В София има портал, способен да ви пренесе от спретнатостта на Западна Европа към тоталната мизерия на "Факултета" за по-малко от минута.
И ако живеете в столицата повече от месец, прекрасно знаете къде е той - подлезът на Централна гара.
По което и време да минете от там контрастът между кристално чистата метростанция и кочината, която представляват коридорите на подлеза, е потресаващ.
Картинката си стои непроменена от години.
Преди време група доброволци се самоорганизираха с мисията да излъскат подлеза, докъдето им стигат възможностите. Но, разбираемо, бързо се отказаха. С подръчни средства и препарати от магазина трудно се почистват Авгиевите обори.
През 2020 г. се понесе и идеята пространството на подлеза да се преобрази в място за изкуство и пазар. Но 4 години по-късно от предложението останаха само няколко графити по стените, които да украсяват живота на клошарите, ползващи го за подслон след тежък ден.
Заради рояците от бездомни, които всяка вечер се самонастаняват в подлеза и го напояват със зловонна миризма, много хора реагираха с усмивка, когато доброволци взеха хигиената пред Централна гара в свои ръце.
Проблемът не опира до гражданската самоинициатива, а до общинската и държавната.
Необходимо е няколко звена на управленско ниво да се задействат, за да може възловата точка в столицата да не прилича на неподдържана тоалетна.
Екипната работа се налага, понеже отговорността за състоянието на подлезите се разпределя на няколко нива.
Поддръжката им по правило е задача на районните кметове, които обаче разполагат със средства за реконструкция и обновяване, отпуснати им от бюджета на Столична община. Бюджетът, от своя страна, се гласува от Столичния общински съвет (СОС).
Нужно е да се отбележи също, че задълженията на районните кметове за поддръжката се простират до перото на ремонтите, но не и до почистването. С хигиенизирането на подлезите се занимават общинските фирми по почистване, чиято дейност се проверява от Столичния инспекторат.
А по въпроса с клошарите съдействие следва да се търси от полицията.
В резюме, подлезът пред Централна гара си стои в окаяно състояние за не знам си коя година, защото на много институции по веригата не им пука.
На първо време общината трябва да отпусне средства за основен ремонт, тъй като последните пари за подлезите в район "Средец" стигнаха само за сметките за ток и асансьор.
След това Столичният инспекторат трябва да се стегне, защото всички подушваме как почистващите фирми имат пропуски в задълженията си.
И последно, общинският съвет трябва да поиска увеличаване на полицейското присъствие в района на гарата и да се заеме с разпределението на отговорностите към съответните подинституции.
Май работата става твърде сложна за общински съвет, който с родилни мъки си избра председател.
Историята обаче е показала, че дори предизвикателства, наслагвани с години, може да се преодолеят от Столична община, когато се случи нещо фатално. Не го казвам, за да дърпам дявола за опашката, посочвам го като тенденция.
Капаците на шахтите се сменят, когато някой падне и се осакати, сгради тутакси се обезопасяват, когато част от фасадата се строполи на сантиметри от нечия глава... Не е невъзможно, но сякаш от общинските фигури чакат драматично предзнаменование, за да подбутнат процеса.
Лъхащите слоеве на сиромашия от подлеза на Централна гара засега не са им достатъчни, за да се размърдат.
Но по-притеснително е, че хората започнаха да претръпват към гадостите в обстановката на подлеза. Правят им впечатление, няма как, но си тропат с колелцата на куфарите, потискат позивите за повръщане и се качват на влака.
Няма какво друго да направят, щом на отговорните за чистота и безопасността не им се играе на дядо вади ряпа. Могат само да демонстрират легендарното си българско търпение и да свикват, че от изходите на европейското ни метро се разнася парфюм с аромат на урина.
