите до степен да не може да се минава - нито с кола, нито пеша; дупки, кал и кучешки изпражнения; преливащи от смет кофи с разпилени около тях боклуци, подмятани от вятъра найлонови пликчета и въргалящи се по градинките опаковки от вафли и фасове; неугледни постройки, полуразрушени къщи, нацвъкани една върху друга кооперации, отровен въздух и една безкрайна, потискаща грозота.
Всичко е чисто, спретнато и уредено - среда, поддържана така, че да е приятна и комфортна за живеещите в нея хора. Прието е, че улиците са за движещите се коли, а не за паркиране; тротоарите са за пешеходци и никой друг; и че щом у нас не хвърляме отпадъците и фасовете на пода, не го правим и навън. Защото улицата, кварталът, градът и природата също са наш дом.
Това, естествено, става и с правила, чието съблюдаване се спазва стриктно - и от гражданите, и от властите.
Типичните за севера очарователни дървени къщи и вили, с които обикновено свързваме провинцията в Скандинавия, изглеждат така, защото собствениците са длъжни да ги поддържат. Гледката е идилична, защото не е разрешено да си простреш чаршафите и гащите отпред и пред погледа на всички.
Колата на собственика не е на улицата отпред, защото това е забранено и в имота трябва да има и място за паркиране.
Тук обичаме да извиняваме всяка свинщина с бедност или липса на алтернатива, без да си даваме сметка, че този път не води до богатство, а само до още повече нищета.
В градовете се презастроява без да има необходимата инфраструктура за толкова хора и коли. При новото строителство не се смята за нужно да си купиш и паркомясто към апартамента - нали има улица отдолу.
Боклуци се хвърлят където и както ни скимне, а общината ги чисти в кажи-режи същия порядък. Имотът на всеки е неприкосновен и може да изглежда както на него му харесва.
Процесът е взаимносвързан - и да има писани правила, те не се спазват. По кварталите всеки паркира на забранени места като тротоари и зелени площи, но никой не го санкционира, нито пък някой подава сигнали в общината или КАТ.
Резултатът е, че уж нови жилищни площи с лъскаво строителство - да не говорим за старите - тънат в хаос, нищета и отвращаващо безхаберие.
Бездушно се примиряваме и приемаме, че това е нормален живот - в локви, кал и слалом между колите.
Е, за тези на север не е. Там смятат, че грижата за общото е също толкова важна, колкото е и грижата за личното. На което се дължат и отличните им резултати и при основните критерии за определяне на щастието в една страна - социални услуги, образование, здравеопазване, свобода, корупция.
Там отдавна са установили, че уредените общество и среда не гарантират щастие, но позволяват на хората да живеят по-добре.
